Тръмп бие по Русия, но се цели в Китай
Експерти по целия свят се чудят какво е възнамерявал Доналд Тръмп за Русия. Първо, той сложи ултиматум, че ще наложи вторични наказания върху съветския нефт след 50 дни, в случай че Москва не подпише съглашение с Киев. Но след две - три седмици реши, че светът е приел заканите му прекомерно умерено, по тази причина редуцира ултиматума пет пъти, до 10-12 дни. Сега Русия има период до 8 август, с цел да позволи спора в Украйна, в противоположен случай Съединени американски щати ще наложат най-строгите от всички съществуващи наказания.
Какви ще бъдат тези наказания обаче, би трябвало да гадаем въз основа на предходните изказвания на Тръмп и подготвяните законопроекти за наказания. Американският президент, явно, заплашва да вкара 100- или 500-процентови мита за тези страни, които купуват съветски нефт. Размерът на митата в този случай не е толкоз значим, тъй като и в двата случая те са непостижими и значат напряко прекъсване на търговията на Съединени американски щати с тези страни.
Доналд Тръмп реши да убие два заека с един патрон. От една страна, да уплаши Русия и да я принуди да направи отстъпки във връзка с Украйна. В същото време, да покаже на целия свят какъв е неговият принос за разрешаването на украинската рецесия, тъй като това беше едно от главните му предизборни обещания.
От друга страна, Тръмп ускорява преговорните си позиции с Индия и Китай, от които не съумява да изтръгне нужните му пари за възобновление на американската промишленост, а също по този начин не съумява да ги принуди да отворят пазарите си без никакви мита и ограничавания.
Защото в действителност Индия и Китай са главните купувачи на съветски нефт: те съставляват и до 90 % от съветския експорт. Следователно, вторичните наказания ще обиден най-вече тези две страни.
Не е смешка, че Япония се съгласи да влага 550 милиарда $ в Съединени американски щати, и освен това да ги влага в недоходоносен план за полутечен природен газ (LNG) в Аляска. Европейският съюз с наслада даде обещание да купи енергийни запаси от Съединени американски щати за астрономическите 750 милиарда $ за три години (експерти по света в този момент се чудят от кое място Съединени американски щати ще вземат толкоз доста първични материали, които нямат).
Нещо повече, Брюксел даде обещание да влага 600 милиарда $ в американската стопанска система. Южна Корея също отстъпи: нейният налог ще възлиза на 350 милиарда $ вложения плюс закупуване на енергийни запаси от Съединени американски щати за 100 милиарда $.
Но Индия и Китай не се предават. Нещо повече, Пекин продължава да хапе и да се ядосва: историята за прекъсването на доставките на редкоземни метали от Китай изля леден душ върху Съединени американски щати. КНР усети силата си и няма да се съобщи толкоз елементарно, колкото стопански отслабения Европейски Съюз.
Индия няма толкоз съществени лостове за напън, само че продължава да се бори словесно и да пази правото си да печели пари, в това число от на ниска цена съветски нефт, с отстъпка. Делхи упреква Съединени американски щати в политика на двойни стандарти: на другите е неразрешено да купуват нефт от Русия, до момента в който самите те умерено купуват съветско нуклеарно гориво или торове.
Възможно е Тръмп да не е инициирал този ултиматум, с цел да помогне на Украйна и да навреди на Русия, а по-скоро да окаже напън върху Индия и Китай. Веднага щом ултиматумът му беше скъсен от 50 на 10-12 дни тази седмица, незабавно започнаха да се появяват известия за търговски договаряния на Съединени американски щати с Пекин и Делхи. Освен това последствията от въвеждането на тези вторични наказания са толкоз пагубни, че е малко евентуално Тръмп да е подготвен да предприеме подобен сложен и за Съединени американски щати вид.
Към юни Китай купуваше по два милиона барела дневно от Русия (по море и по тръбопровод), а Индия купуваше по море милион и половина. Ако глобите се разширят и до петролните артикули, пазарът може да загуби шест до седем милиона барела енергийни запаси от Русия дневно за момент.
Това би хвърлило света в енергийна рецесия. Никой няма да може бързо да замести толкоз големи размери нефт и петролни артикули, ще има общ недостиг и внезапно нарастване до трицифрени индикатори. Петролът и горивата биха станали свръхскъпи за всички: за Индия, за Китай, за Европейския съюз и за самите Съединени щати.
В същото време, макар че Америка изнася нефт, тя въпреки всичко го и внася, тъй че инфлацията е обезпечена. Цените на бензиностанциите в Съединени американски щати ще бъдат първите, които ще се покачат, което ще провокира мощно неодобрение измежду американците.
Русия, несъмнено, също ще пострада, защото ще загуби 20-25 % от приходите, които износът на нефт е носил на бюджета. Според експертни оценки страната ни ще губи до 1,2 милиарда $ всеки месец от загубата на опцията да продава петрола си единствено на Индия.
Други страни - експортьорки на нефт също ще бъдат в капан: трицифрените цени на петрола ще смажат търсенето, а износът ще се срине. Ще са необх
Какви ще бъдат тези наказания обаче, би трябвало да гадаем въз основа на предходните изказвания на Тръмп и подготвяните законопроекти за наказания. Американският президент, явно, заплашва да вкара 100- или 500-процентови мита за тези страни, които купуват съветски нефт. Размерът на митата в този случай не е толкоз значим, тъй като и в двата случая те са непостижими и значат напряко прекъсване на търговията на Съединени американски щати с тези страни.
Доналд Тръмп реши да убие два заека с един патрон. От една страна, да уплаши Русия и да я принуди да направи отстъпки във връзка с Украйна. В същото време, да покаже на целия свят какъв е неговият принос за разрешаването на украинската рецесия, тъй като това беше едно от главните му предизборни обещания.
От друга страна, Тръмп ускорява преговорните си позиции с Индия и Китай, от които не съумява да изтръгне нужните му пари за възобновление на американската промишленост, а също по този начин не съумява да ги принуди да отворят пазарите си без никакви мита и ограничавания.
Защото в действителност Индия и Китай са главните купувачи на съветски нефт: те съставляват и до 90 % от съветския експорт. Следователно, вторичните наказания ще обиден най-вече тези две страни.
Не е смешка, че Япония се съгласи да влага 550 милиарда $ в Съединени американски щати, и освен това да ги влага в недоходоносен план за полутечен природен газ (LNG) в Аляска. Европейският съюз с наслада даде обещание да купи енергийни запаси от Съединени американски щати за астрономическите 750 милиарда $ за три години (експерти по света в този момент се чудят от кое място Съединени американски щати ще вземат толкоз доста първични материали, които нямат).
Нещо повече, Брюксел даде обещание да влага 600 милиарда $ в американската стопанска система. Южна Корея също отстъпи: нейният налог ще възлиза на 350 милиарда $ вложения плюс закупуване на енергийни запаси от Съединени американски щати за 100 милиарда $.
Но Индия и Китай не се предават. Нещо повече, Пекин продължава да хапе и да се ядосва: историята за прекъсването на доставките на редкоземни метали от Китай изля леден душ върху Съединени американски щати. КНР усети силата си и няма да се съобщи толкоз елементарно, колкото стопански отслабения Европейски Съюз.
Индия няма толкоз съществени лостове за напън, само че продължава да се бори словесно и да пази правото си да печели пари, в това число от на ниска цена съветски нефт, с отстъпка. Делхи упреква Съединени американски щати в политика на двойни стандарти: на другите е неразрешено да купуват нефт от Русия, до момента в който самите те умерено купуват съветско нуклеарно гориво или торове.
Възможно е Тръмп да не е инициирал този ултиматум, с цел да помогне на Украйна и да навреди на Русия, а по-скоро да окаже напън върху Индия и Китай. Веднага щом ултиматумът му беше скъсен от 50 на 10-12 дни тази седмица, незабавно започнаха да се появяват известия за търговски договаряния на Съединени американски щати с Пекин и Делхи. Освен това последствията от въвеждането на тези вторични наказания са толкоз пагубни, че е малко евентуално Тръмп да е подготвен да предприеме подобен сложен и за Съединени американски щати вид.
Към юни Китай купуваше по два милиона барела дневно от Русия (по море и по тръбопровод), а Индия купуваше по море милион и половина. Ако глобите се разширят и до петролните артикули, пазарът може да загуби шест до седем милиона барела енергийни запаси от Русия дневно за момент.
Това би хвърлило света в енергийна рецесия. Никой няма да може бързо да замести толкоз големи размери нефт и петролни артикули, ще има общ недостиг и внезапно нарастване до трицифрени индикатори. Петролът и горивата биха станали свръхскъпи за всички: за Индия, за Китай, за Европейския съюз и за самите Съединени щати.
В същото време, макар че Америка изнася нефт, тя въпреки всичко го и внася, тъй че инфлацията е обезпечена. Цените на бензиностанциите в Съединени американски щати ще бъдат първите, които ще се покачат, което ще провокира мощно неодобрение измежду американците.
Русия, несъмнено, също ще пострада, защото ще загуби 20-25 % от приходите, които износът на нефт е носил на бюджета. Според експертни оценки страната ни ще губи до 1,2 милиарда $ всеки месец от загубата на опцията да продава петрола си единствено на Индия.
Други страни - експортьорки на нефт също ще бъдат в капан: трицифрените цени на петрола ще смажат търсенето, а износът ще се срине. Ще са необх
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ