Хотентотският морал. Жертвите ще се множат
Експериментът, който сложи Запада над себе си от времето на Макиавели, се изчерпа
Този международен ред се разрушава, тъй като просто от дълго време спря да назовава нещата с същинските им имена: извращението като извращение, закононарушението като закононарушение. И даже терористите - терористи.
Можете, да вземем за пример, да ги наречете „ борци за независимост “. А Свободата, както се знае, изисква жертви. Всъщност по време на Студената война тези „ борци “ бяха подкрепяни както от Съюз на съветските социалистически републики – палестинците, да вземем за пример, по този начин и от Съединени американски щати – афганистанците. И тогава и Басаев и Хатаб бяха считани от мнозина на Запад като хора от тази категория. Въпреки че, като погледнете Буденновск, Дубровка, Беслан – просто няма къде да отидем по-нататък във връзка с цялостното отказване на самата идея за „ хуманизъм “...
Междувременно, в случай че не поставите точката по най-ясния и категоричен метод, по-нататъшното развиване на международната драма е изпълнено с подобен безпорядък, който нито естественият, нито изкуственият разсъдък няма да могат да управляват.
Но в действителност е доста просто: тези, които вземат заложници, тези, които съзнателно убиват цивилни, с цел да провокират смут и да повлияят на управляващите, на публичното мнение, тези са терористи . Не саботьори, не бунтовници, не национални освободители. Терорът е манипулиране на ужаса за реализиране на избрани политически цели.
Е, дано се обърнем към определението, обещано от федералния закон „ За битка с тероризма “. Той е много обстоен: „ Тероризмът е идеологията на насилието и практиката за оказване на въздействие върху вземането на решения от държавни органи, обществени органи на федерални територии, локални управляващи или интернационалните организации, свързани със заплашване на популацията и (или) други форми на противоправни насилствени дейности. ”
А по какъв начин да се нарекат военни офанзиви против цивилни обекти, съпроводени с цивилни жертви? Когато се нанасят неизбирателни, безразборни удари? Когато гибелта на некомбатантите може да бъде избегната, само че те са съзнателно, по „ наказателни претекстове “ или по „ немарливост “ унищожени - какво е това? Това е военно закононарушение.
Например село Сонг Ми (име, което се е трансформирало в нарицателно) е кърваво военно закононарушение. Повече от петстотин поданици на това виетнамско населено място бяха убити. Сред тях са над 200 деца. А останалите са старци и дами. Партизани не са открити.
Но това не е терористичен акт. Тъй като лейтенант Кели, който командваше отряда убийци, въобще не се стремеше да сплаши никого, те просто стреляха по всичко, което се движеше.
И по този начин, по какъв начин могат бунтовниците да се борят с такива ужаси? Не е ли допустима и позволена каквато и да е мярка в отговор? Не, не е позволена. А да се борите можете като същите тези виетнамци, на които и през мозъка им не минава мисълта да отидат до Щатите и в отговор на Сонг Ми да взривят нещо там. Или да насъберат повечко хипита като заложници.
Военните закононарушения постоянно са били осъждани в християнския свят. На никого не би му хрумнало да ги романтизира и величае. А за Хамас и други като тях, терористите са герои. Както се споделя, почувствайте разликата.
Но изключителната свирепост постоянно е и тук, и там. Абсолютно правилно. Диви, изцяло безчовечен неща се правят от представители на всички нации и култури по най-различни аргументи и мотиви. Но е фундаментално значимо по какъв начин тези неща се възприемат в едни или други общности.
Със сигурност са незаконни, без значение кой е причинителят. Но зверствата сами по себе си към момента не са демонстрация на безчовечие. Варварство е когато човек се гордее с закононарушенията и безчовечността си. Например, никой не е принуждавал членовете на Хамас да снимат видеозаписи с убийства на цивилни, гаври с дами, деца и възрастни хора и да ги разгласяват в интернет.
Тоест, явно е, че те никога не считат тези дейности за неприемливи или даже просто неоправдателни. Но когато става въпрос за техните врагове, а не за самите тях.
Варварите, като предписание, се характеризират с прословутия хотентотски морал. Той получи името си от южноафриканско племе, чийто водач доста просто и неусложнено формулира виталното си кредо. И, несъмнено, сходен метод никога не е нещо изключително особено за тази нация. Това в действителност е повсеместен феномен.
Но този израз се появи тъкмо в съветската публицистика, постоянно фокусирана върху търсенето на морални оценки на избрани дейности, още през предишния век. Например философът Владимир Соловьов написа в книгата си „ Оправданието на положителното “: „ Знаменитият хотентот, който твърди, че положително е, когато крадат доста крави, а зло е, когато крадат от него, присвои този етичен принцип, несъмнено, освен само за себе си, само че схваща, че за всеки човек положителното се състои в сполучливата кражба на непозната благосъстоятелност, а злото - в загубата на личната. ”
Ако в съответното общество зверствата не се осъждат, а в противен случай, утвърждават, то това е белег на варварско общество. А нейните представители могат и би трябвало да се назовават варвари. Това обаче не значи, че всички средства са положителни във връзка с тях. Престъплението си остава закононарушение, без значение коя е жертвата.
И в случай че отговорът на терористична офанзива, проведена от съответна организация, се трансформира в картбланш за военни закононарушения против всички, които имат неприятния шанс да бъдат покрай нейни представители, то това приказва единствено, че към същия този хотентотски морал могат да се придържат и така наречен цивилизовани хора в красиво ушити костюми, седнали в уютни офиси, а не някъде в джунглата или в подземните бункери на Газа.
Между другото, фактът, че варварството единствено по себе си към момента не е мотив за геноцид и дехуманизация на съперника, бе аргументиран още от католическите теолози в отговор на сходни изказвания на завоевателите. И каквито и да бяха причините на последните, те получиха явен отговор: не, индианците също са деца на Бог, макар че някои от тях са канибали.
Тоест някои неща са били доста по-ясни за хората от Средновековието и Ренесанса, в сравнение с за актуалните хора.
Има обаче един колорит - през 21 век хората постоянно стават варвари не заради събитието, че са родени в някакво обещано племе. А по умишлен избор. И канибали също по този начин стават.
И по този начин, какво ще даде това? Какво ще се промени, в случай че назоваваме всеки по този начин, както заслужава? Много - последователно ще стартираме да разбираме, че да се съгласим, че политиката и моралът не са пресичащи се неща, е пътят към пропастта. И към този момент всички сме на ръба й.
Експериментът, който слага Запада над себе си още от времето на Макиавели, когато в името на успеваемостта се прогласява освен опцията, само че и целесъобразността на закононарушението, меко казано, се изчерпа. И точно тъй като в този момент сме участници в неговата кулминационна точка с помощта на триумфа на постмодернизма, който по принцип отхвърля всевъзможни безспорни категории.
Основата за най-малък консенсус сред страни и общности с доста разнообразни ползи и полезности би могла да бъде най-малкото една спогодба, която гласи, че организация, която употребява терористични способи, без значение от задачите и претекстовете, неотложно се не разрешава и нейното заличаване е задача на всички членове, включили се към конвенцията.
Разбира се, би било извънредно наивно да се счита, че в настоящето си положение международната общественост е способна на това. За страдание, до момента в който продължава битката сред хотентотизма и постмодернизма, жертвите ще се множат.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Този международен ред се разрушава, тъй като просто от дълго време спря да назовава нещата с същинските им имена: извращението като извращение, закононарушението като закононарушение. И даже терористите - терористи.
Можете, да вземем за пример, да ги наречете „ борци за независимост “. А Свободата, както се знае, изисква жертви. Всъщност по време на Студената война тези „ борци “ бяха подкрепяни както от Съюз на съветските социалистически републики – палестинците, да вземем за пример, по този начин и от Съединени американски щати – афганистанците. И тогава и Басаев и Хатаб бяха считани от мнозина на Запад като хора от тази категория. Въпреки че, като погледнете Буденновск, Дубровка, Беслан – просто няма къде да отидем по-нататък във връзка с цялостното отказване на самата идея за „ хуманизъм “...
Междувременно, в случай че не поставите точката по най-ясния и категоричен метод, по-нататъшното развиване на международната драма е изпълнено с подобен безпорядък, който нито естественият, нито изкуственият разсъдък няма да могат да управляват.
Но в действителност е доста просто: тези, които вземат заложници, тези, които съзнателно убиват цивилни, с цел да провокират смут и да повлияят на управляващите, на публичното мнение, тези са терористи . Не саботьори, не бунтовници, не национални освободители. Терорът е манипулиране на ужаса за реализиране на избрани политически цели.
Е, дано се обърнем към определението, обещано от федералния закон „ За битка с тероризма “. Той е много обстоен: „ Тероризмът е идеологията на насилието и практиката за оказване на въздействие върху вземането на решения от държавни органи, обществени органи на федерални територии, локални управляващи или интернационалните организации, свързани със заплашване на популацията и (или) други форми на противоправни насилствени дейности. ”
А по какъв начин да се нарекат военни офанзиви против цивилни обекти, съпроводени с цивилни жертви? Когато се нанасят неизбирателни, безразборни удари? Когато гибелта на некомбатантите може да бъде избегната, само че те са съзнателно, по „ наказателни претекстове “ или по „ немарливост “ унищожени - какво е това? Това е военно закононарушение.
Например село Сонг Ми (име, което се е трансформирало в нарицателно) е кърваво военно закононарушение. Повече от петстотин поданици на това виетнамско населено място бяха убити. Сред тях са над 200 деца. А останалите са старци и дами. Партизани не са открити.
Но това не е терористичен акт. Тъй като лейтенант Кели, който командваше отряда убийци, въобще не се стремеше да сплаши никого, те просто стреляха по всичко, което се движеше.
И по този начин, по какъв начин могат бунтовниците да се борят с такива ужаси? Не е ли допустима и позволена каквато и да е мярка в отговор? Не, не е позволена. А да се борите можете като същите тези виетнамци, на които и през мозъка им не минава мисълта да отидат до Щатите и в отговор на Сонг Ми да взривят нещо там. Или да насъберат повечко хипита като заложници.
Военните закононарушения постоянно са били осъждани в християнския свят. На никого не би му хрумнало да ги романтизира и величае. А за Хамас и други като тях, терористите са герои. Както се споделя, почувствайте разликата.
Но изключителната свирепост постоянно е и тук, и там. Абсолютно правилно. Диви, изцяло безчовечен неща се правят от представители на всички нации и култури по най-различни аргументи и мотиви. Но е фундаментално значимо по какъв начин тези неща се възприемат в едни или други общности.
Със сигурност са незаконни, без значение кой е причинителят. Но зверствата сами по себе си към момента не са демонстрация на безчовечие. Варварство е когато човек се гордее с закононарушенията и безчовечността си. Например, никой не е принуждавал членовете на Хамас да снимат видеозаписи с убийства на цивилни, гаври с дами, деца и възрастни хора и да ги разгласяват в интернет.
Тоест, явно е, че те никога не считат тези дейности за неприемливи или даже просто неоправдателни. Но когато става въпрос за техните врагове, а не за самите тях.
Варварите, като предписание, се характеризират с прословутия хотентотски морал. Той получи името си от южноафриканско племе, чийто водач доста просто и неусложнено формулира виталното си кредо. И, несъмнено, сходен метод никога не е нещо изключително особено за тази нация. Това в действителност е повсеместен феномен.
Но този израз се появи тъкмо в съветската публицистика, постоянно фокусирана върху търсенето на морални оценки на избрани дейности, още през предишния век. Например философът Владимир Соловьов написа в книгата си „ Оправданието на положителното “: „ Знаменитият хотентот, който твърди, че положително е, когато крадат доста крави, а зло е, когато крадат от него, присвои този етичен принцип, несъмнено, освен само за себе си, само че схваща, че за всеки човек положителното се състои в сполучливата кражба на непозната благосъстоятелност, а злото - в загубата на личната. ”
Ако в съответното общество зверствата не се осъждат, а в противен случай, утвърждават, то това е белег на варварско общество. А нейните представители могат и би трябвало да се назовават варвари. Това обаче не значи, че всички средства са положителни във връзка с тях. Престъплението си остава закононарушение, без значение коя е жертвата.
И в случай че отговорът на терористична офанзива, проведена от съответна организация, се трансформира в картбланш за военни закононарушения против всички, които имат неприятния шанс да бъдат покрай нейни представители, то това приказва единствено, че към същия този хотентотски морал могат да се придържат и така наречен цивилизовани хора в красиво ушити костюми, седнали в уютни офиси, а не някъде в джунглата или в подземните бункери на Газа.
Между другото, фактът, че варварството единствено по себе си към момента не е мотив за геноцид и дехуманизация на съперника, бе аргументиран още от католическите теолози в отговор на сходни изказвания на завоевателите. И каквито и да бяха причините на последните, те получиха явен отговор: не, индианците също са деца на Бог, макар че някои от тях са канибали.
Тоест някои неща са били доста по-ясни за хората от Средновековието и Ренесанса, в сравнение с за актуалните хора.
Има обаче един колорит - през 21 век хората постоянно стават варвари не заради събитието, че са родени в някакво обещано племе. А по умишлен избор. И канибали също по този начин стават.
И по този начин, какво ще даде това? Какво ще се промени, в случай че назоваваме всеки по този начин, както заслужава? Много - последователно ще стартираме да разбираме, че да се съгласим, че политиката и моралът не са пресичащи се неща, е пътят към пропастта. И към този момент всички сме на ръба й.
Експериментът, който слага Запада над себе си още от времето на Макиавели, когато в името на успеваемостта се прогласява освен опцията, само че и целесъобразността на закононарушението, меко казано, се изчерпа. И точно тъй като в този момент сме участници в неговата кулминационна точка с помощта на триумфа на постмодернизма, който по принцип отхвърля всевъзможни безспорни категории.
Основата за най-малък консенсус сред страни и общности с доста разнообразни ползи и полезности би могла да бъде най-малкото една спогодба, която гласи, че организация, която употребява терористични способи, без значение от задачите и претекстовете, неотложно се не разрешава и нейното заличаване е задача на всички членове, включили се към конвенцията.
Разбира се, би било извънредно наивно да се счита, че в настоящето си положение международната общественост е способна на това. За страдание, до момента в който продължава битката сред хотентотизма и постмодернизма, жертвите ще се множат.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ