Екранните снимки се превърнаха в агенти на хаоса в глобалната

Екранните фотоси се трансфораха в сътрудници на хаоса в световната мрежа
(снимка: CC0 Public Domain)

Замисляли ли сте се какъв брой от нещата, които сте разгласили някъде из интернет, са съхранени от незнайни хора под формата на скрийншот? Независимо дали сме подготвени да го признаем, екранните фотоси са се трансформирали в сътрудници на хаоса в интернет.

Идеята, че всичко, което вършим онлайн, може да бъде (и дано си го признаем, евентуално е) уловено от някого под формата на екранна фотография – и надлежно съхранено за бъдеща приложимост – си е задоволително съображение за изпълване с параноя. Всеки ден изпращаме безчет писма, известия, пишем в обществени мрежи – в резюме, много от нашето виртуално „ аз ” може да бъде снимано.

Правилата за правене на екранни фотоси, както и техните последствия, не са контролирани на никое място от никого. Ако напишем в Гугъл елементарен въпрос – „ Има ли метод да схвана по кое време някой ми прави скрийншот? ” – ще намерим десетки блог-публикации, написани с самообладание и съпричастност към обезпокоените. Но предписание действително няма.

Във форумите за правни препоръки изнервени хора питат дали е нелегално да показваш екранни фотоси на известия, разменени с други хора, или това би било нарушаване на правото на поверителност/неприкосновеност. Дискусионни групи във всевъзможни платформи бистрят въпроса за екранните фотоси, човешкото държание, етиката, съобразителността.

Всичко това не е необичайно на фона на протичащото се през последните години: екранната фотография се трансформира в изострен инструмент за търсене на правдивост или най-малко в средство за скандал, отбелязва.

Един сладкодумен образец – през февруари скрийншот на колективен чат разкри по какъв начин американският сенатор Тед Круз и фамилията му възнамеряват да заминат за Ritz-Carlton в Канкун, измъквайки се от своя „ замръзващ ” дом в скования от зимата щат Тексас – на фона на хилядите студуващи фамилии, неколкодневни спирания на тока и километрични опашки за горива по бензиностанциите.
още по тематиката
Независимо дали сме подготвени да го признаем, екранните фотоси са се трансформирали в сътрудници на хаоса в интернет.

Първата екранна фотография, направена в миналото, е с полароид от 1959 година Според Франсис Кори, претендент за докторска степен по връзка в Университета на Южна Калифорния, който неотдавна разгласява академична публикация за обществената функционалност на екранните фотоси, това е била фотография на известно момиче, показвано на екран с електронно-лъчева тръба.

После, в продължение на десетилетия, екранните фотоси се правеха най-вече от професионални фотографи и се използваха за маркетинг на нов компютърен програмен продукт. На никого по това време не бе хрумнало да снима това, което вижда на екрана, по някаква друга причина.

Но по-масовото потребление на „ екранни фотоси ” наподобява може да се припише на 80-те, когато списанията за видеоигри насърчаваха играчите да вършат екранни фотоси на най-високите си резултати, с цел да ги употребяват като доказателство. Пак добър маркетинг, без подозрение.

Там някъде през 90-те много хора започнаха да вършат екранни фотоси, с цел да запазят нещо от компютърния екран, тъй като им е значимо – да вземем за пример, известие за неточност в даден уебсайт или проблем с подредбата му.

С възхода на мобилните телефони и изключително смарт телефоните стартира да се развива и „ фотографията ” на мобилните телефони, а редом с това – и опцията да се направи екранна фотография. Вече е елементарно да заснемем всичко и „ нищо към този момент не е свято ”.

Модата бързо набра известност поради невъздържаните персонални известия на „ неприятни момчета ” в уеб страниците за запознанства.

Най-лошото на екранните фотоси е, че те са доста „ хлъзгава ” материя. Един доста персонален диалог може да се окаже същинско оръжие за заличаване. Това води до цялостен набор от последствия. Авторитетен академик може да бъде срутен и унизен поради тогавашна младежка закачка с колежка. Политик може да отпадне от избори, поради характерно послание към непозната брачна половинка.

Всъщност никой от нас, „ елементарните ” хора, не е предпазен от това един скрийншот да го изкара изверг. „ Изтеклите ” фотоси на екрани са в центъра на новата медийна среда. Границите са тънки и размити. Това е реалност от нашия всекидневен цифров живот.

Ние всички би трябвало да чакаме да сме обект на… екранна фотография. Всички би трябвало да се питаме непрекъснато какво и къде ще се появи от нашите чатове, персонални диалози, изявления в групи. Всички би трябвало да знаем, че всяка наша имитация може да стане обект на обществена полемика, да получи безчет тълкувания.

Някога, в една друга действителност не доста обратно в предишното, по-възрастните хора споделяха, „ внимавай какво приказваш и даже какво шепнеш, и стените имат уши ”. Днес целият интернет, който употребяваме, „ има уши ”. Всяко нещо, което споделяме, написваме и даже всяка наша реакция на следващия ден може да бъде на показ, на публично разискване.

Отдалечената работна и онлайн офисната среда единствено утежниха картината: в този момент има още повече благоприятни условия за записване на диалози и опазване на известия, а всяко чисто човешко нещо, даже една почтена смешка, може да бъде интерпретирано, оповестено, извадено от подтекст, тълкувано, заклеймено…