Николай Ненов: Националните ни туристически обекти не са 100, а над 240
Експертът сигнализира за обезценка на полезността на Листата на " 100-те национални туристически обекта "
Темата за развиването на туризма в България е директно обвързвана с културната ни еднаквост и интензивността на културните институции. Това акцентира проф. Николай Ненов, шеф на Русенския исторически музей, по време на показване на августовския брой на списание ЛИК в пресклуба на Българската телеграфна организация в град Русе. Изданието е отдадено на 130-годишнината от началото на проведения туризъм в страната.
По време на срещата проф. Ненов разяснява смисъла на листата с " 100-те национални туристически обекта ", като го дефинира като стратегически значим за културното съзнание и туристическата политика на България. Той обаче изрази терзание от обстоятелството, че сега обектите в листата надвишават 240, което, по негови думи, води до обезценяване на първичната концепция.
" Проблемът при нас е, че имаме размиване на тази значимост – не са 100 обекта, а са над 240, като евентуално ще нарастват. Това единствено по себе си към този момент девалвира полезността на стоте обекта ", съобщи проф. Ненов.
Той направи паралел с образеца на Франция, която още след Френската гражданска война в края на XVIII век основава народен лист с „ места на паметта “, служител като модел за културно съзнание.
Особено остро бе подложен и въпросът за неналичието на транспарантни и ясни критерии за включване на обекти в националната туристическа листа. Според проф. Ненов това не е единствено негово мнение, а и позиция на Сдружението на музеите в България.
" Ние не знаем кои са критериите за избор и това не е мое персонално мнение, а е на сдружението на музеите в България, тъй като сме се опитвали да слагаме този въпрос ", добави той.
Като образец за порочни практики професорът уточни случая с Ивановските скални църкви, включени в листата на международното културно завещание на ЮНЕСКО от 1979 година. По думите му, лице, което не съставлява обекта, слага печати на посетителите, откакто е платило такса.
" Собственикът на тоалетните под скалните църкви на Иваново е платил такса, получил е щемпел и поставя щемпел на международния обект на ЮНЕСКО. Нещо, което е безусловно неприемливо и е безспорен гаф ", разяснява проф. Ненов.
Въпреки рецензиите, той означи и положителни образци в работата на Българския туристически съюз. Сред тях са въвеждането на цифрови печати и основаването на видеа, които съгласно него съставляват актуален метод за ангажиране на публиката.
Професорът обърна внимание и на самодейностите, свързани с дейния туризъм по река Дунав. В момента се организира колоездачният маршрут " Дунав Ултра ", както и интернационалната гребна регата ТИД, които включват прекарвания, ориентирани към опознаване и шерване на културното благосъстояние по поречието на реката.
" Фестивалите, които се организират по реката, както и хората, които пътуват с колела или лодки, претърпяват културата и я споделят. Това е актуалният метод да бъдем част от нея ", приключи проф. Ненов.
Темата за развиването на туризма в България е директно обвързвана с културната ни еднаквост и интензивността на културните институции. Това акцентира проф. Николай Ненов, шеф на Русенския исторически музей, по време на показване на августовския брой на списание ЛИК в пресклуба на Българската телеграфна организация в град Русе. Изданието е отдадено на 130-годишнината от началото на проведения туризъм в страната.
По време на срещата проф. Ненов разяснява смисъла на листата с " 100-те национални туристически обекта ", като го дефинира като стратегически значим за културното съзнание и туристическата политика на България. Той обаче изрази терзание от обстоятелството, че сега обектите в листата надвишават 240, което, по негови думи, води до обезценяване на първичната концепция.
" Проблемът при нас е, че имаме размиване на тази значимост – не са 100 обекта, а са над 240, като евентуално ще нарастват. Това единствено по себе си към този момент девалвира полезността на стоте обекта ", съобщи проф. Ненов.
Той направи паралел с образеца на Франция, която още след Френската гражданска война в края на XVIII век основава народен лист с „ места на паметта “, служител като модел за културно съзнание.
Особено остро бе подложен и въпросът за неналичието на транспарантни и ясни критерии за включване на обекти в националната туристическа листа. Според проф. Ненов това не е единствено негово мнение, а и позиция на Сдружението на музеите в България.
" Ние не знаем кои са критериите за избор и това не е мое персонално мнение, а е на сдружението на музеите в България, тъй като сме се опитвали да слагаме този въпрос ", добави той.
Като образец за порочни практики професорът уточни случая с Ивановските скални църкви, включени в листата на международното културно завещание на ЮНЕСКО от 1979 година. По думите му, лице, което не съставлява обекта, слага печати на посетителите, откакто е платило такса.
" Собственикът на тоалетните под скалните църкви на Иваново е платил такса, получил е щемпел и поставя щемпел на международния обект на ЮНЕСКО. Нещо, което е безусловно неприемливо и е безспорен гаф ", разяснява проф. Ненов.
Въпреки рецензиите, той означи и положителни образци в работата на Българския туристически съюз. Сред тях са въвеждането на цифрови печати и основаването на видеа, които съгласно него съставляват актуален метод за ангажиране на публиката.
Професорът обърна внимание и на самодейностите, свързани с дейния туризъм по река Дунав. В момента се организира колоездачният маршрут " Дунав Ултра ", както и интернационалната гребна регата ТИД, които включват прекарвания, ориентирани към опознаване и шерване на културното благосъстояние по поречието на реката.
" Фестивалите, които се организират по реката, както и хората, които пътуват с колела или лодки, претърпяват културата и я споделят. Това е актуалният метод да бъдем част от нея ", приключи проф. Ненов.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ