Екс директорът на бургаския ФК “Нефтохимик и пристанищен бос Валентин

Потрес! Чуйте как човекът, изпратил “качулки” на Порт Европа Валентин Каравълчев си говори по телефона с духа на покойната Вера Кочовска. С кой акъл журналисти и ченгета му се връзват?

Екс шефът на бургаския ФК “Нефтохимик ” и пристанищен необут Валентин Каравълчев влезе във фокуса на медийното внимание през м. май т.г., когато стана ясно, че той е създателят на сигнал, въз основа на който локалната полиция нападна свързвания Николай Филипов Порт “Европа ”. В началото на м. октомври името му още веднъж влезе в послание с меко казано смущаващите разкрития, които той направи за връзките на разстреляния Мартин Нотариуса с досегашния му съдружник.

Най-вероятно по този мотив, на публицистичната ни поща дойдоха потресаващи по своето наличие записи, свидетелстващи по какъв начин бургаският предприемач води напоителни телефонни диалози …. с духа на починалата “пророчица ” Вера Кочовска, напуснала този свят на 11 февруари 2011 година “Дребен ” подробност от ставащия все по-налудничав роман сочи, че разговорите сред покойницата и Каравълчев се случват близо десетилетие след гибелта й.

От над 11-те звукови файла, които екипът ни подробно прослуша излиза наяве, че мъж, за кого подателите на сигнала настояват, че е не някой различен, а пристанищният необут, получава позвънявания, на които дава отговор очевидно треперещ и даже уплашен. От другата страна на линията се чува пресипнал, задгробен глас, който на дълго и на необятно му задава въпроси от фамилно и даже интимно естество, касаещи брака и раздялата му с жена на име Диляна - някогашната му към този момент брачна половинка.

Без да се стопираме в елементи на всичко чуто, си коства да споменем на читателите по какъв начин “Вера Кочовска ” остро го гълчи задето Диляна нямала задоволително облекла, а Каравълчев отговорно смотолевя, че неотдавна благоверната му си е купила дънки, давайки да се разбере, че това й е премного. За повече дълбочина на съжденията си афишира, че облеклата не са най-важното в живота.

От различен запис научаваме, че Валентин и Диляна към този момент са разграничени, а на него сърце не му давало да огледа друга жена, защото още таял усеща към законната си брачна половинка. “Кочовска ” от своя страна го увещава да й откри заместничка, тъй като сред тях всичко е свършено, само че Каравълчев е безапелационен, че след развода към този момент не е в положение да изпита физическа възбуденост, камо ли към друга жена. Единствените мигове, в които мъжката му физиология въпреки всичко напомняла за себе си, били спомените за интимните мигове с Диляна. Излишно е да споделяме, че въпреки починалата гадателка да е на години да му бъде майка, Валентин с непоносим реализъм, циничност и мъчителна искреност разказва половите си подвизи. Речта му е толкоз не подобаваща, че в един миг самата “Кочовска ” го скастря с думите: “…. Простак. Ти не си я ч*кал, а си правил обич …. ”, а той се извинява като виновен гимназист.

За утешение на читателите, които към този момент може би изпитват основателна угриженост дали въпреки всичко зли духове не са се заселили на Порт “Европа ”, би трябвало да кажем, че подателите на аудио компроматите настояват, че зад злокобния глас в слушалката е стояла не Вера Кочовска, а въпросната Диляна. Тя била измислила подла скица по какъв начин да манипулира някогашния си мъж, набирайки го от прикрит номер, внушавайки, че си хортува с отвъдното.

Друг е въпросът в какво душевно положение би трябвало да се намира предприемач, през чиито ръце минават десетки милиони левове и който оперира в обект от основно значение за националната сигурност, (какъвто без подозрение е всеки порт), с цел да се върже на толкоз плитък спектакъл, разиграван зад стените на личния му дом.

В различен откъс от спонтанните СРС-та сред него и “Вера Кочовска ” чуваме, че той въпреки всичко е възнамерявал консултация с здравно лице във връзка протичащото се. “Пророчицата ” в прав текст му споделя: “…. Направо в случай че отидеш на доктор ще те освидетелстват…. ” Силно обезпокоен, Валентин я пита: “….. И да не вървя ли?…. Ако ме освидетелстват няма ли да ми основава проблеми по-нататък за работа, за бизнес?…. ” Гласът удостоверява, че в действителност сходен обзор би имал извънредно неподходящи последствия за имиджа му, на което той покорно отвръща “…. По-добре да не ходя… ”

В негова отбрана сме длъжни да изтъкнем, че Каравълчев не е единственият бизнесмен от обл. Бургас, допитвал се приживе до Вера Кочовска. Журналисти от екипа ни изброиха над 10 имена на доста авторитетни джентълмени в района, които освен са базирали деловия си и персонален живот на нейните врачувания, само че обилно подкрепяха фамилията след кончината й, даже назначаваха децата й на работа в заводите си. Което идва да покаже, че свръхестествените качества на Кочовска несъмнено са повлияли върху усещанията им за действителността. Друг е въпросът, че Каравълчев несъмнено не е халюцинирал, т.к. позвъняванията и диалозите са факт, в който читателите ни сами ще се уверят. По-скоро приказваме за лековерност и податливост да се приема мечтаното за действителност.

Тук е мястото дебело да подчертаем, че даваме право за отговор на всеки, почувствал се обиден от написаното, изключително в случай че е в положение да потвърди по подобаващ ред, че това не е неговият глас.

Ако приемем, че въпреки всичко читателите чуват самия Валентин Каравълчев, пораждат няколко основателни терзания. Първо – позволил ли е той пристанището, кабинетът и най-вероятно персоналният му автомобил да бъдат подслушвани, а пробивът станал ли е в строго охраняваната зона на врата? На второ място за какво не е показал дарба за сериозно мислене, хващайки се на въдицата на някогашната си брачна половинка и приемайки за чиста монета изказванието, че си приказва с покойница, пък въпреки и талантлива с екстрасензорни качества. Трето, само че не и по значимост - разговорите свидетелстват за меко казано разтърсена психика, съчетана с дълбока персонална контузия от раздялата с жена му.

В светлината на всичко казано до тук, обаче няма по какъв начин да не си зададем въпроса каква е надеждността и достоверността в показанията на човек, претърпял сходен срив и реагирал по ред и метод, нямащ общо със здравия разсъдък.

Поднасяме опрощение за осъществявания с цинизми разговор сред Каравълчев и гласа на “Вера Кочовска ” като оставаме с вяра героят на днешния роман въпреки всичко да е превъзмогнал душевната си контузия и да се е нормализирал душевен.