БСК: Ефектите от войната в Украйна ще се усетят през 2023 и 2024 г.
Експерти на Българската стопанска камара/БСК/ считат, че дълготрайните резултати от войната в Украйна ще се усетят тази и идната година в закъснение на растежа на Брутния вътрешен продукт/БВП/ на страната за тази и идната година, пише Българска телеграфна агенция.
" Дългосрочните отрицателни трендове са свързани с инфлационните процеси, с дефицита на първични материали, метали, инертни газове с техническо приложение, изключително след затварянето на най-големия им производител в Европа - предприятието в Мариупол ", коментира Веселин Илиев, основен шеф " Международно икономическо съдействие " в БСК. Според него икономическата неустановеност и утежняването на кредитните рейтинги на редица страни към България са дълготрайни трендове и са доста по-важни от краткотрайните " изгоди " за страната от износа на горива. Неговите упования за растежа на Брутният вътрешен продукт за 2023 година не са оптимистични.
По данни на Национален статистически институт българският експорт за Украйна в края на предходната година се усилва от 794 млн. лв. на 2,249 млрд лв., а при вноса смяната е от 1,634 милиарда лв. през 2021 година на 3,412 милиарда лв.. При вноса от Украйна в България на първа позиция е маслодайният слънчоглед.Ако по-рано сме купували маслодаен слънчоглед от Украйна за 8-12 млн. $ на тримесечие, в този момент купуваме за 250 млн. $. Друго перо във вноса ни от Украйна, което бележи сензитивен растеж е нерафинирано олио (слънчогледово, рапично). Сравнението демонстрира, че в този момент на тримесечие вносът ни доближава до 100 млн. $ при 3-4 млн.долара в предходни години за същия интервал.
Доц. доктор Щерьо Ножаров, стопански консултант в БСК, също очаква свиване на растежа на Брутният вътрешен продукт.
" Съобразно последните прогнози на Европейска комисия растежът на Брутният вътрешен продукт ще е до 1,4 на 100, както и през 2024 година, а това са доста по-ниски темпове на растеж от общоприетия - към 4 %, разяснява доцент Ножаров.
По думите му резултатът ще се ускорява и поради високите цени – енергийни и на други първични материали, които водят до понижение на вложенията и това ще се усети също тази и идната година ", счита специалистът. Той уточни, че всичко ще зависи най-много от бюджетната политика във връзка с поддръжката на бизнеса и на приходите на популацията. В този подтекст е и стремежът ни да влезем в еврозоната, което слага рамката от бюджетен недостиг от 3 %.
Според него всички наши енергоемки браншове, които са чувствителни откъм първични материали и сила, са наранени от войната. Това са металургията, химическата, циментовата, стъкларската промишлености, производството на хартия.
" Дългосрочните отрицателни трендове са свързани с инфлационните процеси, с дефицита на първични материали, метали, инертни газове с техническо приложение, изключително след затварянето на най-големия им производител в Европа - предприятието в Мариупол ", коментира Веселин Илиев, основен шеф " Международно икономическо съдействие " в БСК. Според него икономическата неустановеност и утежняването на кредитните рейтинги на редица страни към България са дълготрайни трендове и са доста по-важни от краткотрайните " изгоди " за страната от износа на горива. Неговите упования за растежа на Брутният вътрешен продукт за 2023 година не са оптимистични.
По данни на Национален статистически институт българският експорт за Украйна в края на предходната година се усилва от 794 млн. лв. на 2,249 млрд лв., а при вноса смяната е от 1,634 милиарда лв. през 2021 година на 3,412 милиарда лв.. При вноса от Украйна в България на първа позиция е маслодайният слънчоглед.Ако по-рано сме купували маслодаен слънчоглед от Украйна за 8-12 млн. $ на тримесечие, в този момент купуваме за 250 млн. $. Друго перо във вноса ни от Украйна, което бележи сензитивен растеж е нерафинирано олио (слънчогледово, рапично). Сравнението демонстрира, че в този момент на тримесечие вносът ни доближава до 100 млн. $ при 3-4 млн.долара в предходни години за същия интервал.
Доц. доктор Щерьо Ножаров, стопански консултант в БСК, също очаква свиване на растежа на Брутният вътрешен продукт.
" Съобразно последните прогнози на Европейска комисия растежът на Брутният вътрешен продукт ще е до 1,4 на 100, както и през 2024 година, а това са доста по-ниски темпове на растеж от общоприетия - към 4 %, разяснява доцент Ножаров.
По думите му резултатът ще се ускорява и поради високите цени – енергийни и на други първични материали, които водят до понижение на вложенията и това ще се усети също тази и идната година ", счита специалистът. Той уточни, че всичко ще зависи най-много от бюджетната политика във връзка с поддръжката на бизнеса и на приходите на популацията. В този подтекст е и стремежът ни да влезем в еврозоната, което слага рамката от бюджетен недостиг от 3 %.
Според него всички наши енергоемки браншове, които са чувствителни откъм първични материали и сила, са наранени от войната. Това са металургията, химическата, циментовата, стъкларската промишлености, производството на хартия.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ