Михаил Константинов: Те нашите пенсионери банкомат не са виждали, вие искате да гласуват на машини
Експертът предвижда избори в края на април и дефинира концепцията за сканиращи устройства като " незнание или преднамереност "
Промени в изборното законодателство, направени по-малко от шест месеца преди вота, автоматизирано опорочават изборния развой. Това предизвести математикът и специалист по изборни системи проф. Михаил Константинов. Според него депутатите сега се " забавляват " с хрумвания за проверка на разпоредбите, само че време за действително внедряване на нови технологии няма.
" Категорично не би трябвало да се вършат промени в Изборния кодекс в последния миг. Правилото е една година преди изборите да не се пипа нищо. А това, което се пипне – да важи не за идния избор, а за по-следващите избори ", съобщи Константинов, представен от NOVA.
Сканиращите устройства – скъпа заблуда?
Професорът подложи на остра рецензия лансираната от някои политически сили концепция за въвеждане на сканиращи устройства за броене на бюлетините. Според неговите калкулации, сходна инвестиция би коствала към 50 милиона евро за техника, която е противоречиво какъв брой ще бъде употребена.
" Няма никакъв научен метод за два месеца да се доставят машините, да се сертифицират, да се обучат комисиите и да се приготвят гласоподавателите. Да се твърди сходно нещо е или цялостно незнание, или преднамереност ", безапелационен бе специалистът в предаването " Пресечна точка ". Той добави, че " техническото зрение " на тези устройства не е 100% надеждно и съществува риск от погрешно отчитане на гласове при най-малкото отклоняване в маркирането.
" Пенсионерите не са виждали банкомат "
В отбрана на запазването на хартиената бюлетина, Константинов употребява мощен обществен мотив, визирайки възрастното население в дребните обитаеми места.
" Хората, които гласоподават в дребните секции, не са виждали машина. Няма и да видят. Не са виждали и банкомат, а и няма и да видят. Получават си пенсиите на ръка. Това са 800 хиляди български пенсионери ", акцентира той.
Статистиката от последните шест вота демонстрира устойчива наклонност – когато гласоподавателите имат право на избор, съотношението е почти 60 към 40 в интерес на хартията. Според професора, премахването на тази алтернатива би било дискриминационно за огромна част от електората.
Митът за недействителните гласове
Константинов оспори и тезата, че машинното гласоподаване е единственото решение против недействителните бюлетини. Той уточни, че като се изключи локалните избори, където грешките доближават до 15% поради сложността на листите, при парламентарни вотове недействителните гласове се движат в границите на 2 до 4%, което съгласно него е " в границите на нормата ".
" Който твърди, че са повече, или е профан, или лъже ", отсече математикът.
По отношение на политическата картина, проф. Константинов не чака появяването на нов огромен състезател за идните избори. Прогнозата му за датата на вота клони към края на месец април, макар желанията на някои партии за по-ранна дата през март.
Промени в изборното законодателство, направени по-малко от шест месеца преди вота, автоматизирано опорочават изборния развой. Това предизвести математикът и специалист по изборни системи проф. Михаил Константинов. Според него депутатите сега се " забавляват " с хрумвания за проверка на разпоредбите, само че време за действително внедряване на нови технологии няма.
" Категорично не би трябвало да се вършат промени в Изборния кодекс в последния миг. Правилото е една година преди изборите да не се пипа нищо. А това, което се пипне – да важи не за идния избор, а за по-следващите избори ", съобщи Константинов, представен от NOVA.
Сканиращите устройства – скъпа заблуда?
Професорът подложи на остра рецензия лансираната от някои политически сили концепция за въвеждане на сканиращи устройства за броене на бюлетините. Според неговите калкулации, сходна инвестиция би коствала към 50 милиона евро за техника, която е противоречиво какъв брой ще бъде употребена.
" Няма никакъв научен метод за два месеца да се доставят машините, да се сертифицират, да се обучат комисиите и да се приготвят гласоподавателите. Да се твърди сходно нещо е или цялостно незнание, или преднамереност ", безапелационен бе специалистът в предаването " Пресечна точка ". Той добави, че " техническото зрение " на тези устройства не е 100% надеждно и съществува риск от погрешно отчитане на гласове при най-малкото отклоняване в маркирането.
" Пенсионерите не са виждали банкомат "
В отбрана на запазването на хартиената бюлетина, Константинов употребява мощен обществен мотив, визирайки възрастното население в дребните обитаеми места.
" Хората, които гласоподават в дребните секции, не са виждали машина. Няма и да видят. Не са виждали и банкомат, а и няма и да видят. Получават си пенсиите на ръка. Това са 800 хиляди български пенсионери ", акцентира той.
Статистиката от последните шест вота демонстрира устойчива наклонност – когато гласоподавателите имат право на избор, съотношението е почти 60 към 40 в интерес на хартията. Според професора, премахването на тази алтернатива би било дискриминационно за огромна част от електората.
Митът за недействителните гласове
Константинов оспори и тезата, че машинното гласоподаване е единственото решение против недействителните бюлетини. Той уточни, че като се изключи локалните избори, където грешките доближават до 15% поради сложността на листите, при парламентарни вотове недействителните гласове се движат в границите на 2 до 4%, което съгласно него е " в границите на нормата ".
" Който твърди, че са повече, или е профан, или лъже ", отсече математикът.
По отношение на политическата картина, проф. Константинов не чака появяването на нов огромен състезател за идните избори. Прогнозата му за датата на вота клони към края на месец април, макар желанията на някои партии за по-ранна дата през март.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ