Опасностите, които крие самодиагностицирането на психични проблеми чрез социалните мрежи
Експертите сигнализират, че наклонността може да утежни положението и да забави подобаващото лекуване
В ерата на обществените медии от ден на ден хора търсят отговори за психологичното си положение в платформи като TikTok, Instagram и Фейсбук. Това, което стартира като осведомително търсене, постоянно прераства в самодиагностициране на психически проблеми, без консултация със експерт – събитие, което специалистите дефинират като рисково.
" Самодиагностиката въз основа на наличие в обществените медии може да докара до неправилни изводи ", предизвестяват експертите от авторитетни източници като Johns Hopkins Medicine и други водещи институции в региона на психологичното здраве.
Проучванията сочат, че към 30% от представителите на потомство Z към този момент са се самодиагностицирали с разнообразни психологични разстройства след гледане на наличие в обществените мрежи. Най-често срещаните самодиагнози са свързани с тревога (48%) и меланхолия (37%).
Защо самодиагностицирането е привлекателно
Достъпността на информацията и желанието за самопознание са измежду главните фактори, насърчаващи тази наклонност. Социалните платформи оферират възприятие на общественост и приемане, което е изключително привлекателно за хора, които изпитват прочувствени усложнения.
Алгоритмите на обществените мрежи в допълнение усложняват казуса, създавайки така наречен " ехтене камери ", където потребителите виждат от ден на ден наличие, обвързвано с психологични разстройства, които евентуално имат.
Рисковете от самодиагностицирането
Експертите показват няколко съществени рискове, свързани със самодиагностицирането:
Погрешна диагноза и погрешно лечениеПовишена тревога и " киберхондрия " Прекомерно опростяване на комплицирани състоянияЗабавяне на търсенето на професионална помощСтигматизация и изолираност
Особено стеснителен е фактът, че признаците на разнообразни психологични разстройства постоянно се припокриват, а техните проявления могат да варират доста при обособените хора.
Как вярно да подходим към психологичното здраве
Специалистите предлагат обществените медии да се употребяват като начална точка за информиране, само че не и като сурогат на професионалната консултация.
" Когато имате терзания за психологичното си здраве, най-хубавият метод е консултация с психолог или психиатър, " поучават специалистите. Те могат да извършат цялостна оценка и да предложат уместно лекуване, съобразено с самостоятелните потребности.
За родителите е значимо да демонстрират схващане, когато младежите споделят терзанията си, и да им оказват помощ да потърсят квалифицирана помощ, вместо да разчитат на диагнози от обществените мрежи.
Въпреки рисковете, обществените медии имат и позитивна роля – те спомагат за понижаване на стигмата към психологичните проблеми и предизвикват по-отворения разговор по тези въпроси. Използвани рационално, те могат да бъдат скъп запас в грижата за психологичното здраве.
В ерата на обществените медии от ден на ден хора търсят отговори за психологичното си положение в платформи като TikTok, Instagram и Фейсбук. Това, което стартира като осведомително търсене, постоянно прераства в самодиагностициране на психически проблеми, без консултация със експерт – събитие, което специалистите дефинират като рисково.
" Самодиагностиката въз основа на наличие в обществените медии може да докара до неправилни изводи ", предизвестяват експертите от авторитетни източници като Johns Hopkins Medicine и други водещи институции в региона на психологичното здраве.
Проучванията сочат, че към 30% от представителите на потомство Z към този момент са се самодиагностицирали с разнообразни психологични разстройства след гледане на наличие в обществените мрежи. Най-често срещаните самодиагнози са свързани с тревога (48%) и меланхолия (37%).
Защо самодиагностицирането е привлекателно
Достъпността на информацията и желанието за самопознание са измежду главните фактори, насърчаващи тази наклонност. Социалните платформи оферират възприятие на общественост и приемане, което е изключително привлекателно за хора, които изпитват прочувствени усложнения.
Алгоритмите на обществените мрежи в допълнение усложняват казуса, създавайки така наречен " ехтене камери ", където потребителите виждат от ден на ден наличие, обвързвано с психологични разстройства, които евентуално имат.
Рисковете от самодиагностицирането
Експертите показват няколко съществени рискове, свързани със самодиагностицирането:
Погрешна диагноза и погрешно лечениеПовишена тревога и " киберхондрия " Прекомерно опростяване на комплицирани състоянияЗабавяне на търсенето на професионална помощСтигматизация и изолираност
Особено стеснителен е фактът, че признаците на разнообразни психологични разстройства постоянно се припокриват, а техните проявления могат да варират доста при обособените хора.
Как вярно да подходим към психологичното здраве
Специалистите предлагат обществените медии да се употребяват като начална точка за информиране, само че не и като сурогат на професионалната консултация.
" Когато имате терзания за психологичното си здраве, най-хубавият метод е консултация с психолог или психиатър, " поучават специалистите. Те могат да извършат цялостна оценка и да предложат уместно лекуване, съобразено с самостоятелните потребности.
За родителите е значимо да демонстрират схващане, когато младежите споделят терзанията си, и да им оказват помощ да потърсят квалифицирана помощ, вместо да разчитат на диагнози от обществените мрежи.
Въпреки рисковете, обществените медии имат и позитивна роля – те спомагат за понижаване на стигмата към психологичните проблеми и предизвикват по-отворения разговор по тези въпроси. Използвани рационално, те могат да бъдат скъп запас в грижата за психологичното здраве.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ