Добивът на криптовалута генерира над 85.8 млн. тона въглеродни емисии
Експерти на Организация на обединените нации изследваха следствията от копаене на биткойн по време на взрива на копаене през 2020-2021 година. Според тях, производството на криптовалута е довело до отделянето на над 85.8 милиона тона въглероден диоксид в атмосферата, до момента в който човечеството е изгубило достъп до 1.65 милиарда тона чиста питейна вода.
Това оповестиха от пресслужбата на Университета на Организация на обединените нации (UNU) – мозъчният концерн и академичното звено на Организация на обединените нации, който се намира в Шибуя, Токио, Япония. С дипломатически статут на институция на Организация на обединените нации, неговата задача е да оказва помощ за решаването на световни проблеми, свързани с човешкото развиване и благосъстоянието посредством взаимни проучвания и обучение. Изследването е оповестено в научното списание Earth’s Future.
“Глобалната мрежа за копаене на биткойн употребява към 173 теравата електрическа енергия по време на взрива на копаене. Ако тази мрежа беше страна, тогава тя щеше да бъде на 27-мо място в света по ползване на сила и щеше да бъде сравнима в това отношение с Пакистан. Над 67% от електрическата енергия е създадена от топлоелектрически централи, чиито общи излъчвания в атмосферата надвишават 85.8 милиона тона CO2 “, се споделя в отчета.
Това е заключението на група климатолози и еколози, ръководени от професора на UNU Кавех Мадани, които изучаваха следствията от взрива в копаенето на криптовалута, който стартира през 2020 година и завърши в края на 2021 година – началото на 2022 година. През този интервал цената на биткойн, основната криптовалута, се учетвори, предизвиквайки „ бърза криптовалута “ на световно равнище.
Експертите на Организация на обединените нации изследваха какви запаси са били употребявани по-късно за приемане на биткойни в 76 страни по света, където интензивно се прави тяхното копаене. Анализът сподели, че добивът на биткойни е обвързван освен с високи разноски за сила, само че и с изпускането на 85.8 милиона тона CO2 в атмосферата, както и загубата на 1.65 милиарда тона чиста питейна вода.
Около половината от тези излъчвания, 40 милиона тона CO2 и размерите изгубена вода идват от Китай, преди китайското държавно управление да стартира да вкарва ограничавания върху копаене на криптовалута през май 2021 година. Десетте водачи във връзка с излъчванията на криптовалута също включват Съединените щати, където забележителна част от потенциала за копаене беше превозен след въвеждането на забрани в Китай, както и Казахстан, Русия, Малайзия, Канада, Сингапур и някои други страни.
Професор Мадани и сътрудниците му пресмятат, че десетте най-големи страни, произвеждащи биткойни, съставляват към 92-94% от излъчванията на въглероден диоксид и загубите на вода, свързани с генерирането на криптовалута. Поради тази причина специалистите на Организация на обединените нации оферират регулаторните органи на тези страни да разработят ограничения, които да вземат поради въздействието на копаенето върху климата и околната среда и да подсигуряват, че производителите на криптовалута компенсират вредите, които предизвикват на околната среда.
Това оповестиха от пресслужбата на Университета на Организация на обединените нации (UNU) – мозъчният концерн и академичното звено на Организация на обединените нации, който се намира в Шибуя, Токио, Япония. С дипломатически статут на институция на Организация на обединените нации, неговата задача е да оказва помощ за решаването на световни проблеми, свързани с човешкото развиване и благосъстоянието посредством взаимни проучвания и обучение. Изследването е оповестено в научното списание Earth’s Future.
“Глобалната мрежа за копаене на биткойн употребява към 173 теравата електрическа енергия по време на взрива на копаене. Ако тази мрежа беше страна, тогава тя щеше да бъде на 27-мо място в света по ползване на сила и щеше да бъде сравнима в това отношение с Пакистан. Над 67% от електрическата енергия е създадена от топлоелектрически централи, чиито общи излъчвания в атмосферата надвишават 85.8 милиона тона CO2 “, се споделя в отчета.
Това е заключението на група климатолози и еколози, ръководени от професора на UNU Кавех Мадани, които изучаваха следствията от взрива в копаенето на криптовалута, който стартира през 2020 година и завърши в края на 2021 година – началото на 2022 година. През този интервал цената на биткойн, основната криптовалута, се учетвори, предизвиквайки „ бърза криптовалута “ на световно равнище.
Експертите на Организация на обединените нации изследваха какви запаси са били употребявани по-късно за приемане на биткойни в 76 страни по света, където интензивно се прави тяхното копаене. Анализът сподели, че добивът на биткойни е обвързван освен с високи разноски за сила, само че и с изпускането на 85.8 милиона тона CO2 в атмосферата, както и загубата на 1.65 милиарда тона чиста питейна вода.
Около половината от тези излъчвания, 40 милиона тона CO2 и размерите изгубена вода идват от Китай, преди китайското държавно управление да стартира да вкарва ограничавания върху копаене на криптовалута през май 2021 година. Десетте водачи във връзка с излъчванията на криптовалута също включват Съединените щати, където забележителна част от потенциала за копаене беше превозен след въвеждането на забрани в Китай, както и Казахстан, Русия, Малайзия, Канада, Сингапур и някои други страни.
Професор Мадани и сътрудниците му пресмятат, че десетте най-големи страни, произвеждащи биткойни, съставляват към 92-94% от излъчванията на въглероден диоксид и загубите на вода, свързани с генерирането на криптовалута. Поради тази причина специалистите на Организация на обединените нации оферират регулаторните органи на тези страни да разработят ограничения, които да вземат поради въздействието на копаенето върху климата и околната среда и да подсигуряват, че производителите на криптовалута компенсират вредите, които предизвикват на околната среда.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ