Експерт: Време е за край на десетте заплати при пенсиониране в държавата
Експерт: Време е за завършек на десетте (или повече) заплати при пенсиониране в страната
За завършек на десетте (или повече) заплати при пенсиониране в страната се обяви Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система. Той е експерт по тематиките за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и районното развиване.
Ето какво написа Николов в своя разбор.
„ Безспорно най-големият фокус в разискването на към този момент оттегления бюджет е съкращаването на разноските за личен състав в обществената сфера, както от позиция на огромния брой заети в нея, по този начин и поради структурата на заплащането и високите бонуси.
Парадоксално, измежду огромните спънки пред свиването на държавната претовареност се оказа
неспособността на институции – най-видимо МВР – да освободят чиновници поради огромния изискуем огромен бонус при пенсиониране, до 20 заплати. Това значи, че опитите за редуциране на щата, даже и единствено с служащите, които вземат и заплата, и пенсия, са възпиращо скъпи и е належащо незабавно да се търси излаз,
другояче промяната на заетостта в публичната сфера е изправена пред предупреден край.
Как се стигна до тук? Член 106 (3) от Закона за държавния служител[3] показва, че при преустановяване на служебното правно отношение държавните чиновници получават обезщетение в размер до 10 месечни заплати, според от трудовия си стаж. В някои случаи – както е да речем в
Закона за МВР[4] (Чл.234) – бонусът при пенсиониране е даже по-щедър, като доближава 20 заплати.
Ако допуснем, че на следващия ден страната си сложи за цел да свие числеността на работещите в обществения бранш с 10 хиляди души, поради настоящия размер на заплатата в обществения бранш (средно брутно към 1,4 хиляди евро),
то цената на промяната би била минимум 140 млн. евро – сигурна спирачка без подготовка и проект.
Ако би трябвало да се понижи броят на наетите в обществената сфера с над 100 хиляди души – действителният нужен размер – то еднократният разход би надхвърлил милиард и половина евро. Тази оценка обаче е консервативна, тъй като не взема поради специфичните правила (като тези в МВР), както и не регистрира обстоятелството,
че работещите в края на кариерата си в общия случай имат доста по-високи от междинните заплати.
В страните от Европейски Съюз надалеч няма унифицирана процедура що се отнася до заплащането на служащи в публичната сфера при пенсиониране или освобождение. Дори противоположното – анализите сочат,[5] че тъкмо в половината европейски страни такава процедура отсъства, а там където я има, размерът на компенсацията е в пъти по-малък. С други думи,
България поддържа една от най-щедрите системи за обезщетяване на пенсионираните служащи в обществения бранш.
Това не би било проблем, в случай че се намирахме в обстановка на постоянни обществени финанси, остатък и разширяваща се данъчна база, която да може да поддържа благотворителност за държавните чиновници.
Това би могло да служи даже като спомагателна кукичка за привличане на служащи,
които биха предпочели по-високото възнаграждение на частния бранш. Само че не сме в такава обстановка – нито фискът е в положително положение, нито пък частният бранш заплаща по-добре, с цел да е належащо страната да взема ограничения, с цел да се конкурира с него.
Ако желаеме сполучлива промяна на държавната претовареност,
този режим на компенсации ще би трябвало да се промени. Дори и да се окаже недопустимо цялостното
унищожаване на компенсациите при пенсиониране,
размерът им би трябвало да се понижи фрапантно, до най-много 2-3. С оглед на раздутите разноски за личен състав и
острата потребност от намаляването им, най-хубавото решение е практиката като цяло да се приключи.
Това обаче взема решение казуса единствено в бъдеще – наетите през днешния ден в публичния бранш даже и след смяна ще би трябвало да бъдат освободени при актуалните правила. За да се преодолее този проблем,
може да се сътвори профилиран фонд,
който да финансира намаляването на размера на обществената претовареност – макар че подобен метод натоварва в допълнение държавния бюджет в този момент, той просто изтегля по-рано заплащания, които рано или късно ще би трябвало да бъдат направени, тъй като никой не работи постоянно.
Така обаче заобикаляме заплащането на заплати на пенсионирани чиновници с години.
През последните седмици се оформи доста явен консенсус, че свиването както на размера на държавната администрация,
по този начин и на работещите в част от другите обществени институции е извънредно належащо.
Премахването – или най-малко намаляването – на компенсациите при освобождение е значимо изискване пред сполучливото понижаване на работещите в обществената сфера, което да разреши нормализирането на обществените финанси, най-малко от позиция на разноските за личен състав. “
За завършек на десетте (или повече) заплати при пенсиониране в страната се обяви Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система. Той е експерт по тематиките за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и районното развиване.
Ето какво написа Николов в своя разбор.
„ Безспорно най-големият фокус в разискването на към този момент оттегления бюджет е съкращаването на разноските за личен състав в обществената сфера, както от позиция на огромния брой заети в нея, по този начин и поради структурата на заплащането и високите бонуси.
Парадоксално, измежду огромните спънки пред свиването на държавната претовареност се оказа
неспособността на институции – най-видимо МВР – да освободят чиновници поради огромния изискуем огромен бонус при пенсиониране, до 20 заплати. Това значи, че опитите за редуциране на щата, даже и единствено с служащите, които вземат и заплата, и пенсия, са възпиращо скъпи и е належащо незабавно да се търси излаз,
другояче промяната на заетостта в публичната сфера е изправена пред предупреден край.
Как се стигна до тук? Член 106 (3) от Закона за държавния служител[3] показва, че при преустановяване на служебното правно отношение държавните чиновници получават обезщетение в размер до 10 месечни заплати, според от трудовия си стаж. В някои случаи – както е да речем в
Закона за МВР[4] (Чл.234) – бонусът при пенсиониране е даже по-щедър, като доближава 20 заплати.
Ако допуснем, че на следващия ден страната си сложи за цел да свие числеността на работещите в обществения бранш с 10 хиляди души, поради настоящия размер на заплатата в обществения бранш (средно брутно към 1,4 хиляди евро),
то цената на промяната би била минимум 140 млн. евро – сигурна спирачка без подготовка и проект.
Ако би трябвало да се понижи броят на наетите в обществената сфера с над 100 хиляди души – действителният нужен размер – то еднократният разход би надхвърлил милиард и половина евро. Тази оценка обаче е консервативна, тъй като не взема поради специфичните правила (като тези в МВР), както и не регистрира обстоятелството,
че работещите в края на кариерата си в общия случай имат доста по-високи от междинните заплати.
В страните от Европейски Съюз надалеч няма унифицирана процедура що се отнася до заплащането на служащи в публичната сфера при пенсиониране или освобождение. Дори противоположното – анализите сочат,[5] че тъкмо в половината европейски страни такава процедура отсъства, а там където я има, размерът на компенсацията е в пъти по-малък. С други думи,
България поддържа една от най-щедрите системи за обезщетяване на пенсионираните служащи в обществения бранш.
Това не би било проблем, в случай че се намирахме в обстановка на постоянни обществени финанси, остатък и разширяваща се данъчна база, която да може да поддържа благотворителност за държавните чиновници.
Това би могло да служи даже като спомагателна кукичка за привличане на служащи,
които биха предпочели по-високото възнаграждение на частния бранш. Само че не сме в такава обстановка – нито фискът е в положително положение, нито пък частният бранш заплаща по-добре, с цел да е належащо страната да взема ограничения, с цел да се конкурира с него.
Ако желаеме сполучлива промяна на държавната претовареност,
този режим на компенсации ще би трябвало да се промени. Дори и да се окаже недопустимо цялостното
унищожаване на компенсациите при пенсиониране,
размерът им би трябвало да се понижи фрапантно, до най-много 2-3. С оглед на раздутите разноски за личен състав и
острата потребност от намаляването им, най-хубавото решение е практиката като цяло да се приключи.
Това обаче взема решение казуса единствено в бъдеще – наетите през днешния ден в публичния бранш даже и след смяна ще би трябвало да бъдат освободени при актуалните правила. За да се преодолее този проблем,
може да се сътвори профилиран фонд,
който да финансира намаляването на размера на обществената претовареност – макар че подобен метод натоварва в допълнение държавния бюджет в този момент, той просто изтегля по-рано заплащания, които рано или късно ще би трябвало да бъдат направени, тъй като никой не работи постоянно.
Така обаче заобикаляме заплащането на заплати на пенсионирани чиновници с години.
През последните седмици се оформи доста явен консенсус, че свиването както на размера на държавната администрация,
по този начин и на работещите в част от другите обществени институции е извънредно належащо.
Премахването – или най-малко намаляването – на компенсациите при освобождение е значимо изискване пред сполучливото понижаване на работещите в обществената сфера, което да разреши нормализирането на обществените финанси, най-малко от позиция на разноските за личен състав. “
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ