Експертът по финанси и икономика Стефчо Станев направи нов впечатляващ

Експертът по финанси и стопанска система Стефчо Станев направи нов впечатляващ разбор по отношение на обстановката в България в подтекста на евентуалното участие в еврозоната и промяната на лв. с евро. Анализаторът, прочут с преобладаващо безпристрастните си постове обрисува главните акценти от отчета на Европейската централна банка за България, част от които са изключително притеснителни. Ето какво написа Станев в най-новия си коментар във Facebook отпреди час.

разгласява целия текст без редакторска интервенция:

Франкфуртският сигнал: официално подготвени, структурно уязвими – дисекция на отчета: Инфлацията – зад подозрително ниската инфлация, задоволителна за покриване на критерия, стоят редица проблеми обуславящи повишаване на цените в бъдеще: Имаме надценен заможен пазар – с бърз растеж на жилищните цени и заеми, което носи риск от заможен балон. Отрицателни действителни лихви – т.е. ипотечните заеми остават „ евтини “ по отношение на инфлацията, което подхранва още повече растежа на цените. Недостиг на работна ръка – поради демографски срив: ниска раждаемост и бързо застаряване. Разходите за труд порастват по-бързо от продуктивността – това пречи на конкурентоспособността и подхранва инфлацията. Бюджет и дълг – бордът работи като добре смазана машина ЕЦБ признава, че продължителният валутен ръб е разрешил на България ефикасно да ръководи дълга си. Премахването на този механизъм без действителна отплата с институционална и икономическа зрялост крие съществени опасности Дългосрочен лихвен % – затрупан единствено официално Критерият е изпълнен, тъй като измерването му се базира на държавна облигация, която не се търгува от януари 2024 година – заради свръхликвидност в банковата система. Това прави критерия непредставителен и статистически кух. Същевременно ЕЦБ отбелязва неналичието на развъртян финансов пазар и зависимостта от банките, което води до стеснен потенциал за икономическо пригаждане в еврозоната. Допълнителни проблеми, които отчетът не подминава Слаби институции, корупция и правна несигурност – ЕЦБ непосредствено акцентира, че качеството на институциите остава сериозен проблем. – Това ерозира освен доверието, само че и способността за реакция при рецесии. Борба с прането на пари – в сивия лист на FATF – През октомври 2023 година България бе сложена под засилено наблюдаване от FATF. – До момента няма цялостен прогрес по осъществяването на националния проект. Докладът оставя задоволително малки врати за отсрочване на политическото решение за присъединение към еврозоната, което би било мъдра стъпка с оглед публичните настройки, институционалния напън, положението на стопанската система и неналичието на стабилно осъществяване на критериите. Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews В различен пост от събота Станев разкрива още основни аспекти, в случай че България одобри еврото и се откаже от лв., влизайки в еврозоната:

разгласява целия текст без редакторска интервенция:

 

„ Ще седнем на масата и ще участваме във вземането на решения “… но различен път. Това е обичаната ми опорка за присъединението на България към еврозоната. Звучи внушително. Но действителността е напълно друга. 1. Управителят на Българска народна банка няма да съставлява България. Съдът на Европейски Съюз (дело C‑3/20, § 43) е пределно явен: „ Управител на национална централна банка НЕ може да се смята за представител на страна членка, когато извършва отговорностите си в Съвета на ЕЦБ. “ Причината: лична самостоятелност според член 130 от Договор за функционирането на Европейския съюз и член 7 от Протокола за Устава на ЕЦБ, шефовете на националните централни банки нямат право да желаят или да одобряват инструкции от държавните управления си. 2. Тежестта на Българска народна банка е съвсем алегорична: В към 30% от случаите, когато ЕЦБ взима решения, Българска народна банка въобще няма да взе участие – заради ротацията на гласовете. А когато се стигне до значимо гласоподаване с квалифицирано болшинство – гласът на България тежи едвам 0,9%, колкото ще е присъединяване ѝ в капитала на ЕЦБ. 3. ЕЦБ не разгласява кой по какъв начин е дал своя вот. Ако някой ден влезем в еврозоната, бих питал след всяка среща на Управителния съвет на ЕЦБ: „ Как гласоподава българският представител? Как тъкмо отбрани българския интерес? “ (Съвет: не се напрягайте да търсите отговора.) Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews

Още вести четете в: Бизнес, Коментари, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News