Специалист: Ако до 2 г. детето няма активен речник, времето пред екран трябва да се сведе до нула
Екраните за дребните деца би трябвало да са лимитирани до 30 минути на ден. Това съобщи пред БНР Димитрийка Илиева, логопед от Пловдив. Според нея, в случай че до двегодишна възраст детето няма деен речник, времето пред екран би трябвало да бъде сведено до нула.
Разговорът със специалистката бе по отношение на акцията „ Логопед с положително сърце “, в границите на която през март могат да бъдат направени безвъзмездни съвещания за речеви нарушавания.
Участие в акцията взимат 88 експерти от страната, измежду които такива от Пловдив, Раковски, Пазарджик и Рудозем. За записвания родителите е належащо да се свържат с определения логопед на посочените контакти на уеб страницата kauza.logopedia.bg.
„ Вярвам, че всяко дете заслужава опция да развие речта и връзката си, без значение от компликациите, по тази причина и се включвам в акцията. За мен е наслада да споделям опита си и да поддържам фамилиите, които имат потребност “, разяснява Илиева.
И тази година ползата към безплатните съвещания е налице, въпреки графикът занапред да се запълва.
Според Илиева родителите демонстрират сериозна интензивност към самодейността не толкоз поради безплатния темперамент на срещите, а по-скоро за предварителна защита.
Все повече родители желаят да знаят дали артикулацията и развиването на детето им вървят в вярната посока
По думите ѝ тематиката от дълго време не е табу и в случай че в предишното се е считало, че логопедът работи единствено с деца с увреждания, през днешния ден лечението се търси и при леки усложнения – било то в предучилищна възраст или по-късно в учебно заведение.
Консултациите могат да се организират както онлайн, по този начин и в кабинет, а самото проучване продължава към 40 минути.
Всичко минава под формата на игра, тъй че децата не се стресират.
Според логопеда за по-късното и мъчно проговаряне на децата огромна роля играе екранната взаимозависимост, само че тя не е единствен фактор.
Илиева регистрира и компликациите при прекосяването през разнообразни стадии – от ясла в детска градина, от подготвителна група в първи клас. Причината е, че всяка смяна въздейства на детската душeвност.
В практиката ѝ не са необичайност деца на две години и половина – три, които към момента нямат дейна тирада или употребяват напълно стеснен брой думи.
„ По методика до три години и половина детето би трябвало да бъде разбираемо за близките, да приказва като възрастен. Ако това не се случва, е добре да се потърси консултация “, поучава тя.
Специалистката обаче припомня – всяко дете е самостоятелно и не трябва да се съпоставя механично с връстниците си.
При децата, които порастват в билингвистична среда, е добре първо да бъде усвоен езикът на страната, в която детето живее, а вторият език да се вкара по-късно, след стабилизиране на езиковите умения, акцентира Илиева и добави: „ Детският мозък има огромен потенциал, само че и висока сензитивност “.
Логопедът напомни и сигналите, които не трябва да подценяват родителите и да потърсят консултация със експерт – неразбираема артикулация, стеснен речников ресурс, липса на обществено взаимоотношение.
Илиева посочи, че експертите по тирада не слагат медицински диагнози, само че могат да насочат фамилията към вярната поддръжка.
По нейни наблюдения съвсем всяко пето дете има потребност от логопедична помощ. Тя посъветва родителите при речеви усложнения да споделят допустимо най-често с децата, да употребяват интерактивни карти, игри и книги за проговаряне.
Игрите с рими също оказват помощ, само че са по-подходящи за по-големи деца, посочи специалистката.
Проблемите с произношението не всеки път са единствено фонетични – вероятни са дефицити в слуховото усещане, неправилна позиция на езика, особености в зъбния статус или други фактори, акцентира още Илиева.
Снимка: Pixabay
Разговорът със специалистката бе по отношение на акцията „ Логопед с положително сърце “, в границите на която през март могат да бъдат направени безвъзмездни съвещания за речеви нарушавания.
Участие в акцията взимат 88 експерти от страната, измежду които такива от Пловдив, Раковски, Пазарджик и Рудозем. За записвания родителите е належащо да се свържат с определения логопед на посочените контакти на уеб страницата kauza.logopedia.bg.
„ Вярвам, че всяко дете заслужава опция да развие речта и връзката си, без значение от компликациите, по тази причина и се включвам в акцията. За мен е наслада да споделям опита си и да поддържам фамилиите, които имат потребност “, разяснява Илиева.
И тази година ползата към безплатните съвещания е налице, въпреки графикът занапред да се запълва.
Според Илиева родителите демонстрират сериозна интензивност към самодейността не толкоз поради безплатния темперамент на срещите, а по-скоро за предварителна защита.
Все повече родители желаят да знаят дали артикулацията и развиването на детето им вървят в вярната посока
По думите ѝ тематиката от дълго време не е табу и в случай че в предишното се е считало, че логопедът работи единствено с деца с увреждания, през днешния ден лечението се търси и при леки усложнения – било то в предучилищна възраст или по-късно в учебно заведение.
Консултациите могат да се организират както онлайн, по този начин и в кабинет, а самото проучване продължава към 40 минути.
Всичко минава под формата на игра, тъй че децата не се стресират.
Според логопеда за по-късното и мъчно проговаряне на децата огромна роля играе екранната взаимозависимост, само че тя не е единствен фактор.
Илиева регистрира и компликациите при прекосяването през разнообразни стадии – от ясла в детска градина, от подготвителна група в първи клас. Причината е, че всяка смяна въздейства на детската душeвност.
В практиката ѝ не са необичайност деца на две години и половина – три, които към момента нямат дейна тирада или употребяват напълно стеснен брой думи.
„ По методика до три години и половина детето би трябвало да бъде разбираемо за близките, да приказва като възрастен. Ако това не се случва, е добре да се потърси консултация “, поучава тя.
Специалистката обаче припомня – всяко дете е самостоятелно и не трябва да се съпоставя механично с връстниците си.
При децата, които порастват в билингвистична среда, е добре първо да бъде усвоен езикът на страната, в която детето живее, а вторият език да се вкара по-късно, след стабилизиране на езиковите умения, акцентира Илиева и добави: „ Детският мозък има огромен потенциал, само че и висока сензитивност “.
Логопедът напомни и сигналите, които не трябва да подценяват родителите и да потърсят консултация със експерт – неразбираема артикулация, стеснен речников ресурс, липса на обществено взаимоотношение.
Илиева посочи, че експертите по тирада не слагат медицински диагнози, само че могат да насочат фамилията към вярната поддръжка.
По нейни наблюдения съвсем всяко пето дете има потребност от логопедична помощ. Тя посъветва родителите при речеви усложнения да споделят допустимо най-често с децата, да употребяват интерактивни карти, игри и книги за проговаряне.
Игрите с рими също оказват помощ, само че са по-подходящи за по-големи деца, посочи специалистката.
Проблемите с произношението не всеки път са единствено фонетични – вероятни са дефицити в слуховото усещане, неправилна позиция на езика, особености в зъбния статус или други фактори, акцентира още Илиева.
Снимка: Pixabay
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ