Експерт: Предметът религия крие риск от налагане на догми в клас
Експерт: Предметът вяра крие риск от налагане на канони в клас
Предметът вяра крие риск от налагане на канони в клас. Това изрази като мнение Мария Брестничка, специалист от „ Национална мрежа за децата “ пред bTV.
Българската православна черква предлага проучването на вяра в учебно заведение от години.
След среща с патриарх Даниил през февруари министърът на образованието Красимир Вълчев разгласи концепцията за предмета „ Добродетели и религии “.
Предлага се той да е наложителен, само че с право на избор сред три стратегии
– православно християнство, ислям или добродетели/етика. Третият избор е за тези, които не желаят да учат религии и ще включва морални правила, насоки за разрешаване на спорове и положително общуване, сподели министърът.
По думите му задачата и на трите стратегии е възпитателна.
„ Това ще направи децата по-добри, това ще направи обществото, в което живеят по-добро и по-хармонично “, счита Красимир Вълчев, министър на образованието и науката.
В часовете няма да се постанова съответна религия, а единствено познания за доктрините, споделят от министерството.
Преподавателите няма да са свещеници. Оценки няма да се пишат. Според допитване на организация „ Тренд “ към 1020 интервюирани 25 на 100 от тях са „ за “ ученето на вяра в учебно заведение, а 10% – твърдо „ срещу “. Други 32 на 100 са по-скоро „ за “ против 16% по-скоро „ срещу “.
Голям брой родители и общественици обаче настояват,
че не са били поканени на публичното разискване за предмета в края на април. Експертът Мария Брестничка от Национална мрежа за децата е една от 9000 души с петиция срещу наложителното проучване на вяра в учебно заведение.
„ Последните 50 години, не намираме нито едно научно доказателство,
че наложителното проучване на вяра води до това децата да се усещат по-добре в учебно заведение, да имат по-добре взаимоотношения едни с други и да бъдат щастливи в последна сметка. Както и да се оправят по-добре с образователния материал, в случай че щете да се обърнем към университетските цели
на образованието “, счита Мария Брестничка, специалист от „ Национална мрежа за децата “.
Според министър Вълчев, в противен случай – наблюденията върху деца, които към този момент учат вяра като свободно избираем предмет, демонстрират, че те са „ по-добри, с по-малко зависимости и пороци “ и повече триумфи в учебно заведение.
А претекстът на църквата е знанията да дадат смисъл в живота на младите, споделя ректорът на духовната семинария свещеник Мелетий.
„ Всеки от нас, който има допир с младежи и с деца, знае, че те са демотивирани, че те нямат предпочитание и хъс за нищо. И тук няма значение безусловно дали става дума за добре обезпечени
фамилии или фамилии с финансови компликации.
Децата, младежът, през днешния ден не му се занимава с нищо, тъй като той не вижда смисъл. И младежа, който през днешния ден в 21. век е гарантиран и има телефон и интернет и обществени мрежи, той не може да ви назове причина той да се ожени, да има деца, да бъде благополучен. Всичко е условно, всичко е – ами, зависи, всичко е – ами, защо ми е това.
Аз мисля, че предметът вяра дава късмет да се приказва по тези тематики.
Това, че индивидът има генезис в Бога, че нашият живот не е случайност, че нашето бъдеще не е каприз на събитията и че има Бог, който обича този човек и че в твоя път има цел, мисля, че това трансформира всичко. Това може да те накара да бъдеш надлежно и по-добър човек “,
споделя свещеник Мелетий, ректор на Духовната семинария.
Учебниците за двете религии ще се разработят на база на към този момент съществуващите за свободно избираемия предмет – като този по християнство за първи клас. Подобни има и за мюсюлманите. Без да отхвърля мястото на вярата в живота обаче Мария Брестничка счита, че предметът вяра крие риск от налагане на канони в клас.
„ Това опонира на най-малко два закона. Законът за предучилищното и учебното обучение
не разрешава религиозната индоктринация в учебно заведение, каквато и да била тя. От друга страна Законът за протекция на детето подсигурява независимост на избора на религия на вяра, подсигурява това децата да бъдат също предпазени от сходна индоктринация “, изясни тя.
Така мислят десетки родители и възпитаници от митинга под надпис „ Училището не е черква “, проведен преди дни в София.
В отбрана на плана пък свещеник Мелетий акцентира, че никой няма да изисква от децата да имат вяра и живеят по избран метод.
„ Това, което приказваме за предмета вяра, е да се добие знание,
знание в доста сфери. Познание за полезности, за модели на държание, за опция, за интерпретиране на обособените човешки дейности, историческо, знание за другите религии,
знание за твоето лично християнско обучение.
И всичките тези обособени детайли на това знание да основат човек, който има пълноценна, действителна и независима визия за това, какво е християнство и за това какво е вяра. Този план на Министерството предлага алтернатива, този, който не се припознава с християнската или пък с мюсюлманската вяра, най-общо казано, да може да избере нравственос “, споделя свещеник Мелетий.
Друга рецензия към въвеждането на предмета е, че може да обърка най-малките възпитаници.
„ Най-често се сещам за образеца обърни и другата буза, когато те ударят. Но въпреки това око за око, зъб за зъб. Ако в единия час обясняваме на децата, че индивидът е основан от тиня, а дамата е основана от ребро, от неговото ребро. В другия час обясняваме за еволюцията… В първи клас децата са на 7 години, множеството от тях към момента нямат развито нереално мислене. И по какъв метод те избират на какво и на кого да се доверят “, споделя Брестничка.
За свещеник Мелетий това е въпрос на прецизиране на материала съгласно възрастта на ученика.
„ Аз не виждам спор, тъй като ние имаме вяра, изповядваме и знаем, че Бог е сътворил света. А обособените научни закономерности, които са тематика на физика, химия, биология и цялата точна просвета, по никакъв метод не опонират на вярата ни и духовното ни знание, че този свят има генезис от Бога. Отделните механически закономерностите отново са от Бога сътворени. Това, че имаме гравитационен закон, по какъв метод отхвърля това,
че този гравитационен закон не се е появил от единствено себе си, а той е заложен “, изясни той.
В обществените мрежи се появи и рецензия към обстоятелството, че се предлага неизучаване на християнството въобще, а единствено източно православното му поделение. Има и опасения от скрита агитация – към отдалечаване от Западна Европа и доближаване с Русия.
„ Нашето християнство българско е доста повече обвързвано с традицията на прилежащите балкански
страни, с Гърция, с Сърбия, Румъния, ние имаме доста общи неща. И тези учебници, които са създадени, отразяват точно това – повсеместен проект на християнството и на православието, а не ограничен фокус върху една
само съответна традиция, била тя и Русия. Камо ли в политически проект “, споделя Епископ Мелетий.
Критиците на концепцията за вяра в учебно заведение считат, че разделянето на децата съгласно определената вяра, може да провокира раздор сред тях на верска основа.
И дават образец.
„ Хайде в този момент, тези деца, които са православни християнчетата да идат тук, мюсюлманчетата там. Това чертае разграничителни линии. А в последна сметка ролята на учебното заведение е да сплотява “, споделя Мария Брестничка.
А съгласно поддръжниците на концепцията – в противен случай – предметът
ще предотврати изопаченията и фанатизма – както на християните, по този начин и на мюсюлманите:
„ Незнанието основава почва за борба, а не познанието. Това, че един православен българин и един българин мохамеданин или пък протестанти, или католик ще има опция да разбере повече за своята традиция, за своята религия, както и да
разбере и за другите, по-дълбоко, а не да живее през предубеждения, предразсъдъци, комплекси. “
Според Мария Брестничка въвеждането на „ Добродетели и вяра “ е неразбираем опит, изискващ запас и пари. За нея образованието незабавно се нуждае от други промени.
„ Въвеждането на учебна медиация, въвеждането на пространство и време,
в което учениците да могат да разискват човешките си взаимоотношения, проблемите на класа, в действителност води до това да се построи по-устойчива учебна общественост. И освен това демонстрира, че когато родителите бъдат интензивно включени в учебно заведение и всички дружно, учители, родители, мислят за децата и за това по какъв начин те да се усещат по-добре и да учат по-добре в учебно заведение, в действителност резултатите стават доста по-добри “, споделя тя.
Религия се преподава в държавните учебни заведения на множеството европейски страни
– в някои от тях предметът е наложителен, само че с опция за освобождение или различен избор.
В други той е свободно избираем. Само във Франция преподаването на вяра е неразрешено.
Предметът вяра крие риск от налагане на канони в клас. Това изрази като мнение Мария Брестничка, специалист от „ Национална мрежа за децата “ пред bTV.
Българската православна черква предлага проучването на вяра в учебно заведение от години.
След среща с патриарх Даниил през февруари министърът на образованието Красимир Вълчев разгласи концепцията за предмета „ Добродетели и религии “.
Предлага се той да е наложителен, само че с право на избор сред три стратегии
– православно християнство, ислям или добродетели/етика. Третият избор е за тези, които не желаят да учат религии и ще включва морални правила, насоки за разрешаване на спорове и положително общуване, сподели министърът.
По думите му задачата и на трите стратегии е възпитателна.
„ Това ще направи децата по-добри, това ще направи обществото, в което живеят по-добро и по-хармонично “, счита Красимир Вълчев, министър на образованието и науката.
В часовете няма да се постанова съответна религия, а единствено познания за доктрините, споделят от министерството.
Преподавателите няма да са свещеници. Оценки няма да се пишат. Според допитване на организация „ Тренд “ към 1020 интервюирани 25 на 100 от тях са „ за “ ученето на вяра в учебно заведение, а 10% – твърдо „ срещу “. Други 32 на 100 са по-скоро „ за “ против 16% по-скоро „ срещу “.
Голям брой родители и общественици обаче настояват,
че не са били поканени на публичното разискване за предмета в края на април. Експертът Мария Брестничка от Национална мрежа за децата е една от 9000 души с петиция срещу наложителното проучване на вяра в учебно заведение.
„ Последните 50 години, не намираме нито едно научно доказателство,
че наложителното проучване на вяра води до това децата да се усещат по-добре в учебно заведение, да имат по-добре взаимоотношения едни с други и да бъдат щастливи в последна сметка. Както и да се оправят по-добре с образователния материал, в случай че щете да се обърнем към университетските цели
на образованието “, счита Мария Брестничка, специалист от „ Национална мрежа за децата “.
Според министър Вълчев, в противен случай – наблюденията върху деца, които към този момент учат вяра като свободно избираем предмет, демонстрират, че те са „ по-добри, с по-малко зависимости и пороци “ и повече триумфи в учебно заведение.
А претекстът на църквата е знанията да дадат смисъл в живота на младите, споделя ректорът на духовната семинария свещеник Мелетий.
„ Всеки от нас, който има допир с младежи и с деца, знае, че те са демотивирани, че те нямат предпочитание и хъс за нищо. И тук няма значение безусловно дали става дума за добре обезпечени
фамилии или фамилии с финансови компликации.
Децата, младежът, през днешния ден не му се занимава с нищо, тъй като той не вижда смисъл. И младежа, който през днешния ден в 21. век е гарантиран и има телефон и интернет и обществени мрежи, той не може да ви назове причина той да се ожени, да има деца, да бъде благополучен. Всичко е условно, всичко е – ами, зависи, всичко е – ами, защо ми е това.
Аз мисля, че предметът вяра дава късмет да се приказва по тези тематики.
Това, че индивидът има генезис в Бога, че нашият живот не е случайност, че нашето бъдеще не е каприз на събитията и че има Бог, който обича този човек и че в твоя път има цел, мисля, че това трансформира всичко. Това може да те накара да бъдеш надлежно и по-добър човек “,
споделя свещеник Мелетий, ректор на Духовната семинария.
Учебниците за двете религии ще се разработят на база на към този момент съществуващите за свободно избираемия предмет – като този по християнство за първи клас. Подобни има и за мюсюлманите. Без да отхвърля мястото на вярата в живота обаче Мария Брестничка счита, че предметът вяра крие риск от налагане на канони в клас.
„ Това опонира на най-малко два закона. Законът за предучилищното и учебното обучение
не разрешава религиозната индоктринация в учебно заведение, каквато и да била тя. От друга страна Законът за протекция на детето подсигурява независимост на избора на религия на вяра, подсигурява това децата да бъдат също предпазени от сходна индоктринация “, изясни тя.
Така мислят десетки родители и възпитаници от митинга под надпис „ Училището не е черква “, проведен преди дни в София.
В отбрана на плана пък свещеник Мелетий акцентира, че никой няма да изисква от децата да имат вяра и живеят по избран метод.
„ Това, което приказваме за предмета вяра, е да се добие знание,
знание в доста сфери. Познание за полезности, за модели на държание, за опция, за интерпретиране на обособените човешки дейности, историческо, знание за другите религии,
знание за твоето лично християнско обучение.
И всичките тези обособени детайли на това знание да основат човек, който има пълноценна, действителна и независима визия за това, какво е християнство и за това какво е вяра. Този план на Министерството предлага алтернатива, този, който не се припознава с християнската или пък с мюсюлманската вяра, най-общо казано, да може да избере нравственос “, споделя свещеник Мелетий.
Друга рецензия към въвеждането на предмета е, че може да обърка най-малките възпитаници.
„ Най-често се сещам за образеца обърни и другата буза, когато те ударят. Но въпреки това око за око, зъб за зъб. Ако в единия час обясняваме на децата, че индивидът е основан от тиня, а дамата е основана от ребро, от неговото ребро. В другия час обясняваме за еволюцията… В първи клас децата са на 7 години, множеството от тях към момента нямат развито нереално мислене. И по какъв метод те избират на какво и на кого да се доверят “, споделя Брестничка.
За свещеник Мелетий това е въпрос на прецизиране на материала съгласно възрастта на ученика.
„ Аз не виждам спор, тъй като ние имаме вяра, изповядваме и знаем, че Бог е сътворил света. А обособените научни закономерности, които са тематика на физика, химия, биология и цялата точна просвета, по никакъв метод не опонират на вярата ни и духовното ни знание, че този свят има генезис от Бога. Отделните механически закономерностите отново са от Бога сътворени. Това, че имаме гравитационен закон, по какъв метод отхвърля това,
че този гравитационен закон не се е появил от единствено себе си, а той е заложен “, изясни той.
В обществените мрежи се появи и рецензия към обстоятелството, че се предлага неизучаване на християнството въобще, а единствено източно православното му поделение. Има и опасения от скрита агитация – към отдалечаване от Западна Европа и доближаване с Русия.
„ Нашето християнство българско е доста повече обвързвано с традицията на прилежащите балкански
страни, с Гърция, с Сърбия, Румъния, ние имаме доста общи неща. И тези учебници, които са създадени, отразяват точно това – повсеместен проект на християнството и на православието, а не ограничен фокус върху една
само съответна традиция, била тя и Русия. Камо ли в политически проект “, споделя Епископ Мелетий.
Критиците на концепцията за вяра в учебно заведение считат, че разделянето на децата съгласно определената вяра, може да провокира раздор сред тях на верска основа.
И дават образец.
„ Хайде в този момент, тези деца, които са православни християнчетата да идат тук, мюсюлманчетата там. Това чертае разграничителни линии. А в последна сметка ролята на учебното заведение е да сплотява “, споделя Мария Брестничка.
А съгласно поддръжниците на концепцията – в противен случай – предметът
ще предотврати изопаченията и фанатизма – както на християните, по този начин и на мюсюлманите:
„ Незнанието основава почва за борба, а не познанието. Това, че един православен българин и един българин мохамеданин или пък протестанти, или католик ще има опция да разбере повече за своята традиция, за своята религия, както и да
разбере и за другите, по-дълбоко, а не да живее през предубеждения, предразсъдъци, комплекси. “
Според Мария Брестничка въвеждането на „ Добродетели и вяра “ е неразбираем опит, изискващ запас и пари. За нея образованието незабавно се нуждае от други промени.
„ Въвеждането на учебна медиация, въвеждането на пространство и време,
в което учениците да могат да разискват човешките си взаимоотношения, проблемите на класа, в действителност води до това да се построи по-устойчива учебна общественост. И освен това демонстрира, че когато родителите бъдат интензивно включени в учебно заведение и всички дружно, учители, родители, мислят за децата и за това по какъв начин те да се усещат по-добре и да учат по-добре в учебно заведение, в действителност резултатите стават доста по-добри “, споделя тя.
Религия се преподава в държавните учебни заведения на множеството европейски страни
– в някои от тях предметът е наложителен, само че с опция за освобождение или различен избор.
В други той е свободно избираем. Само във Франция преподаването на вяра е неразрешено.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ