Експерти обсъждат бъдещето на ЕС и важността на изборите за ЕП в София
Експерти от разнообразни области ще обсъдят провокациите пред Европейския съюз, новия мандат на европейските депутати, и бъдещето на Съюза като цяло. На специфична полемика „ Изборите за Екологичен потенциал и бъдещето на Европейски Съюз “, която ще се организира на 6 април в столицата, панелистите Юлий Павлов, проф. Антоанета Христова, проф. Александър Тасев, доцент Григор Сарийски, проф. Даниела Бобева, доцент Пламен Орешарски, Красимир Каракачанов, Антон Иванов, доктор Нено Димов, проф. Пламен Киров, и Анатоли Величков ще дискутират 11 изключително значими за Съюза тематики.
„ Темите включват както спор за полезностите на Европейския съюз - дали той самият съблюдава личните си полезности, записани в Лисабонския контракт, където са записани напълно други неща; по този начин и стопанската система и връзката й със Зелената договорка, въпроси за конкурентоспособността на стопанската система, финансите на Съюза, енергетиката в подтекста на Зелената договорка, самото бъдеще на Зелената договорка, разширението на Европейски Съюз, и бъдещето на Съюза с оглед мира и войната в актуалната геополитическа обстановка “, описа за БГНЕС Захари Желязков от „ Клуб Сенатор “, уредник на полемиката.
По мотив огромната полемика, „ Клуб Сенатор “ провежда специфична конференция в пресклуба на Българска телеграфна агенция във вторник от 12.00 ч.
„ Тези избори през юни в действителност са основни за това накъде ще се развива Европейски Съюз оттук насетне, дали ще бъде фактор във света, какво ще бъде вътрешното му развиване “, изясни Желязков.
Дискусията е отдадена и на 25-та годишнина от приемането от страна на България на поканата за започването на договаряния с Европейски Съюз. „ През 1997 година държавното управление на ОДС завари една банкрутирала страна, и съумя за година и половина да стигне до съдбоносната дата 10 декември 1999 година, когато ние получихме покана за започване на договаряния. И в действителност, ние тогава се качихме не на последния трен, не на последния вагон за Европейски Съюз, ами напряко в придвижване, тъй като по-късно Европейски Съюз затвори разширението си, както е и до сегашния миг “, споделя Желязков. След България Европейски Съюз приема единствено Хърватия, само че там историята е друга, не може да се съпоставят България и Хърватия по пътя им към Европейски Съюз, добавя Желязков.
Дали въобще ще има уголемение на Европейски Съюз зависи точно от тези избори през юни, безапелационен е специалистът.
БГНЕС напомня и някои значими дати при присъединението на България към Европейски Съюз: На 22 декември 1990 година VII велико национално заседание приема, по предложение на Любомир Иванов, решение за желанието на Република България да стане пълновръстен член на Европейските общности. През 1993 година Европейски Съюз приема Копенхагенските критерии, които страните-кандидатки би трябвало да изпълнят. На 14 декември 1995 година XXXVII национално заседание гласоподава решение Република България да подаде публично молба за пълноправно участие в Европейския съюз.
На 10 декември 1999 година Европейският съвет взема решение в Хелзинки да открие договаряния с България, Латвия, Литва, Словакия, Румъния и Малта.
***
„ Клуб Сенатор “ е основан през 2003 година В клуба членуват най-вече някогашни народни представители и лица, които са заемали висши политически и административни длъжности в държавното и локално ръководство - министри, заместник-министри, ръководители на организации, на основни дирекции. Участници в локалната власт на високо равнище – кметове, ръководители на общински препоръки. Също ръководители на регулаторни органи като Българска народна банка, КЕВР, КФН, ДКСБТ, КЗП и други, на структуроопределящи предприятия - АЕЦ, БЕХ, Булгаргаз, БТГ, БДЖ, ЕСО и други. Също и лица, които като специалисти са съветвали висшата власт. Лица, които се занимават с научна активност в областта на ръководството. /БГНЕС
