Търсенето на информация в Google може да потисне креативността
Експерти от Университета Карнеги Мелън (CMU) са проучили въздействието на достъпа до интернет върху човешката креативност. Оказало се, че опцията за търсене на информация в Гугъл може както да подтиква, по този начин и да потиска творчеството.
За да се приспособяват дейно към измененията, хората би трябвало да могат да оферират нови хрумвания и да бъдат изобретателни при решаването на проблеми. Този вид креативност се свързва с по този начин наречения „ резултат на фиксацията “, при който хората се забиват в избран метод на мислене, т.е. зациклят, тъй като се сблъскват с съответни образци или хрумвания.
Изследователите са проучили разнообразни въпроси, в това число по какъв начин достъпът до интернет и потреблението на търсачката Гугъл въздействат върху самостоятелното и груповото творчество.
Те желаеха да схванат дали достъпът до информация в интернет оказва помощ или пречи на креативните хрумвания, изключително при работа в екип. Избрани са 244 студенти от университета на възраст сред 18 и 22 години, които са разпределени на инцидентен принцип в групи с и без достъп до Гугъл. Те били помолени да помислят за нови приложения на щит или чадър и имали разполагаем 3 минути, с цел да изброят допустимо най-вече разновидности. Изследователите правят оценка количеството и качеството на отговорите на всеки човек (индивидуална креативност), както и комбинираните отговори на няколко души (групова креативност).
По отношение на самостоятелната успеваемост резултатите са смесени.
Когато Гугъл давал доста информация, както в тази ситуация с чадърите, участниците с достъп до интернет генерирали повече хрумвания. Когато Гугъл предоставял по-малко информация, както в тази ситуация с щитовете, концепциите бяха по-малко и достъпът до интернет не дал преимущество. В групите хората с достъп до интернет непрекъснато генерираха по-разнообразни и неповторими хрумвания, изключително с увеличението на размера на групата. В същото време групите с достъп до Гугъл постоянно се придържаха към едни и същи хрумвания, което докара до остатък и понижено многообразие. Групите без достъп до интернет разработваха хрумвания най-вече от един човек, което благоприятстваше груповото творчество.
За да оценят качеството на генерираните хрумвания, откривателите правят оценка отговорите на участниците по три критерия: какъв брой потребна е концепцията (ефективност), какъв брой непредвидена е концепцията (новост) и какъв брой изобретателна е тя. В последна сметка беше открито, че в множеството случаи групите без достъп до интернет са постигнали по-добри резултати или са били равностойни на тези с достъп до търсачката Гугъл.
Предимствата на неизползването на Гугъл бяха най-очевидни във връзка с творчеството и успеваемостта, само че по-малко явни във връзка с новостта.
Въпреки че изследването има някои ограничавания, резултатите от него могат да имат практическа стойност. Изследователите са открили, че самостоятелно хората могат да се възползват от опцията да взаимодействат с интернет търсачка. В същото време групите, които употребяват едни и същи принадлежности, постоянно дублират хрумвания и губят креативното си многообразие. Използването на интернет по време на мозъчни офанзиви може да докара до конформизъм и понижаване на нововъведенията, изключително в огромни групи. Много публични проблеми изискват ново и ексцентрично мислене, тъй че в случай че всички се обръщат към едни и същи онлайн източници, креативният резултат може да бъде монотонен, което може да попречи на решаването на огромни проблеми.
Изследователите не оферират на хората да спрат да употребяват търсачките изцяло от боязън, че те ще подтиснат творчеството. Според тях става дума за това, че има опция за усъвършенстване и успеваемост.
„ Интернет не ни прави глупави, само че е допустимо да го използваме по ненужен метод. “
обобщава един от създателите на проучването




