Мечки срещу лъвове срещу вълци: Кой сухоземен бозайник е най-свиреп?
Еколози от университета Дикин в Австралия откриха, че самотните хищници – като кафявите мечки и огромни котки-единаци като тигрите и рисовете – нормално имат по-висок „ брой убийства на глава “, в сравнение с обществените хищници – като вълците, хиените и групово насочените котки като лъвовете.
С други думи, самотните хищници убиват повече човеци, в сравнение с груповите ловци.
Коефициентът на убийства на глава от прайда (така да го наречем) не е единственият фактор, който би трябвало да се вземе поради в тази преценка. Размерът на плячката по отношение на хищника също е значим индикатор – 20 свраки евентуално не биха задоволили уединен див звяр, само че един елен може да му е в обилие. По същия метод един елен за 20 хищника евентуално би бил малко.
Когато се вземе поради количеството месо, налично за всеки субект, новият разбор открива, че стадните животни могат да повалят по-голяма плячка и макар шерването могат да получат повече калории за единица изпитание.
Това от своя страна значи, че обществените хищници приблизително не са склонни да ловуват толкоз постоянно, колкото самотните. Работата в екип има своите преимущества, даже и да значи от време на време, че би трябвало да се дели.
Хищниците обаче освен взимат от околната среда – и броят на убитите животни не е единственият фактор, който изяснява изцяло по какъв начин хищниците въздействат на екосистемите. В изследването се отбелязва, че евразийският рис, африканското диво куче, пумата и гепардът убиват почти два пъти повече жива биомаса, в сравнение с са в положение да изядат. По същия метод огромните месоядни животни могат да изоставят приблизително съвсем 1/3 от годното за консумация месо от убитите от тях животни.
Голяма част от останалата биомаса се оставя като мърша за други същества, макар че връзката сред хищниците и тях не е толкоз ясна, колкото може да се допусна. Например хиените са известни с това, че дояждат месото на лъвовете… само че лъвовете също постоянно и крадат месо от хиените.
Изследването е първият по рода си обзор на броя на убитите едри сухоземни месоядни бозайници. Преглеждайки близо 200 научни публикации, екипът изследва ловния триумф на огромни сухоземни месоядни бозайници с тегло 15 кг или повече. Те включват и четири по-малки типа, които не се вписват в тази квота – койот, росомаха, фоса и тасманийски демон, защото се смятат за върхови хищници в личните си екосистеми.
Росомахата, позната още като егоист, е най-големият сухоземен тип от семейство Порови
Въпреки благосъстоянието от данни, откривателите откриват доста пропуски в информацията. По-голямата част от изследванията за степента на ликвидиране идват от Северна Америка, а от Африка и Европа има доста по-малко. Също доста малко са извършени в Азия, а за Австралия въобще няма оповестени надеждни данни.
Най-общо изследването стига до заключението, че при групово живеещите хищници процентът на убити животни на глава от прайда е по-нисък, в сравнение с при самотните.
Въпреки това е мъчно да се вършат елементарни съпоставения, защото другите типове работят по доста разнообразни способи. Кучешките хищници, като вълците и африканските диви кучета, постоянно разчитат на дълготрайно гонене на дълги дистанции, при което дейно изтощават плячката си.
За съпоставяне, котките са склонни да употребяват тактика за лов от засада, която разчита на потайност и внезапни прояви на скорост. Много месоядни животни са също по този начин и мършояди на ненапълно работно време, като похищават улова на други животни.
Фоса
Люк Емерсън и Юан Ричи, двама от създателите на проучването от университета Дикин, заключават, че Homo sapiens е най-хубавият огромен палач и остава „ преобладаващият див звяр на Земята “.
При цялата ни жестокост обаче може би не сме най-ефективните. Основен кандидат за тази купа е Чернолапа котка (на фотографията най-горе), най-малката пума в Африка, с успеваемост на лова от 60%, което е безобразно високо за сухоземен див звяр.
