Експерти: Къде и как жени жертви на насилие могат да

Експерти: Къде и по какъв начин дами жертви на принуждение могат да потърсят помощ. За насилието над дамите, средствата за тяхната отбрана в българското законодателство, както и за разнообразни способи
за оказване на помощ на потърпевшите.
Това описаха ръководителят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев, Доротея Стефанова от Феминистки мобилизации, ръководителят на Кризисен център „ Света Петка “ Ани Торозова и ръководителят на обществената услуга „ Правна клиника “ Димана Шуранова по случай Международния ден за елиминиране на насилието против дамите, написа Българска телеграфна агенция.
Когато приказваме за принуждение против дами,
имаме поради дискриминационното принуждение – принуждение против жена поради това, че мъжът или различен от нейното семейство планува за нея избрана роля и когато тя не я извършва, става жертва на принуждение, изясни Кънев.

Само за първите пет месеца на тази година жертвите на домашно принуждение в България са четири пъти повече в сравнение с за цялата 2021 година, сподели Стефанова и посочи, че броят им е 1738. По думите й това е единствено формалната статистика и
не включва случаите на дами, изгубили живота си
в резултат на домашно насилите от сътрудник. Стефанова отбеляза и дефицита на спешни центрове в страната. Финансираните от страната спешни центрове са едвам осем с общо 94 места, посочи тя.

От 1999 година до момента над 2000 дами са употребявали услугите на спешния център „ Света Петка “, като за тази година настанени са били 44, уточни Торозова. Тя добави, че това е най-старият спешен център в страната за потърпевши от домашно принуждение. По думите й особеното при него е, че дамите могат да бъдат настанявани
както независимо, по този начин и дружно със своите деца.
Торозова заяви, че сега се открива втори спешен център в столицата.

Навременна и способена юридическа и психическа помощ потърпевшите дами от принуждение могат да получат посредством услугата „ Правна клиника “.  Клиниката дава гратис юридическо консултиране, процесуално посланичество по Закона за отбрана от домашно принуждение, психическо консултиране, информиране по обществени въпроси, означи Шуранова.
Когато приказваме за принуждение против дами,
имаме поради дискриминационното принуждение – принуждение против жена поради това, че мъжът или различен от нейното семейство планува за нея избрана роля и когато тя не я извършва, става жертва на принуждение, изясни Красимир Кънев. Той даде образец с дело за ликвидиране на жена от брачна половинка й, прегледано в Европейския съд по правата на индивида. Мъжът, богат човек, не разрешавал на брачната половинка си да работи и пред съдията споделил:
„ Аз й бях обезпечил всичко, тя за какво не желае
да си стои у дома при децата “. „ Това е дискриминационно принуждение. Той вижда някаква роля, към която тя би трябвало да се придържа “, изясни Кънев.

Красимир Кънев разяснява средства за отбрана на дамите в българското законодателство. Дискриминационният детайл в наказателното право на основата на пол не е застъпен, уточни той и добави, че против домашното принуждение има два типа отбрана – наказателноправна и гражданскоправна. Гражданскоправната е по реда на ЗЗДН,
като жената може да получи ограничения, с които
да прекъсне връзките с насилника, добави той.

Тези ограничения могат да бъдат премахване на насилника от вкъщи, възбрана да се приближава до дамата и други сходни и тя да се оплаче по наказателноправен ред, сподели още Кънев. Според него има доста дефекти в закона, свързани с дефиницията на домашно принуждение. Там се споделя, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
полово, психическо, прочувствено или
икономическо принуждение, което се прави по отношение на лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в фамилна връзка, или във фактическо съпружеско общуване, изясни Кънев.

По думите му тази формулировка не пази любовници, които краткотрайно са си наели апартамент, както и студенти, които живеят в едно общежитие.
Адекватна формулировка би била: физическо, полово,
психическо, прочувствено или икономическо принуждение, което се реализира в интимния или домашния кръг на жертвата, смята Красимир Кънев.

Недостатък е това, че съгласно българския закон жертвата е оставена след акта на принуждение сама да се обърне към съда за мярка, съобщи той. По думите му полицията може да задържи насилника оптимално за 24 часа, а
по-късно дамата може да се обърне към съда.
Според Кънев различен сериозен проблем е обвързван със стандарта за придобиване на незабавна отбрана, която се получава до 24 часа от приемането на молбата.

От 1999 година до момента над 2000 дами са употребили услугите на кризисния център „ Света Петка “, като за тази година настаняване са употребили 44, сподели ръководителят му Ани Торозова. „ Света Петка ” е единственото място в София за настаняване на
потърпевши от домашно принуждение дами и деца.
Торозова добави, че това е най-старият спешен център в страната за настаняване на потърпевши от домашно принуждение. Капацитетът на центъра е осем индивида, като те могат да останат за интервал от шест месеца.

По думите й особеното при него е, че дамите могат да бъдат настанявани както независимо, по този начин и дружно със своите деца.
Услугата се употребява от потърпевши освен в София
и София област, само че и от цялата страна, изясни Торозова. Според нея незабавното настаняване, навременната психическа помощ, общественото покровителство са действия, които основават базисни условия за потърпевшия в обстановката на принуждение.

Важно е, че спешният център има непрестанен денонощен режим, който дава опция за поддръжка, която да пристигна навръх място, уточни Торозова и посочи,
че в някои случаи тази поддръжка на процедура е
животоспасяваща. Успешното разрешаване на казуса с домашното принуждение изисква експерти от разнообразни сфери да работят дружно, добави Торозова.

Насочванията към центъра се случват от партниращи организации, службите за обществено подкрепяне, в частност отделите за протекция на детето, както и от юристи, служители на реда и също по този начин клиенти, които са били в центъра и
предлагат услугата на хора, които са в обстановка
на неотложност, изясни Торозова. Достъпът до спешния център е вероятен през Гореща телефонна линия за пострадали 02 981 7686, както и през телефоните на Фондация „ Асоциация Анимус “. Настаняването става с административен акт или неотложно, в случай че дамите се обадят и има такава нужда.

Особено значимо за тези случаи е това, че намесата е незабавна, няма изчакване, настаняването при свободен потенциал може да стане на момента и това е една 24-часова предпазена среда, уточни Торозова.
Тя изясни, че дамите могат да употребяват психо-социална помощ,
психическо консултиране, покровителство и поддръжка при започване на процедури за протекция във връзка със ЗЗДН. По думите й част от дамите все още на настаняване не работят, заради което
центърът предлага и така нататък съвещания по овластяване.
Торозова заяви, че в този момент се открива втори спешен център в столицата и изрази насладата си от това. От основание за сигурност разположението на спешния център не се оповестява, тъй като се съблюдават съществени правила,
които да подсигуряват сигурността на настанените там.
Капацитетът на центъра ще бъде 10 индивида, а в екипа ще има психолози и обществени служащи. Кризисният център е изработен по всички правила на добра процедура на действието на спешни центрове за жертви на принуждение,
на потърпевши от домашно принуждение в частност,
заяви Торозова. Според нея нуждата от откриването на други спешни центрове е належаща.

Навременна и способена юридическа и психическа помощ потърпевшите от принуждение могат да получат чрез услугата „ Правна клиника “. Клиниката дава гратис
юридическо консултиране, процесуално посланичество
по ЗЗДН, психическо консултиране, информиране по обществени въпроси, изясни ръководителят на обществената услуга Димана Шуранова.

Услугата работи на територията на Столичната община, като с приоритет са дами и деца от София и София област.  От 12 август 2022 година към сегашния миг обществената услуга е подкрепила 43 консуматори, като в огромната част това са майки с техните деца, заяви Шуранова.
Тя посочи, че множеството от потребителите на услугата търсят
сложно консултиране – както от психолог, по този начин и от правист. Голям % от дамите се възползваха освен от юридически съвещания, само че и от отбрана посредством правене на сезиращи молби по ЗЗДН, за които има издадени заповеди за незабавна отбрана и планувани правосъдни съвещания, добави Шуранова.
Само за първите пет месеца т.г. жертвите на домашно принуждение
в България са четири пъти повече в сравнение с за цялата 2021 година, сподели Доротея Стефанова и посочи, че броят им е 1738.

По думите й това е единствено формалната статистика и не включва случаите на дами, изгубили живота си в резултат на домашно насилите от сътрудник. Тя означи и дефицита на спешни центрове в страната. Финансираните от страната спешни центрове са едвам осем с общо 94 места, посочи тя.
Стефанова се базира на европейски проучвания,
съгласно които една на всеки три дами е преживявала домашно принуждение. Според някои проучвания в България една на всеки четири дами е станала жертва на такова, съобщи тя.
По думите й аргументите за такова принуждение са свързани с обществото, в което живеем, и отношението му към дамите и дребните девойки, както и с неналичието на всеобхватни просветителни механизми, които да адресират учредени на пола стандарти. Има и доста стопански и структурни аргументи, добави Стефанова.  Насилието участва в нашия живот и то следва да бъде адресирано с доста всеобхватни ограничения,
като една част тях да са ориентирани към домашното принуждение, съобщи тя.
На днешния ден Феминистки мобилизации провеждат митинг против насилието над дами „ НИТО ЕДНА ПОВЕЧЕ: Жени, Живот, Свобода! “. Стефанова изясни, че тази година биха желали да обвържат битката си с тази на иранските дами. Струва си да споменем и украинските дами, които бягат от война, търсят протекция и леговище, сподели още тя. Протестът се чака да стартира в 18:30 ч. пред Съдебната палата в София.