Екотаксите отдавна са факт в няколко различни индустрии, които генерират

Екотаксите от дълго време са факт в няколко разнообразни промишлености, които генерират всеобщо публикувани боклуци. Към момента с такива такси се таксуват производители и търговци, които пускат на пазара опаковки за еднократна приложимост, гуми, масла, коли и потребителска електроника.

От няколко години се приказва за въвеждането на сходни продуктови такси и за текстил и обувки. И въпреки процесът да е доста напреднал, в обществото към момента съществува дебатът за или срещу екотаксите в текстилния бранш.

Какви са причините на двете страни и има ли верен отговор на въпроса? Систематизираме гледните точки в редовете по-долу.
Кой и за какво е срещу екотаксите в текстилния бранш?
Логичният съперник на екотаксите са самите бизнеси, които следва да бъдат натоварени с тях. Според производителите и търговците, таксите ще доведат до повишение на себестойността на продукцията и надлежно до оскъпяване на крайния артикул.

Когато таксите влязат в действие, бизнесът ще бъде длъжен да носи своята по този начин наречена необятна отговорност. По нейната мощ, този, който пуска стоката на пазара, се задължава да си партнира с организации по оползотворяване на отпадъка или с ПУДООС (Предприятието за ръководство на дейностите по запазване на околната среда).

Така екотаксата отива в Организациите по оползотворяване, които от своя страна заплащат на подизпълнители, които събират отпадъка, сортират го и го предават за преработване.

Макар и разбираеми, обаче, запасите на бизнеса не регистрират един значим факт - съществуването на общоевропейската тактика, съгласно която събирането и преработването на текстил и обувки би трябвало да стане наложително във всички страни-членки до 2030 година. Или другояче казано - въпреки и предизвикателно в кратковременен проект, заплащането на екотакси е значим маркер за отговорност и конкурентоспособност на бизнеса в дълготраен проект.
Какви са а ргументи те “за ” екотаксите за текстил и обувки ?
Климатичните промени са дребна детайлност и скучен подробност досега, в който забележим вести за пресъхнали реки и пред популацията застане казусът за достъп до питейна вода. И в случай че в България сходен жанр вести към момента са рядко срещани, то статистически данни сочат, че честотата и продължителността на рисковата суша са се нараснали с съвсем една трета в международен мащаб от 2000 година насам.

Именно климатичните промени са в основата на Зелената договорка, от която България е част. Целта на тази дълготрайна тактика е гладко прекосяване към кръгова стопанска система и рационално оползотворяване на ресурсите в разнообразни индустриални браншове. В продължение на напъните за по-малко боклук и по-интелигентно енергийно ползване, Европейската комисия приема Стратегия за стабилно произвеждане и ръководство на текстилни произведения в края на март 2022 година.

Според тази тактика, до края на 2030 година всички текстилни артикули на европейския пазар би трябвало да дават отговор на избрани условия за резистентност. Сред тях са по-голяма устойчивост, по-лесна корекция и цялостна рециклируемост. Същата тактика гласи, че по-голямата част от текстила на пазара би трябвало да бъде направена от рециклирани материали, а самият развой на направа би трябвало да бъде обществено виновен и етичен по отношение на чиновниците.

Казано с други думи - екотаксите са дребна част от огромната промяна, която следва в промишлеността на текстилното произвеждане. Това е развой, който не може да бъде спрян и който всъщност съставлява трансформация на консуматорските настройки въобще. Бързата мода към този момент не е съвременна, а текстилните боклуци към този момент нямат място на сметището. Вместо това, те ще бъдат употребявани наново или оползотворявани в браншове като строителство, автомобилостроене и текстилна индустрия.

По какъв метод всичко това е мотив “за ” екотаксите за текстил? Много просто - светът се развива, порядките се трансформират и потребностите на потребителите и природата би трябвало да намерят своята рационална пресечна точка.

Като част от Европа, България има своя начертан път, а неговото извървяване значи новост на времето, поддържане на имиджа и повишение на конкурентоспособността. Плащането на екотакси за текстилния бранш сигурно е сегашен разход, само че е и бъдеща инвестиция - тъй като когато светът се върти, никой бизнес не може да си разреши да спре на едно място.

Дебатът “за ” и “против ” екотаксите е неверен още в генезиса си, тъй като не може да съществува спор “за ” и “против ” бъдещето. Докато сме заети да дебатираме, бъдещето към този момент е тук. А ние ще участваме в него - като деятелен състезател или като постоянно недоволният въздържан наблюдаващ.