От левове към евро - как ще се отрази преминаването на доходи и цени
Експерти изясняват всичко, което би трябвало да знаем за прекосяването към европейската валута
В първото издание на рубриката „ Еврото – въпроси и отговори " на предаването „ Здравей, България " по NOVA, публицистите потърсиха отговори на най-често задаваните въпроси по отношение на идното въвеждане на еврото. Темата провокира основателно терзание измежду българите по отношение на запазването на настоящия курс и вероятните злоупотреби с цените.
Може ли да се промени курсът лев-евро?
Един от първите въпроси, получени от фен, е дали е допустимо в последния миг при прекосяването, курсът да не е 1.95583, а да стане 2.95 или даже 3.95. Чисто теоретично смяна в съотношението лев-евро е допустима, само че на процедура това няма по какъв начин да се случи по няколко аргументи:
България към този момент е в " чакалнята " на еврозоната при сегашния курсКурсът не може да се промени без българско съгласиеБългарският парламент от дълго време е дал своя вот, че единственият курс, при който ще въведем единната валута, е сегашният - 1.95583Как ще наподобяват приходите в евро?
След превалутирането, минималната пенсия от 630,60 лв. (предвидена за януари догодина) ще стане малко над 322 евро, а междинната пенсия - 498 евро. Текущата минимална заплата от 1077 лв. ще се трансформира в малко над 550 евро, а междинната заплата - 1175 евро.
При закръглянето на приходи важи правилото, че в случай че третият знак след точката е по-голям от 0, вторият се закръгля нагоре. За разлика от цените, при които не се позволява закръгляне нагоре, съгласно Българска народна банка работодателите могат да закръглят заплатите - да вземем за пример до 551 евро или 1176 евро.
Кога ще забележим двойни етикети?
Етикети с цени по едно и също време в лв. и в евро би трябвало да стартираме да виждаме един месец откакто се вземе окончателното решение за въвеждане на еврото. Ако приемем, че Европейската комисия и Европейската централна банка дадат зелена светлина при започване на юни, а окончателното решение бъде оповестено през юли, това значи, че двойните етикети ще се появят още от август.
Важните периоди са:
До декември 2025: плащаме единствено в левове, само че виждаме цените и в двете валутиПрез януари 2026: ще може да се заплаща и с левове, и с евроОт 1 февруари 2026: остава единствено еврото като платежно средствоКак ще се закръглят цените?
При цените правилото за закръгляне указва, че се закръгля нагоре, в случай че третият знак след запетаята е 5 или повече. Например:
Хляб за 2 лв. ще коства 1 евро и 2 цента10 яйца за 6 лв. ще костват 3 евро и 7 цента
Голямо е терзанието на хората, че закръглянето може да наподобява по-различно - да вземем за пример кофичка кисело мляко да стане просто 1 евро, а свинското месо - 9 евро. За такива непозволени закръгляния обаче са планувани съществени санкции за търговците:
При първо нарушаване: сред 600 и 7000 леваПри второ нарушаване: до 14 000 леваЩе се вдигне ли в допълнение инфлацията?
Съществува терзание, че след влизането ни в еврозоната банките ще се окажат с доста свободни пари, които ще се излеят под формата на заеми и по този начин ще се увеличи инфлацията.
В момента банките в България са длъжни да заделят като запас 12% от всеки влог. След въвеждането на еврото ще важат разпоредбите на ЕЦБ и наложителните запаси ще се понижат до 1%. Това ще освободи към 15 милиарда лв..
Българска народна банка обаче не чака този голям запас да се излее на пазара. По-вероятно е средствата да продължат да се държат при тях, за което банките ще получават и рента. Опитът на Хърватия демонстрира, че по-голямата част от освободените средства са останали в централната им банка, а растежът при жилищните и потребителските заеми се е запазил както преди присъединението.
Според специалисти, банките и сега имат задоволително свободни пари за разпределяне на заеми, по тази причина е малко евентуално да се стигне до изтичане на всички тези средства като заеми. Ако това беше належащо, те биха вдигнали лихвите по депозитите, с цел да привлекат повече средства.
Съществува безпокойство, че 15-те милиарда могат да се насочат към банките-майки, само че това се управлява от централната банка. Освен това няма логичност комерсиална банка да желае да понижи капитала си. По-вероятно е тези освободени средства да се дадат на банките-майки като заем, а те да завоюват от лихвата.
В първото издание на рубриката „ Еврото – въпроси и отговори " на предаването „ Здравей, България " по NOVA, публицистите потърсиха отговори на най-често задаваните въпроси по отношение на идното въвеждане на еврото. Темата провокира основателно терзание измежду българите по отношение на запазването на настоящия курс и вероятните злоупотреби с цените.
Може ли да се промени курсът лев-евро?
Един от първите въпроси, получени от фен, е дали е допустимо в последния миг при прекосяването, курсът да не е 1.95583, а да стане 2.95 или даже 3.95. Чисто теоретично смяна в съотношението лев-евро е допустима, само че на процедура това няма по какъв начин да се случи по няколко аргументи:
България към този момент е в " чакалнята " на еврозоната при сегашния курсКурсът не може да се промени без българско съгласиеБългарският парламент от дълго време е дал своя вот, че единственият курс, при който ще въведем единната валута, е сегашният - 1.95583Как ще наподобяват приходите в евро?
След превалутирането, минималната пенсия от 630,60 лв. (предвидена за януари догодина) ще стане малко над 322 евро, а междинната пенсия - 498 евро. Текущата минимална заплата от 1077 лв. ще се трансформира в малко над 550 евро, а междинната заплата - 1175 евро.
При закръглянето на приходи важи правилото, че в случай че третият знак след точката е по-голям от 0, вторият се закръгля нагоре. За разлика от цените, при които не се позволява закръгляне нагоре, съгласно Българска народна банка работодателите могат да закръглят заплатите - да вземем за пример до 551 евро или 1176 евро.
Кога ще забележим двойни етикети?
Етикети с цени по едно и също време в лв. и в евро би трябвало да стартираме да виждаме един месец откакто се вземе окончателното решение за въвеждане на еврото. Ако приемем, че Европейската комисия и Европейската централна банка дадат зелена светлина при започване на юни, а окончателното решение бъде оповестено през юли, това значи, че двойните етикети ще се появят още от август.
Важните периоди са:
До декември 2025: плащаме единствено в левове, само че виждаме цените и в двете валутиПрез януари 2026: ще може да се заплаща и с левове, и с евроОт 1 февруари 2026: остава единствено еврото като платежно средствоКак ще се закръглят цените?
При цените правилото за закръгляне указва, че се закръгля нагоре, в случай че третият знак след запетаята е 5 или повече. Например:
Хляб за 2 лв. ще коства 1 евро и 2 цента10 яйца за 6 лв. ще костват 3 евро и 7 цента
Голямо е терзанието на хората, че закръглянето може да наподобява по-различно - да вземем за пример кофичка кисело мляко да стане просто 1 евро, а свинското месо - 9 евро. За такива непозволени закръгляния обаче са планувани съществени санкции за търговците:
При първо нарушаване: сред 600 и 7000 леваПри второ нарушаване: до 14 000 леваЩе се вдигне ли в допълнение инфлацията?
Съществува терзание, че след влизането ни в еврозоната банките ще се окажат с доста свободни пари, които ще се излеят под формата на заеми и по този начин ще се увеличи инфлацията.
В момента банките в България са длъжни да заделят като запас 12% от всеки влог. След въвеждането на еврото ще важат разпоредбите на ЕЦБ и наложителните запаси ще се понижат до 1%. Това ще освободи към 15 милиарда лв..
Българска народна банка обаче не чака този голям запас да се излее на пазара. По-вероятно е средствата да продължат да се държат при тях, за което банките ще получават и рента. Опитът на Хърватия демонстрира, че по-голямата част от освободените средства са останали в централната им банка, а растежът при жилищните и потребителските заеми се е запазил както преди присъединението.
Според специалисти, банките и сега имат задоволително свободни пари за разпределяне на заеми, по тази причина е малко евентуално да се стигне до изтичане на всички тези средства като заеми. Ако това беше належащо, те биха вдигнали лихвите по депозитите, с цел да привлекат повече средства.
Съществува безпокойство, че 15-те милиарда могат да се насочат към банките-майки, само че това се управлява от централната банка. Освен това няма логичност комерсиална банка да желае да понижи капитала си. По-вероятно е тези освободени средства да се дадат на банките-майки като заем, а те да завоюват от лихвата.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ