Болката и страхът отслабват чувството за контрол над тялото. Нови изследвания
Експеримент с виртуална действителност сподели, че страхът, болката и упованията, основани на предходен опит, могат да отслабят въздействието на мозъка върху тялото.
Проучване, извършено в университета в Хирошима в Япония, откри, че когато хората са помолени да си показват своите виртуални тела, които изпитват болежка, мозъците им устояват на възприятието, че имат това тяло. Констатациите могат да оказват помощ да се изясни за какво някои хора имат усложнения да се усещат свързани с телата си, изключително в случаи на деперсонализация или негативни физически положения.
Участниците са помолени да следят своето виртуално тяло откъм гърба посредством очила за виртуална действителност (VR) и да го възприемат като свое лично. Те виждат по какъв начин виртуалното тяло се гали по гърба, до момента в който физическото им тяло също е галено, което сполучливо основава илюзията за благосъстоятелност. Този способ употребява фактори изпод нагоре, започвайки с външен тласък за консолидиране на образната и тактилна информация, което е потвърден метод за повлияване върху усещането на тялото.
За да се тества въздействието на факторите от горната страна надолу е употребен същият развой, само че с прибавянето на идентификации на виртуалното тяло като лично, в подтекста на негативното физическо положение, като коремната болежка. След като участникът види по какъв начин виртуалното му тяло се гали по гърба, му е показан тласък за боязън — нож, който е намушкан в гърба на виртуалното тяло. Реакцията на боязън е измерена благодарение на проводимостта на кожата и степента на реакция е била обвързвана с това какъв брой мощно участникът се разпознава с виртуалното тяло. Ключова част от изследването е било да се употребяват факторите от горната страна надолу, като упования или пристрастия, основани на предходен опит, с цел да се види дали те също могат да повлияят върху възприятието за благосъстоятелност на тялото.
Резултатите демонстрират, че илюзията за пълноценно тяло е отслабена, когато участниците са помолени да възприемат виртуалното тяло като свое лично, до момента в който коремната болежка понижава степента на реакция. Колкото по-висока е склонността на участниците към деперсонализация, толкоз по-слабо е тяхното разбиране на виртуалното тяло като свое лично.
Изследователите допускат, че това може да се дължи на няколко фактора. Единият е въздействието от горната страна надолу, където упованията или предходният опит въздействат върху усещанията. Предполага се също, че участниците може да са имали компликации при възприемането на отрицателни физически чувства, което ги затруднява да открият връзка сред виртуалното тяло и своето лично, което е ключът към илюзията.
Спомнете си, че беше изработен опит да се накара изкуствения разсъдък да „ почувства болежка “. Дали опитът мина сполучливо и какви способи са употребявани за задачата? Прочетете повече тук.
