Лектор на Tech of Tomorrow: Xората, които използват AI, заместват хората, които не го правят
Експертите приканиха бизнеса да опитва самоуверено с AI, а потребителите да пазят персоналните си данни от ChatGPT
Светлин Желев 9:18 | 28.09.2024 0 Сподели (c) NIKOLA BORISSOV PHOTOGRAPHYНай-четени
Изкуствен интелектЕмил Василев - 17:28 | 26.09.2024Гугъл похарчи съвсем 3 милиарда $, с цел да си върне някогашен чиновник, талант в региона на ИИ
ПрепоръчаноСветлин Желев - 9:34 | 27.09.2024Европейският съюз трансформира играта: Ще изчезнат ли евтините смарт телефони или ще забележим гражданска война в качеството?
IT НовиниСветослав Димитров - 12:27 | 27.09.2024Най-големите банки в Европейски Съюз пускат опция на американските Visa и Mastercard
Светлин Желевhttps://www.kaldata.com/Главен редакторИзкуственият разсъдък (AI) ще повлияе на света към нас по метод, сходен на този, по който повлияха смарт телефоните след появяването си. Същевременно Европа продължава да изостава по цифрови умения, до момента в който изкуственият разсъдък все по-бързо трансформира бизнеси и промишлености. В Съединени американски щати към този момент се следи увеличение на продуктивността за един работен час, а повода е потреблението на AI. Това съобщи преподавателят във Виенския университет Мартин Гисвайн в извънредно изявление за софтуерната конференция Tech of Tomorrow на Investor.bg, която се организира на 26 септември.
Изкуственият разсъдък беше съществена тематика в първия панел на бизнес конференцията, в който лекторите на сцената приканиха бизнеса да стартира с дребен проблем, когато стартира да употребява AI, и да опитва самоуверено, а към потребителите се обърнаха със съвет да внимават каква информация поставят в ChatGPT, с цел да не съдържа конфиденциални данни.
„ Към момента изкуственият разсъдък е претрупан с прекомерно доста упования, само че прави неточности и не е задоволително благонадежден “, съобщи Атанас Райков, вицепрезидент „ Глобален маркетинг и напредък “ в Rakuten Viber. От друга страна, уточни той, в случай че го съпоставяме с блокчейн технологията, навлиза доста по-бързо от нея и доста форсира избрани процеси, свързани с връзка и обработка на текст.
„ Хората, които най-отдавна навлизат в AI региона, са най-големите запалянковци по тематиката и в същото време са най-уплашени. Колкото повече знаеш за AI, толкоз повече разбираш, че това е революция„, означи Крум Хаджигеоргиев, изпълнителен шеф за Югоизточна Европа в консултантската компания за цифрова промяна Kin+Carta.
Павлина Кекерова, вицепрезидент на „ Център за върхови достижения, данни, AI и автоматизация “ в Telelink Business Services, чака еуфорията към изкуствения разсъдък занапред да пораства. Според нея едно от провокациите е чистотата на данните, с които се работи. „ Много компании имат доста данни, само че също като петрола, данните би трябвало да се рафинират до степен да могат да захранят компанията и да носят стойност “, разяснява Кекерова и добави, че би трябвало да се акцентира на образованието на хората.
AI беше избран като „ гражданска война “ и от Рюдигер Фрикеншмид, началник дивизия AI за Европа във Fujitsu. Фрикеншмид даде за образец, че във Fujitsu също употребяват технологията за „ сканиране “ на автобиографии, а компанията има 7 хиляди плана с AI по света в 7 основни области. Лекторът беше безапелационен, че изкуственият разсъдък не замества хората, а в действителност хората, които употребяват AI, заместват хората, които не го вършат. Той добави също, че голяма част от клиентите се интересуват от частен ChatGPT, откъслечен с интернет, с цел да не изтичат данните им.
„ Гледайте на цифровото си здраве като на физическото и се погрижете за него. Приемете, че ще бъдете уязвен и се концентрирайте върху предварителната защита, а не да чакате да се „ разболеете “, с цел да се лекувате. Около 65% от сполучливите офанзиви против компаниите към момента са през фишинг акции, чиито създатели са добре проведени престъпни структури с доста прецизен и явен бизнес модел. Иска ми се нашите маркетингови отдели да са толкоз отворени и адаптивни като тези девойки и момчета от „ тъмната страна “. Това разяснява Константин Веселинов, шеф на CENTIO #Cybersecurity – компания с над 20-годишна история, фокусирана напълно върху киберсигурността, във втория панел на Tech of Tomorrow на тематика „ Киберсигурност “.
Разходите поради киберпрестъпност в международен мащаб доближават 11 трилиона $ и не престават да порастват, уточни Борис Гончаров, основен шеф „ Стратегия по киберсигурност “ в AMATAS. „ Новите способи на киберизнудване постановат да се премислят стандартните парадигми за сигурност, да се приложат реформаторски тактики за отбрана на бизнеса против зараждащи киберзаплахи “, уточни той.
По думи на Константин Веселинов са нужни средно 183 дни една компания да разбере, че е била „ пробита “ (т.е. че е станала жертва на хакерска атака), като през цялото това време тя не подозира, че има проблем. „ Достатъчен е един клик, едно разпръскване, което да докара до съдбовни последствия за цялата организация. Проблемът е подценяван от ръководещите фрагменти. Липсва схващане за сериозността му заради обстоятелството, че „ не може да се пипне “, предизвести той.
От банковите артикули до изкуствения разсъдък и фиджитъл решенията – това бяха част от настоящите тематики във фокуса на трети панел от Tech of Tomorrow. Темата за демократизирането на финансовите артикули попадна във фокуса на диалога между Лъчезар Венков, изпълнителен шеф на MyFin, Георги Георгиев, шеф „ Софутерни артикули и стратегическо развиване “ в Smart IT, MFG, и Румен Радушев, общоприет управител „ Банкиране на дребно “ в „ Пощенска банка.
Във връзка с развиването на финансовите услуги, по думите на Румен Радушев, банките влагат в България стотици милиони евро, с цел да обезпечат по-лесен и необятен достъп на клиентите до своите артикули, а в международен проект секторът влага трилиони евро. Според него в България хората по-трудно възприемат някои от новите решения. Поради тази причина има потребност от уточнения, посредством които клиентите да схванат изгодите от предлаганите финансови артикули.
Междувременно Георги Георгиев посочи дребния дял на финансово грамотните хора по света. По думите му секторът не би трябвало да се пробва да ги образова, а да направи по този начин, че финансовите артикули да бъдат „ невидими “ за клиентите, да се случват без забележим контакт. Според него главната задача в този развой се пада на изкуствения разсъдък, който ще насочва потребителя към най-подходящия за него артикул.
Румен Радушев напомни, че през последните години всеобщо в света се закриват банкови клонове, с цел да се подтикват цифровите канали, само че внезапно промишлеността осъзна, че хората имат потребност от човешки контакт и по този начин същите тези компании отново стартират да откриват клонове.
Темата засегна и Лъчезар Венков, съгласно който с цел да бъде допустима демократизацията в бранша, фирмите би трябвало да трансформират процесите си, да ги цифровизират и да предложат елементарен интерфейс на клиентите. Ежедневното банкиране за потребителите би трябвало да стане невидимо, бекграунд, разяснява той.
С напредването на прехода към електрическа подвижност от ден на ден автомобилни компании и политици осъзнават, че моторът с вътрешно горене не трябва елементарно да се зачертава толкоз изрично. Хибридизацията при колите е значим мост, който ще омекоти удара за промишлеността на фона на ожесточената конкуренция и растящите разноски. Тези и други тематики попаднаха във фокуса на участниците в четвъртия панел на конференцията Tech of Tomorrow на тема „ Свързаност, самостоятелно ръководство и електричество “.
Според Камен Илчев, действен шеф на „ Индустриал комерс “, главен вносител на Hyundai за България, сега хибридните коли оферират най-хубавото решение в прехода към електрическа подвижност. Засега покупката на електрически автомобил измежду самостоятелните клиенти си остава едно прочувствено решение, акцентира той.
„ Hyundai съумя да създаде и продаде през 2023 година над 4 млн. автомобила, огромна част от тях електрифицирани. Планът е към 2030 година над 2 млн. броя от общите продажби да са единствено електрическите автомобили “, разяснява Илчев.
Илчев обърна внимание и на водородната технология, която е много по-сложна от тази при електрическите модели с акумулатори. „ Нейното приложение на процедура изисква решения от А до Я. Hyundai залагат на този метод – създаване на цели водородни екосистеми – от производството до инфраструктурата “, добави той.
От своя страна, Димитър Малинчев, изпълнителен шеф на SIGNATA Bulgaria, обясни активността на своята компания, която към този момент уголемява своето наличие в България.
„ Произвеждаме съвременни ръчни спирачки, които не заключват задните накладки. По-скоро заключват скоростната кутия. Плановете за България са да продължим с производството на сходни артикули с по-голяма добавена стойност “, посочи Малинчев.
Според него България е натрупала доста сериозен опит в аутомотив промишлеността, като страната е построила солидно болшинство от експерти за бранша. Тя е и комфортна дестинация от логистична позиция – директното време до Германия за експресен превоз е към 24-26 часа.
В диалога се включи и Кирил Бижев, управител „ Следпродажбено обслужване “ в BMW България, който съобщи, че България разполага с богат набор от фрагменти за промишлеността макар някои отрицателни отзиви по тематиката.
„ Ние бяхме първите, които предложиха образование освен за личните си фрагменти, само че и за преподавателите от професионалните гимназии. Така се стремим да скъсим пътя от учебното заведение до работата. В тези гимназии няма по какъв начин учениците да се научат на всички структури в световния авто бранш. Но те би трябвало да имат базата, върху която да се развиват “, посочи Бижев.
