„Еколозите“ от коалицията „За да остане природа в България“ нямат

„ Еколозите “ от обединението „ За да остане природа в България “ нямат желание да дават на страната данните, по които са обрисували границите на зоните от Натура 2000 у нас. По този метод те не престават да спъват икономическото развиване на цели райони, които сега са включени в единната европейска екологична мрежа без научни доказателства. Под натиска на „ природозащитниците “ там не може да се прави никаква човешка активност, макар че нито един европейски нормативен акт не не разрешава реализирането на вложения в предпазени зони.
„ Еколозите “ за следващ път хвърлиха цялата виновност на страната, като още веднъж излъгаха, че всичко, което са събрали при картирането на Натура 2000 преди 12 години, е предадено на институциите. Това стана на експертна среща в София, на която бе разисквана Национална идея за мониторинг за задачите на докладването на Директивата за местообитанията.
Дискусията бе проведена от Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС) и консорциум от частни компании, който е изработил концепцията след продобиване на социална поръчка.
В конферентната зала на столичен хотел се събраха специалисти и заинтригувани страни. Сред заинтригуваните бе и някогашният шеф на естествен парк „ Витоша “ и сегашен претендент за евродепутат от „ Демократична България “ Тома Белев. Друг представител на „ екологичните “ организации беше Катерина Раковска от българския клон на швейцарската офшорка Световен фонд за дивата природа (WWF).
Обсъждането се състоя, тъй като тази година българската страна би трябвало да рапортува на Европейската комисия какво е положението на местообитанията у нас – т.е. какви резултати дава опазването на предпазените растителни и скотски типове в Натура 2000. Страната ни е задължена да прави това на всеки 6 години, като дава на Брюксел единствено тествана, потвърдена и обновена информация – такива са евроизискванията.
За задачата на типовете в Натура 2000 би трябвало да се прави мониторинг, като публичната поръчка със заданията бе предоставена през 2018 година. Позицията за актуализацията на данните бе извоювана от частния консорциум, който показа концепцията, по която ще работи.
Тома Белев изясни, че това въобще не е формален документ и не желае да слуша оправдания от страната. Според него всичко било отговорност на институциите. Той пропусна обстоятелството, че при картирането на Натура 2000 в интервала 2005-2007 година, „ специалистите “ от „ За да остане природа в България “ са получили общо 9 милиона лв. от държавния и европейския бюджет.
Въпреки това събраната информация не е предадена на формалните управляващи. Причината за това е доста елементарна – „ еколозите “ са работили по по този начин наречения планиран способ. Вместо да свършат действителна работа, „ придодозащитниците “ са обрисували зоните наизуст и са вкарали 34.8% от България в екомрежата. Тоест те са подменили европейската методология, която изисква действителни данни за разпространяване на растителни и скотски типове. Всичко би трябвало да е доказано с теренни изследвания, фотоси, GPS-точки, попълнени формуляри и тракове (запис на маршрутите, по които минават екипите). Това са документи, които неоспоримо потвърждават съществуването на типа в съответната зона. Нищо от това не е изпълнено при картирането на Натура 2000 – „ еколозите “ са работели по догатки къде вероятно растителният или животинският тип би могъл да участва. Не са стъпвали на терен, всичко е направено от бюрата в официте им. Сега частният консорциум, който е формиран от компании отвън кръга към Тома Белев, ще прави мониторинг на Натура 2000. И ще стане ясно, че огромна част от 34.8-те % от територията на България, вкарани в мрежата, са там без да дават отговор на условията за предпазена зона.
Катерина Раковска от WWF-България изясни, че страната ни би трябвало да изиска Европейска комисия публично да признае, че оценките за положенията на местообитанията у нас би трябвало да се вършат на равнище предпазена зона, а не както е в другите страни-членки – на биогеографско равнище. Разликата в двата метода на оценяване е голяма. При биогеографския метод положението на типовете се преглежда по този начин: има частен парцел, включен в Натура 2000. В него е налице популация от 1000 лалугера. Това значи, че типът се развива добре, т.е. не понижава. На 10 километра от терена има различен, още веднъж в Натура 2000, където има 2 лалугера. В случая няма проблем, тъй като тези животни се числят към огромната популация наоколо. Когато става дума за оценяване на равнище предпазена зона обстановката придобива напълно други измерения. Хилядата лалугера нямат общо с двата, намиращи се в парцела на 10 км от тях. Тези животни са единствено две, т.е. са застрашени. Затова в тази съответна предпазена зона би трябвало да с подхващат ограничения за тяхното запазване. И тогава се появяват „ еколозите “, които вършат план за отбрана на двата лалугера получават европейско финансиране за тяхното запазване.
В същото време никой през днешния ден не знае къде в Натура 2000 какви предпазени типове има, тъй като „ природозащитниците “ не дават данните, по които са определяли границите на зоните в екологичната мрежа./Труд