Търговците на техника задължително приемат старите уреди при покупка на нови
Експерти споделят препоръки за понижаване на отпадъците и по-осъзнато ползване
Всички огромни вериги и магазини, предлагащи електроника, имат обвързване да одобряват остарялата ви техника, когато купувате нов апарат. Това припомнят специалисти, които разясниха тематиката за понижаване на отпадъците и осъзнатото ползване в предаването " Тази събота " по bTV.
" И тук е значимо потребителите да знаят, че огромните вериги, както и съвсем всеки бизнес, който предлага техника, е длъжен, когато се купува нещо ново като техника, да изкупи назад същия тип техника ", изясняват експертите в предаването.
Според статистиката, приблизително 3 години в България човек употребява мобилния си телефон преди да го смени. В 36% от случаите остарелият уред остава необработен в дома.
" Едната [причина] е, че мисли, че ще му потрябва като запаса. Мисли да го продаде, но не тъкмо в този миг. От друга страна, има доста хора, които просто не знаят какъв брой скъпи са тези запаси, които се намират в телефона ", изясни Маргита Колчева, управител " Устойчиво развиване " на Yettel Bulgaria.
На домакинство се падат приблизително 2,26 неизползвани телефона, демонстрират данните.
Как да понижим потреблението
Експертите поучават най-важният въпрос, който потребителите би трябвало да си задават, е " Това би трябвало ли ми в действителност? ". Това оказва помощ да се ограничи непотребното ползване.
" След много години опити и изпробване съумях с 80% да понижа отпадъците си у дома. Като най-важното нещо, което мога да препоръчам на всеки, е да си задава въпроса – Това би трябвало ли ми в действителност. Тоест не толкоз да се фокусираме върху преработването и разделното събиране, а да понижим по-начало отпадъците си и самото си ползване ", изясни Симона Стилиянова, създател на Zero Waste Sofia.
Рециклиране на облекла и текстил
Цветан Найденов от Асоциацията за кръгообразен текстил отбелязва, че в България е добре развита кръговата стопанска система за текстил, въпреки страната към момента да изостава от други европейски страни във връзка с разделното събиране.
" За страдание, към момента не събираме задоволително разделно текстила, спрямо други страни в Европа. Но пък имаме много варианти към този момент на пазара за разделно събиране на нашите облекла. Най-важното е да не ги изхвърляме в боклука ", акцентира Найденов.
Той добави, че потребителите разполагат с разнообразни разновидности - от контейнерите на улицата до новаторски онлайн решения, при които посредством пощальон гратис могат да се разделят с ненужния текстил и даже да генерират финансов запас.
България - първа в Европа по минимум хранителни боклуци
Според изследване на консултантската компания Utility Bidder, България създава минимум хранителни боклуци на глава от популацията в Европа - единствено 26 кг на човек. За съпоставяне, водач по разхищаване е Португалия със 124 кг изхвърлена храна на човек, следвана от Швейцария със 119 кг и Сърбия със 108 кг.
Въпреки положителната позиция в европейската ранглиста, данните на Българската хранителна банка демонстрират, че всеки българин изхвърля по 93 кг храна годишно. Общото количество храни, които се разхищават у нас за година е 614 милиона кг, за които са платени 1 милиард и 800 милиона лв..
Всички огромни вериги и магазини, предлагащи електроника, имат обвързване да одобряват остарялата ви техника, когато купувате нов апарат. Това припомнят специалисти, които разясниха тематиката за понижаване на отпадъците и осъзнатото ползване в предаването " Тази събота " по bTV.
" И тук е значимо потребителите да знаят, че огромните вериги, както и съвсем всеки бизнес, който предлага техника, е длъжен, когато се купува нещо ново като техника, да изкупи назад същия тип техника ", изясняват експертите в предаването.
Според статистиката, приблизително 3 години в България човек употребява мобилния си телефон преди да го смени. В 36% от случаите остарелият уред остава необработен в дома.
" Едната [причина] е, че мисли, че ще му потрябва като запаса. Мисли да го продаде, но не тъкмо в този миг. От друга страна, има доста хора, които просто не знаят какъв брой скъпи са тези запаси, които се намират в телефона ", изясни Маргита Колчева, управител " Устойчиво развиване " на Yettel Bulgaria.
На домакинство се падат приблизително 2,26 неизползвани телефона, демонстрират данните.
Как да понижим потреблението
Експертите поучават най-важният въпрос, който потребителите би трябвало да си задават, е " Това би трябвало ли ми в действителност? ". Това оказва помощ да се ограничи непотребното ползване.
" След много години опити и изпробване съумях с 80% да понижа отпадъците си у дома. Като най-важното нещо, което мога да препоръчам на всеки, е да си задава въпроса – Това би трябвало ли ми в действителност. Тоест не толкоз да се фокусираме върху преработването и разделното събиране, а да понижим по-начало отпадъците си и самото си ползване ", изясни Симона Стилиянова, създател на Zero Waste Sofia.
Рециклиране на облекла и текстил
Цветан Найденов от Асоциацията за кръгообразен текстил отбелязва, че в България е добре развита кръговата стопанска система за текстил, въпреки страната към момента да изостава от други европейски страни във връзка с разделното събиране.
" За страдание, към момента не събираме задоволително разделно текстила, спрямо други страни в Европа. Но пък имаме много варианти към този момент на пазара за разделно събиране на нашите облекла. Най-важното е да не ги изхвърляме в боклука ", акцентира Найденов.
Той добави, че потребителите разполагат с разнообразни разновидности - от контейнерите на улицата до новаторски онлайн решения, при които посредством пощальон гратис могат да се разделят с ненужния текстил и даже да генерират финансов запас.
България - първа в Европа по минимум хранителни боклуци
Според изследване на консултантската компания Utility Bidder, България създава минимум хранителни боклуци на глава от популацията в Европа - единствено 26 кг на човек. За съпоставяне, водач по разхищаване е Португалия със 124 кг изхвърлена храна на човек, следвана от Швейцария със 119 кг и Сърбия със 108 кг.
Въпреки положителната позиция в европейската ранглиста, данните на Българската хранителна банка демонстрират, че всеки българин изхвърля по 93 кг храна годишно. Общото количество храни, които се разхищават у нас за година е 614 милиона кг, за които са платени 1 милиард и 800 милиона лв..
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ