Как се оспорва разпореждане за пенсия?
Експертите от Националния застрахователен институт разгласиха подробна информация, обвързвана с обжалване на разпорежданията за пенсии.
Производството по разпределяне на пенсия в Република България е административно произвеждане по издаване на самостоятелен административен акт от държавен орган – Националния застрахователен институт (НОИ). Пенсиите и добавките към тях се отпускат, променят, осъвременяват, стопират, възобновяват, приключват и възвръщат с административен акт - предписание на длъжностното лице, на което е предоставено управлението на пенсионното обезпечаване в териториалното отделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) или на други длъжностни лица, избрани от ръководителя на института. Разпорежданията за пенсии, като административни актове, без значение дали са експлицитни или безмълвни, подлежат на обжалване постоянно, разпорежданията – единствено по административен ред, а решенията – по правосъден. Разпорежданията за пенсии могат да бъдат оспорени напълно или единствено в обособена тяхна част.
Оспорване на административните актове могат да предизвикват две категории лица – засегнатите от акта лица (чрез жалба) и прокурорските органи (чрез протест). Последните наблюдават за законността по принцип и това обуславя и правото им да стачкуват административни актове във връзка с тяхната правомерност. Производството е с контролно-отменителен темперамент, защото въпросът се преглежда наново всъщност от органа, издал акта, който може самичък да го анулира.
Обжалването може да се извърши единствено от заинтригувани лица, а не от всекиго. Заинтересовани са тези лица, чиито права, свободи или законни ползи са или биха били директно наранени от разпореждането. Интересът на жалбоподателя би трябвало да е юридически, директен и персонален.
Съгласно член 146 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) основанията за оборване на административните актове са следните:
• липса на подготвеност (лична, материална и териториална);
• неспазване на откритата форма;
• значително нарушаване на административно-производствените правила;
• несъгласие с материално-правните разпоредби;
• противоречие с задачата на закона.
В административната фаза на оборване на разпореждането може да се оспорва както законосъобразността, по този начин и целесъобразността (правилността) им. Оспорването се прави пред ръководителя на Търговско предприятие на Национален осигурителен институт или пред шефа на Национален осигурителен институт.
Обжалване по административен ред
Административният надзор е неразделна част от административната активност. Той служи като гаранция за осъществяването на актовете, издавани от административните органи, и е средство за инспекция на качеството на тези актове от позиция на откритите критерии и стандарти за държавно ръководство. Административният надзор се прави постоянно в системата на администрацията и от органите на самата администрация. Той се показва в непрекъснато наблюдаване и непрекъсната инспекция на ежедневната работа на длъжностните лица, само че може да бъде задвижен и посредством категорично искане на жители и организации. На това право на жителите и организациите подхожда задължението на ръководителя на Търговско предприятие на НОИ/ на шефа на Национален осигурителен институт да прегледа жалбата и да изрази мнение с стимулирано решение. Индивидуалните административни актове, каквито са разпорежданията за пенсии, могат да бъдат оспорени пред ръководителя на Търговско предприятие на НОИ/управителя на Национален осигурителен институт.
Срокът за обжалване на разпорежданията на длъжностното лице, на което е предоставено управлението на пенсионното обезпечаване в Търговско предприятие на Национален осигурителен институт, както и на длъжностното лице в Национален осигурителен институт, на което е предоставено управлението на активността по разпределяне и погашение на пенсиите по интернационалните контракти и европейски регламенти за съгласуваност на системите за обществена сигурност за лица с непрекъснат адрес в чужбина, е едномесечен. Този период стартира да тече от датата на приемане на разпореждането. Срокът не се счита за пропуснат, когато изпращането на жалбата е станало по пощата в период.
Жалбата се подава посредством органа, издал акта - за разпорежданията, издадени по реда на член 98, алинея 1, т. 1 от Кодекса за обществено обезпечаване (КСО), обжалването е пред ръководителя на съответното Търговско предприятие на Национален осигурителен институт. Разпорежданията, издадени от длъжностното лице в Национален осигурителен институт, на което е предоставено управлението на активността по разпределяне и погашение на пенсиите по интернационалните контракти и европейски регламенти за съгласуваност на системите за обществена сигурност за лица с непрекъснат адрес в чужбина (по реда на член 98, алинея 1, т. 2 от КСО), се апелират пред шефа на Национален осигурителен институт.
Жалбата и митингът се оформят в писмена форма и би трябвало да съдържат наложителните реквизити, изброени в член 85, алинея 1 от Административнопроцесуален кодекс и приложенията по член 86 от Административнопроцесуален кодекс. В алинея 2 от член 85 от Административнопроцесуален кодекс е планувано, че с жалбата или митинга може да се изиска събирането на доказателства, на които се основават настояванията в тях, или да се вземат поради обстоятелства и условия, които не са били съобразени от административния орган при издаването на акта или са настъпили след издаването му. Ал. 3 от член 85 от Административнопроцесуален кодекс позволява в производството пред ръководителя на Търговско предприятие на НОИ/управителя на Национален осигурителен институт да могат да се събират всички доказателства, които са относими към настояването и не са били показани пред органа, издал оспорения административен акт.
Посочените две правила – член 85, алинея 2 и алинея 3 от Административнопроцесуален кодекс, сочат, че оспорването по административен ред е въззивно по своя темперамент и цялостно, а това значи, че оспорващият може да сочи и да показва в производството пред ръководителя на Търговско предприятие на НОИ/управителя на Национален осигурителен институт и доказателства, които е пропуснал да показа при издаван на оспорения акт.
В жалбата наложително би трябвало да е уточнен и обсегът на оспорването – коя част от разпореждането се нападна като незаконосъобразна или неправилна. В процеса по обжалване могат да се вършат претенции за събиране на спомагателни доказателства.
Ако жалбата не дава отговор на всички условия, до подателя се изпраща известие за премахване на недостъците в 7-дневен период. При липса на адрес, съобщение се слага на избраното за задачата място в сградат на административния орган. При неотстраняване на нередовностите в период, жалбата дружно с приложенията се връща, а при повърхностен адрес се оставя в общата канцелария на органа разполагаем на подателя.
Когато жалбата е неприемлива на някое съображение, ръководителят на Търговско предприятие на НОИ/управителят на Национален осигурителен институт приключва производството с акт, който се оповестява на оспорващия. В 7-дневен период оспорващият може да апелира прекратяването с частна тъжба пред съответния съд, който се произнася с дефинитивно определение, което не предстои на обжалване.
Хипотезите, при които жалбата се оставя без разглеждане, са изброени в наредбата на член 88, алинея 1 от Административнопроцесуален кодекс, а точно когато:
• е неподведомствена на по-горестоящия административен орган;
• е подадена след периода по член 84 от АПК;
• подателят няма интерес от обжалването;
• подателят документално отдръпна жалбата или митинга.
Възстановяване на периода за обжалване може да бъде поскано в 7-дневен период от съобщаването на акта за преустановяване. Условието за това е пропускането на периода да се дължи на особени и непредвидени условия.
Към настояването следва да се приложи и върнатата тъжба. Искането се преглежда от органа, който е способен да прегледа жалбата.
Ръководителят на Търговско предприятие на НОИ/управителят на Национален осигурителен институт може да преразгледа самичък въпроса като демонстрация на самоконтрол. Произнасянето по жалбата е с стимулирано решение, с което оспореното предписание може да бъде:
• анулирано напълно или частично и преписката да бъде върната за ново разглеждане от способеното длъжностно лице, когато не са изяснени всички условия, отнасящи се до издаване на разпореждането;
• решен въпросът по същество;
• отхвърлена жалбата. Това решение предстои на обжалване пред съд.
Разпоредбата на член 117, алинея 3 от КСО се явява специфична във връзка с член 97 от Административнопроцесуален кодекс, като дава опция на упражняващия надзор началник на Търговско предприятие на Национален осигурителен институт да реши въпроса всъщност. За разлика от член 97, алинея 2 от Административнопроцесуален кодекс, овластяването по член 117, алинея 3 от КСО не е лимитирано. Затова с решението си по жалбата против предписание, ръководителят на Търговско предприятие на Национален осигурителен институт може да реши въпроса всъщност.
Изразът " може да реши въпроса всъщност “ сочи, че правилото по член 117, алинея 3 от КСО е диспозитивно – преценката, дали да реши въпроса всъщност, откакто анулира оспорения акт, или да върне преписката на длъжностното лице по пенсионно обезпечаване, е предоставена на ръководителя на Търговско предприятие на Национален осигурителен институт.
Срокът за изговаряне на ръководителя на Търговско предприятие на НОИ/ шефа на Национален осигурителен институт е едномесечен. При липса на изговаряне в период, тъжба и митинг могат да се подадат до съда посредством органа, издал акта (чл. 97, алинея 5 от АПК).
Единственото изискване за тази опция е актът да може да се апелира пред съд.
Решението на ръководителя на Търговско предприятие на НОИ/на шефа на Национален осигурителен институт е самостоятелен административен акт, който позволява декларирания с жалбата до този орган юридически спор за законосъобразността и/или правилността на оспореното предписание. С това решение приключва контролното административно произвеждане.
Обжалване по правосъден ред
Когато ръководителят на Търговско предприятие на НОИ/управителят на Национален осигурителен институт е отменил пенсионното предписание (изцяло или частично) и самичък е решил въпроса всъщност, на оборване пред административен съд предстои точно неговото решение. В този случай правата и отговорностите се пораждат не от пенсионното предписание (то към този момент е отменено), а от решението на ръководителя на Търговско предприятие на Национален осигурителен институт или на шефа на Национален осигурителен институт. Когато ръководителят на Търговско предприятие на НОИ/ шефът на Национален осигурителен институт анулира оспореното предписание, само че не реши въпроса всъщност, а върне преписката на длъжностното лице по пенсионно обезпечаване за ново изговаряне с предписание, решението (тъй като не образува решението на разногласието по същество) не предстои на оборване пред съд. Решението на ръководителя на Търговско предприятие на Национален осигурителен институт може да се апелира в 14-дневен период от приемането му пред съответния способен административен съд.
Решението на шефа на Национален осигурителен институт може да се апелира в 14-дневен период от приемането му пред Административен съд – София-град. Срокът не се счита за пропуснат, когато изпращането на жалбата е станало по пощата, или когато тя е подадена в различен съд, в прокуратурата или в друга пълномощия в период.
Съдебното административно произвеждане има за цел да обезпечи законосъобразно практикуване на държавната власт от административните орани, като отбрани нарушените или застрашените права, свободи и законни ползи на лицата. Тази цел предпоставя обвързването му със период, защото за страната и за частните субекти не е без значение времето, за което законността ще бъде открита. Преклузивният период е гаранция за навреме практикуване на права, затова - за развиване на правосъдното произвеждане и за определяне на законността.
Пропускането на този период води постоянно до погасяване на процесуалното право, с изключение на когато се дължи на аргументи, които разрешават възобновяване му. Жалбата се подава посредством ръководителя на Търговско предприятие на НОИ/чрез шефа на Национален осигурителен институт, който е задължен в 7-дневен период да я изпрати дружно с пенсионното досие в съда.
Основанията за оборване на самостоятелните административни актове са неизпълнени условия за тяхната правда. Административният орган работи въз основа и в границите на закона, заради което неспазените нормативни условия за реалност на самостоятелния административен акт са негови пороци, които го вършат незабележим или унищожаем.
Реквизитите, на които следва да дава отговор жалбата до съответния административен съд, са изброени в член 150 от Административнопроцесуален кодекс. Съдията-докладчик по съответното административно дело е задължен да извърши независима инспекция за допустимост и прецизност на жалбата. Той не е привързан с констатациите на административния орган. Проверката за прецизност на жалбата или митинга е инспекция за съблюдаване на изискуемите от закона форма, наличие и приложения на материалния притежател на волята на правния индивид да сезира с несъмнено искане съда. Друга инспекция, която съдът е задължен да извърши, е инспекцията за допустимост на оспорването – за съществуването и опцията съответно да бъде упражнено едно право, а точно правото на оборване.
Решението по делото е задачата на търсената правосъдна отбрана. Всяко отправено до съда искане цели разрешаване на правния спор със правосъдно решение, тъй като тогава, когато стане необжалваемо, неговата мощ на пресъдено нещо прави правосъдно откритото правно състояние несъмнено и несъмнено. Съдът може да разгласи нищожността на оспорения административен акт, да го анулира напълно или частично, да го промени или да отхвърли оспорването.
Съдебните производства по административни разногласия са по принцип двуинстанционни. Касационното произвеждане е разрастващото се пред втората и последна инстанция. Съгласно член 131 от Административнопроцесуален кодекс правосъдните производства по Административнопроцесуален кодекс са двуинстанционни, с изключение на когато в Административнопроцесуален кодекс или в различен закон е открито друго. КСО не планува сходно изключение във връзка с касационното произвеждане.
Решението на административния съд предстои на касационно обжалване в 14-дневен период от приемането му пред Върховния административен съд (ВАС) по реда на Административнопроцесуален кодекс. Разпоредбата на член 210 от Административнопроцесуален кодекс дефинира кой има право на касационно оборване – това са страните в първоинстанционното произвеждане и тези, за които решениет има мощ, само че не са взели участие в делото. И за двете групи единственото условие за допустимост на касационно обжалване е решението да е неподходящо.
Сроковете за касационно оборване са преклузивни. Формата и съдържането на жалбата са контролирани с член 212 от Административнопроцесуален кодекс. Предметът на касационната инспекция е за валидността, допустимостта и сходството на първоинстанционното решение с материалния закон. За тях съдът следи служебно. Относно останалите учредения за неточност на решението, съдът е привързан от недоволствата в жалбата. В касационното произвеждане се позволяват единствено писмени доказателства.
Върховният административен съд оставя в действие решението или го анулира в оспорваната му част, в случай че е погрешно.
Когато решението е неприемливо, Върховен административен съд го обезсилва в оспорваната част, като приключва делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на способния съд или орган.
Когато административният орган със единодушието на останалите ответници отдръпна административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховен административен съд обезсилва постановеното по този акт или отвод правосъдно решение като неприемливо и приключва делото.
Когато решението е незначително, Върховен административен съд афишира нищожността му напълно и в случай че делото не предстои на преустановяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
Когато пред Върховен административен съд е подписано съглашение, съдът го удостоверява с определение, с което обезсилва правосъдното решение и приключва делото.
Влезлите в действие решения на административните съдилища и на Върховен административен съд са дефинитивни и наложителни за съответния случай, за който са постановени.
Осигурените лица и пенсионерите не внасят държавни такси при обжалване на постановените административни актове. При уважаването на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разходи и платеното заплащане за отбрана пропорционално на почетената част.
В правосъдната процедура няма спор, че периодите за обжалване са преклузивни, за разлика от периодите за издаване на административни актове, които са инструктивни. За административния орган периодите са инструктивни и с приключването им не се приключва опцията органът да се произнесе по настояването, с което е сезиран, като издаденият по-късно акт е автентичен и предстои на обжалване на общо съображение.
Мълчаливият отвод може да се оспори в едномесечен период от приключването на периода, в който административният орган е бил задължен да се произнесе. Когато на заинтригуваните лица не е обявено за образуването на производството, срокът за оборване е двумесечен от приключването на периода за изговаряне.
Решенията и разпорежданията, които не са обжалвани в законоустановените периоди, влизат в законна мощ. Влезлите в действие разпоредби на длъжностното лице по пенсионно обезпечаване и решенията на ръководителя на Търговско предприятие на НОИ/управителя на Национален осигурителен институт, които не са обжалвани по правосъден ред, са дефинитивни.
Производството по разпределяне на пенсия в Република България е административно произвеждане по издаване на самостоятелен административен акт от държавен орган – Националния застрахователен институт (НОИ). Пенсиите и добавките към тях се отпускат, променят, осъвременяват, стопират, възобновяват, приключват и възвръщат с административен акт - предписание на длъжностното лице, на което е предоставено управлението на пенсионното обезпечаване в териториалното отделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) или на други длъжностни лица, избрани от ръководителя на института. Разпорежданията за пенсии, като административни актове, без значение дали са експлицитни или безмълвни, подлежат на обжалване постоянно, разпорежданията – единствено по административен ред, а решенията – по правосъден. Разпорежданията за пенсии могат да бъдат оспорени напълно или единствено в обособена тяхна част.
Оспорване на административните актове могат да предизвикват две категории лица – засегнатите от акта лица (чрез жалба) и прокурорските органи (чрез протест). Последните наблюдават за законността по принцип и това обуславя и правото им да стачкуват административни актове във връзка с тяхната правомерност. Производството е с контролно-отменителен темперамент, защото въпросът се преглежда наново всъщност от органа, издал акта, който може самичък да го анулира.
Обжалването може да се извърши единствено от заинтригувани лица, а не от всекиго. Заинтересовани са тези лица, чиито права, свободи или законни ползи са или биха били директно наранени от разпореждането. Интересът на жалбоподателя би трябвало да е юридически, директен и персонален.
Съгласно член 146 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) основанията за оборване на административните актове са следните:
• липса на подготвеност (лична, материална и териториална);
• неспазване на откритата форма;
• значително нарушаване на административно-производствените правила;
• несъгласие с материално-правните разпоредби;
• противоречие с задачата на закона.
В административната фаза на оборване на разпореждането може да се оспорва както законосъобразността, по този начин и целесъобразността (правилността) им. Оспорването се прави пред ръководителя на Търговско предприятие на Национален осигурителен институт или пред шефа на Национален осигурителен институт.
Обжалване по административен ред
Административният надзор е неразделна част от административната активност. Той служи като гаранция за осъществяването на актовете, издавани от административните органи, и е средство за инспекция на качеството на тези актове от позиция на откритите критерии и стандарти за държавно ръководство. Административният надзор се прави постоянно в системата на администрацията и от органите на самата администрация. Той се показва в непрекъснато наблюдаване и непрекъсната инспекция на ежедневната работа на длъжностните лица, само че може да бъде задвижен и посредством категорично искане на жители и организации. На това право на жителите и организациите подхожда задължението на ръководителя на Търговско предприятие на НОИ/ на шефа на Национален осигурителен институт да прегледа жалбата и да изрази мнение с стимулирано решение. Индивидуалните административни актове, каквито са разпорежданията за пенсии, могат да бъдат оспорени пред ръководителя на Търговско предприятие на НОИ/управителя на Национален осигурителен институт.
Срокът за обжалване на разпорежданията на длъжностното лице, на което е предоставено управлението на пенсионното обезпечаване в Търговско предприятие на Национален осигурителен институт, както и на длъжностното лице в Национален осигурителен институт, на което е предоставено управлението на активността по разпределяне и погашение на пенсиите по интернационалните контракти и европейски регламенти за съгласуваност на системите за обществена сигурност за лица с непрекъснат адрес в чужбина, е едномесечен. Този период стартира да тече от датата на приемане на разпореждането. Срокът не се счита за пропуснат, когато изпращането на жалбата е станало по пощата в период.
Жалбата се подава посредством органа, издал акта - за разпорежданията, издадени по реда на член 98, алинея 1, т. 1 от Кодекса за обществено обезпечаване (КСО), обжалването е пред ръководителя на съответното Търговско предприятие на Национален осигурителен институт. Разпорежданията, издадени от длъжностното лице в Национален осигурителен институт, на което е предоставено управлението на активността по разпределяне и погашение на пенсиите по интернационалните контракти и европейски регламенти за съгласуваност на системите за обществена сигурност за лица с непрекъснат адрес в чужбина (по реда на член 98, алинея 1, т. 2 от КСО), се апелират пред шефа на Национален осигурителен институт.
Жалбата и митингът се оформят в писмена форма и би трябвало да съдържат наложителните реквизити, изброени в член 85, алинея 1 от Административнопроцесуален кодекс и приложенията по член 86 от Административнопроцесуален кодекс. В алинея 2 от член 85 от Административнопроцесуален кодекс е планувано, че с жалбата или митинга може да се изиска събирането на доказателства, на които се основават настояванията в тях, или да се вземат поради обстоятелства и условия, които не са били съобразени от административния орган при издаването на акта или са настъпили след издаването му. Ал. 3 от член 85 от Административнопроцесуален кодекс позволява в производството пред ръководителя на Търговско предприятие на НОИ/управителя на Национален осигурителен институт да могат да се събират всички доказателства, които са относими към настояването и не са били показани пред органа, издал оспорения административен акт.
Посочените две правила – член 85, алинея 2 и алинея 3 от Административнопроцесуален кодекс, сочат, че оспорването по административен ред е въззивно по своя темперамент и цялостно, а това значи, че оспорващият може да сочи и да показва в производството пред ръководителя на Търговско предприятие на НОИ/управителя на Национален осигурителен институт и доказателства, които е пропуснал да показа при издаван на оспорения акт.
В жалбата наложително би трябвало да е уточнен и обсегът на оспорването – коя част от разпореждането се нападна като незаконосъобразна или неправилна. В процеса по обжалване могат да се вършат претенции за събиране на спомагателни доказателства.
Ако жалбата не дава отговор на всички условия, до подателя се изпраща известие за премахване на недостъците в 7-дневен период. При липса на адрес, съобщение се слага на избраното за задачата място в сградат на административния орган. При неотстраняване на нередовностите в период, жалбата дружно с приложенията се връща, а при повърхностен адрес се оставя в общата канцелария на органа разполагаем на подателя.
Когато жалбата е неприемлива на някое съображение, ръководителят на Търговско предприятие на НОИ/управителят на Национален осигурителен институт приключва производството с акт, който се оповестява на оспорващия. В 7-дневен период оспорващият може да апелира прекратяването с частна тъжба пред съответния съд, който се произнася с дефинитивно определение, което не предстои на обжалване.
Хипотезите, при които жалбата се оставя без разглеждане, са изброени в наредбата на член 88, алинея 1 от Административнопроцесуален кодекс, а точно когато:
• е неподведомствена на по-горестоящия административен орган;
• е подадена след периода по член 84 от АПК;
• подателят няма интерес от обжалването;
• подателят документално отдръпна жалбата или митинга.
Възстановяване на периода за обжалване може да бъде поскано в 7-дневен период от съобщаването на акта за преустановяване. Условието за това е пропускането на периода да се дължи на особени и непредвидени условия.
Към настояването следва да се приложи и върнатата тъжба. Искането се преглежда от органа, който е способен да прегледа жалбата.
Ръководителят на Търговско предприятие на НОИ/управителят на Национален осигурителен институт може да преразгледа самичък въпроса като демонстрация на самоконтрол. Произнасянето по жалбата е с стимулирано решение, с което оспореното предписание може да бъде:
• анулирано напълно или частично и преписката да бъде върната за ново разглеждане от способеното длъжностно лице, когато не са изяснени всички условия, отнасящи се до издаване на разпореждането;
• решен въпросът по същество;
• отхвърлена жалбата. Това решение предстои на обжалване пред съд.
Разпоредбата на член 117, алинея 3 от КСО се явява специфична във връзка с член 97 от Административнопроцесуален кодекс, като дава опция на упражняващия надзор началник на Търговско предприятие на Национален осигурителен институт да реши въпроса всъщност. За разлика от член 97, алинея 2 от Административнопроцесуален кодекс, овластяването по член 117, алинея 3 от КСО не е лимитирано. Затова с решението си по жалбата против предписание, ръководителят на Търговско предприятие на Национален осигурителен институт може да реши въпроса всъщност.
Изразът " може да реши въпроса всъщност “ сочи, че правилото по член 117, алинея 3 от КСО е диспозитивно – преценката, дали да реши въпроса всъщност, откакто анулира оспорения акт, или да върне преписката на длъжностното лице по пенсионно обезпечаване, е предоставена на ръководителя на Търговско предприятие на Национален осигурителен институт.
Срокът за изговаряне на ръководителя на Търговско предприятие на НОИ/ шефа на Национален осигурителен институт е едномесечен. При липса на изговаряне в период, тъжба и митинг могат да се подадат до съда посредством органа, издал акта (чл. 97, алинея 5 от АПК).
Единственото изискване за тази опция е актът да може да се апелира пред съд.
Решението на ръководителя на Търговско предприятие на НОИ/на шефа на Национален осигурителен институт е самостоятелен административен акт, който позволява декларирания с жалбата до този орган юридически спор за законосъобразността и/или правилността на оспореното предписание. С това решение приключва контролното административно произвеждане.
Обжалване по правосъден ред
Когато ръководителят на Търговско предприятие на НОИ/управителят на Национален осигурителен институт е отменил пенсионното предписание (изцяло или частично) и самичък е решил въпроса всъщност, на оборване пред административен съд предстои точно неговото решение. В този случай правата и отговорностите се пораждат не от пенсионното предписание (то към този момент е отменено), а от решението на ръководителя на Търговско предприятие на Национален осигурителен институт или на шефа на Национален осигурителен институт. Когато ръководителят на Търговско предприятие на НОИ/ шефът на Национален осигурителен институт анулира оспореното предписание, само че не реши въпроса всъщност, а върне преписката на длъжностното лице по пенсионно обезпечаване за ново изговаряне с предписание, решението (тъй като не образува решението на разногласието по същество) не предстои на оборване пред съд. Решението на ръководителя на Търговско предприятие на Национален осигурителен институт може да се апелира в 14-дневен период от приемането му пред съответния способен административен съд.
Решението на шефа на Национален осигурителен институт може да се апелира в 14-дневен период от приемането му пред Административен съд – София-град. Срокът не се счита за пропуснат, когато изпращането на жалбата е станало по пощата, или когато тя е подадена в различен съд, в прокуратурата или в друга пълномощия в период.
Съдебното административно произвеждане има за цел да обезпечи законосъобразно практикуване на държавната власт от административните орани, като отбрани нарушените или застрашените права, свободи и законни ползи на лицата. Тази цел предпоставя обвързването му със период, защото за страната и за частните субекти не е без значение времето, за което законността ще бъде открита. Преклузивният период е гаранция за навреме практикуване на права, затова - за развиване на правосъдното произвеждане и за определяне на законността.
Пропускането на този период води постоянно до погасяване на процесуалното право, с изключение на когато се дължи на аргументи, които разрешават възобновяване му. Жалбата се подава посредством ръководителя на Търговско предприятие на НОИ/чрез шефа на Национален осигурителен институт, който е задължен в 7-дневен период да я изпрати дружно с пенсионното досие в съда.
Основанията за оборване на самостоятелните административни актове са неизпълнени условия за тяхната правда. Административният орган работи въз основа и в границите на закона, заради което неспазените нормативни условия за реалност на самостоятелния административен акт са негови пороци, които го вършат незабележим или унищожаем.
Реквизитите, на които следва да дава отговор жалбата до съответния административен съд, са изброени в член 150 от Административнопроцесуален кодекс. Съдията-докладчик по съответното административно дело е задължен да извърши независима инспекция за допустимост и прецизност на жалбата. Той не е привързан с констатациите на административния орган. Проверката за прецизност на жалбата или митинга е инспекция за съблюдаване на изискуемите от закона форма, наличие и приложения на материалния притежател на волята на правния индивид да сезира с несъмнено искане съда. Друга инспекция, която съдът е задължен да извърши, е инспекцията за допустимост на оспорването – за съществуването и опцията съответно да бъде упражнено едно право, а точно правото на оборване.
Решението по делото е задачата на търсената правосъдна отбрана. Всяко отправено до съда искане цели разрешаване на правния спор със правосъдно решение, тъй като тогава, когато стане необжалваемо, неговата мощ на пресъдено нещо прави правосъдно откритото правно състояние несъмнено и несъмнено. Съдът може да разгласи нищожността на оспорения административен акт, да го анулира напълно или частично, да го промени или да отхвърли оспорването.
Съдебните производства по административни разногласия са по принцип двуинстанционни. Касационното произвеждане е разрастващото се пред втората и последна инстанция. Съгласно член 131 от Административнопроцесуален кодекс правосъдните производства по Административнопроцесуален кодекс са двуинстанционни, с изключение на когато в Административнопроцесуален кодекс или в различен закон е открито друго. КСО не планува сходно изключение във връзка с касационното произвеждане.
Решението на административния съд предстои на касационно обжалване в 14-дневен период от приемането му пред Върховния административен съд (ВАС) по реда на Административнопроцесуален кодекс. Разпоредбата на член 210 от Административнопроцесуален кодекс дефинира кой има право на касационно оборване – това са страните в първоинстанционното произвеждане и тези, за които решениет има мощ, само че не са взели участие в делото. И за двете групи единственото условие за допустимост на касационно обжалване е решението да е неподходящо.
Сроковете за касационно оборване са преклузивни. Формата и съдържането на жалбата са контролирани с член 212 от Административнопроцесуален кодекс. Предметът на касационната инспекция е за валидността, допустимостта и сходството на първоинстанционното решение с материалния закон. За тях съдът следи служебно. Относно останалите учредения за неточност на решението, съдът е привързан от недоволствата в жалбата. В касационното произвеждане се позволяват единствено писмени доказателства.
Върховният административен съд оставя в действие решението или го анулира в оспорваната му част, в случай че е погрешно.
Когато решението е неприемливо, Върховен административен съд го обезсилва в оспорваната част, като приключва делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на способния съд или орган.
Когато административният орган със единодушието на останалите ответници отдръпна административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховен административен съд обезсилва постановеното по този акт или отвод правосъдно решение като неприемливо и приключва делото.
Когато решението е незначително, Върховен административен съд афишира нищожността му напълно и в случай че делото не предстои на преустановяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
Когато пред Върховен административен съд е подписано съглашение, съдът го удостоверява с определение, с което обезсилва правосъдното решение и приключва делото.
Влезлите в действие решения на административните съдилища и на Върховен административен съд са дефинитивни и наложителни за съответния случай, за който са постановени.
Осигурените лица и пенсионерите не внасят държавни такси при обжалване на постановените административни актове. При уважаването на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разходи и платеното заплащане за отбрана пропорционално на почетената част.
В правосъдната процедура няма спор, че периодите за обжалване са преклузивни, за разлика от периодите за издаване на административни актове, които са инструктивни. За административния орган периодите са инструктивни и с приключването им не се приключва опцията органът да се произнесе по настояването, с което е сезиран, като издаденият по-късно акт е автентичен и предстои на обжалване на общо съображение.
Мълчаливият отвод може да се оспори в едномесечен период от приключването на периода, в който административният орган е бил задължен да се произнесе. Когато на заинтригуваните лица не е обявено за образуването на производството, срокът за оборване е двумесечен от приключването на периода за изговаряне.
Решенията и разпорежданията, които не са обжалвани в законоустановените периоди, влизат в законна мощ. Влезлите в действие разпоредби на длъжностното лице по пенсионно обезпечаване и решенията на ръководителя на Търговско предприятие на НОИ/управителя на Национален осигурителен институт, които не са обжалвани по правосъден ред, са дефинитивни.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ