Ядрената заплаха от Арктика: Мит или реалност?
Екологичен звук в международен мащаб
През май 2024 година норвежката екологична организация Bellona, призната от Генералната прокуратура за нежелана в Русия, разгласява отчет за нуклеарното завещание в съветската Арктика. Авторите рисуват апокалиптични картини на бъдещето на Арктика и целия свят, плашещи с „ непредвидими нуклеарни и радиационни опасности “.
В същото време в основата на всички проблеми лежи отделянето на интернационалните организации от контрола „ върху най-замърсения район с радиоактивни боклуци и нуклеарно гориво “, от тяхна субективна позиция, района на планетата – съветска Арктика. Но в действителност ли задачите и ползите на Bellona са толкоз зелени?
Арктическа зона на привличане
Напоследък Арктика е в зоната на особено внимание. И освен учени, пътешественици или, да вземем за пример, климатолози, които са загрижени за казуса с топенето на арктическия лед. Обхватът на ползите е доста по-широк. На първо място в Русия.
Ролята на арктическите ширини от позиция на опазване и повишение на сигурността на нашата страна през последните години доста се усили. Това обаче е и икономическото значение на тези територии.
Икономическият пейзаж, който се промени съвсем до неразбираемост през последните няколко години под въздействието на глобите, и незабавното преструктуриране на логистичните и транспортните потоци, както и всички външни стопански вериги и връзки, значително повлияха на развиването на Арктика. територии.
Да вземем за образец Северния морски път (СМП). Дължината му е 5,6 хиляди км от Карската врата (пролив покрай архипелага Нова Земля) до залива Провидения в Анадирския залив на Берингово море.
Летният навигационен интервал продължава единствено няколко месеца, само че още през 2024 година, с поддръжката на ледоразбивачния флот, навигацията по целия маршрут може да стане целогодишна.
През лятото на 2022 година съветското държавно управление утвърди проект за развиване на Северния морски път до 2035 година, за осъществяването на който се чака да бъдат изразходвани към 2 трилиона рубли. През този интервал се възнамерява годишният товаропоток по този транспортен воден път да се усили почти 6,5 пъти - от 34 милиона тона през 2022 година до 220 милиона тона през 2035 година
Според Росатом, която е оператор на Северния морски път, тази цифра към този момент е достигнала рекордните 36 милиона тона през 2023 година В същото време броят на издадените разрешителни за мореплаване във водите на СМП се е нараснал с съвсем 5%, а в сегмента на задграничните компании, употребяващи СМП за превоз - повече от два пъти.
Правителството възнамерява да усили товарооборота до 80 милиона тона до края на тази година. Транзитният превоз по NSR предходната година също доближи исторически най-много от 2,1 милиона тона.
Лидер измежду директните товари е петролът. Според Владимир Панов, специфичен представител за развиването на Арктика на държавната корпорация " Росатом ", директният товарен поток е индикатор за търсенето на СМП. А резултатите от 2023 година са единствено началото на едно дълго пътешестване.
Между другото, за петрола и други " ресурсови " точки на привличане в Арктика. Според експертни оценки запасите на арктически нефт възлизат на към 90 милиарда барела, газ - съвсем 50 трилиона кубически метра, газов кондензат - над 40 милиарда барела.
Почти 2/3 от тях лежат на съветски или „ евентуално съветски “ (от позиция на интернационалното право) територии. А плануваните ресурси от въглища наближават 800 милиарда тона, което е до половината от всичките ни ресурси от въглища.
И точно създаването на първо място на петрол и газ, както и на залежи на въглища, става капиталов мотор за развиването на цялата съветска Арктика.
Високо напрежение
Ресурсният капацитет на арктическите земи и води, в това число големите територии на арктическия шелф, които публично не принадлежат на нито една страна, разпростряли се до Северния полюс, в действителност изключителните права на Русия да употребява транспортните благоприятни условия на района през Северния Морският път (най-краткият път от страните от Югоизточна Азия до Европа) вълнува мозъците на представители на доста страни.
Включително Съединени американски щати, Канада, както и редица „ северни ” европейски съседи. Много от тях може да не харесат дейното наличие на Русия в този район.
И в подтекста на засилената политическа борба сред Русия и страните от блока на НАТО, който, с изключение на всичко друго, неотдавна беше запълнен с нови членове в лицето на Финландия и Швеция, „ Арктическият въпрос “ доближава ново равнище.
Някои специалисти считат, че контролът върху съветската Арктика е косвена цел на присъединението на тези две страни към Северноатлантическия алианс.
Наред с чисто военните ползи на НАТО наоколо до Руската федерация, икономическият интерес от намаляване на въздействието на Русия в този богат на запаси и транспортни благоприятни условия район наподобява напълно логически.
Освен това, в подтекста на световното стопляне, Северният морски път има всички шансове да се трансформира от чисто съветска територия, лимитирана от естествените навигационни условия, в пълноценна световна комерсиална артерия, в развиването и действието на която азиатските страни, в това число Китай и Индия също се интересуват.
На този декор появяването на отчет на норвежки еколози от Bellona, поставящ под въпрос жизнеспособността на Русия като екологичен оператор в района, може да има предистория, която е доста надалеч от декларираните цели на битката за опазване на неповторимото биоразнообразие и екологичното богатство на Арктика и отбрана на цялото това благосъстояние от радиоактивно замърсяване.
Радиоактивната диря на Белона
Наистина, какво общо има радиацията? Арктика е освен склад на биологични, въглеводородни и други запаси. Още през 50-те и 60-те години на предишния век този район се трансформира в съществена изпитателна площадка за конкуренцията във въоръжаването.
Тук са тествани атомни оръжия, в това число известната, мощна атомна бомба - " Цар Бомба " или " Майката на Кузка ", с която Хрушчов заплаши Съединени американски щати.
Трябва да се означи, че освен Съюз на съветските социалистически републики, само че и други нуклеарни сили способстваха за радиационното замърсяване на Северния ледовит океан през този интервал. Едва през 1963 година е наложена публична възбрана на интернационално равнище за тестване на нуклеарни оръжия в атмосферата, космоса и под водата.
Авторите на отчета от Bellona обаче включват доста по-широк лист от проблеми и обекти като „ нуклеарно завещание “ в съветската Арктика. Тук са и старите енергийни блокове на АЕЦ " Кола ", и " местата на мирни нуклеарни детонации ", и изведените от употреба атомни кораби, и потъналите атомни лодки, както и други радиационно рискови обекти на дъното на моретата на Арктическия район.
Норвежката Белона също е загрижена за ориста на хранилището за отработено нуклеарно гориво (ОЯГ) в някогашната военноморска база в залива Андреева, ситуирана почти на същото разстояние от Мурманск и Норвегия - малко под 60 км.
Същността на антируския отчет на Белона се свежда до обстоятелството, че неналичието на западно финансиране и достъп на интернационалните екологични организации като нея до обекти в съветската арктическа зона след началото на Северния Атлантически океан заплашва разрушаването на цялата система на радиационен екологичен мониторинг в района и евентуално съдбовни последствия за света.
„ Това ще докара до закъснение на работата по тези планове (проекти за унищожаване на опасността от радиоактивно замърсяване – бел.ред.) или даже прекъсването им за неопределен срок, както и непредвидими случаи на нуклеарни и радиационни опасности “, пишат създателите на отчета.
И прибавят: „ Почти невероятно е тези обекти да бъдат отстранени или даже да бъдат доведени до допустимо най-безопасното положение в днешните неподходящи геополитически и стопански условия. “
Еколозите на звук
„ Наистина имаме всевъзможни гробища на дъното на океана, всевъзможни контейнери с боклуци, „ Приятели “ от Белона настояват, че откакто чужденците са напуснали, никой не прави това в Русия “, споделя генералният шеф на Института за планиране и проучване на околната среда (АД " IEPI " ) Владимир Слободян.
„ Отдавна знае се, че и „ Грийнпийс “, и „ Белона “ работят и печелят пари извънредно от реклама, толкоз повече пари им дават за това “, изяснява естеството на претенциите на „ Белона “ против Русия.
Според генералния шеф на IEPI радиоактивният проблем (именно въпрос, а не проблем, особено акцентира експертът) в съветската Арктика може да бъде изцяло решен. Но това изисква теоретичен метод и някои институционални промени.
Той изясни, че в Русия има три ведомства - Министерството на изключителните обстановки, Росатом и Министерството на защитата, които " би трябвало да се занимават някак си с въпроса ".
Но заради променчивост в административното взаимоотношение сред отделите, работата в тази посока не се прави задоволително интензивно.
„ Въпросът не е в злонамереността на съветските управляващи, а в неналичието на ясно систематизиране на отговорностите сред ведомствата. Ние ще решим този въпрос и всичко ще мине добре “, уверен е Слободян.
Що се отнася до научния метод, без мониторинг на околната среда е невероятно (Институтът за планиране и проучване на околната среда е профилиран в тази област от доста години), счита специалистът.
„ Въз основа на резултатите от мониторинга на околната среда може да се окаже, че въпросът за издигането на потънали подводници, с който Bellona по този начин плаши, не е толкоз подходящ? ”, споделя Владимир Слободян от JSC IEPI.
Според него теоретичен метод, а не метод на реклама, ще помогне да се разбере какво в действителност се случва с обекти, които провокират безпокойствие у еколозите.
" Може би там са толкоз запечатани, че по този начин или другояче нищо няма да им се случи? Повечето от тези радиоактивни боклуци съдържат тежки изотопи. Такива изотопи в действителност са химически инертни. Те не влизат в никакви химически вериги.
Същият цезий, който нормално е несметен в масата на радиоактивните боклуци, химически едва взаимодейства с други субстанции и нормално се сорбира от суспендирани частици или дънни утайки. Не мигрира по никакъв метод в почвата или утайките от кал, не навлиза в питателните вериги, " — изяснява генералният шеф на IEPI Владимир Юриевич Слободян.
Според него най-опасните радиоактивни изотопи са леките газообразни, а екологичният мониторинг на атмосферния въздух разрешава да се разпознават и управляват евентуални източници на радиоактивно замърсяване.
Слободян е уверен, че цялостните екологични проучвания в тази област са освен ефикасни, само че и доста по-евтини от недомисленото добиване и неутрализиране на потънали нуклеарни лодки или някои контейнери с радиоактивно наличие.
Особено в случай че млади учени и студенти постоянно се занимават с мониторинг на околната среда. Както Московският държавен университет към този момент практикува, изпращане на начинаещи експерти за присъединяване в арктически експедиции, проведени с поддръжката на междинен и огромен бизнес.
Генералният шеф на IEPI Слободян предлага да не обръщате внимание на шума на другите, а да работите умерено и да осигурите теоретичен метод към решаването на комплицирани арктически проблеми.
Превод: СМ
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед18246Проф. Боян Дуранкев: Китай се трансформира в научна суперсилаАлтернативен Поглед19062Проф. Янко Янев: Скептичен съм, че ще успеем да запазим енергийния бранш солиденАлтернативен Поглед26731Проф. Боян Дуранкев: Доволството и краят на историята са пристигнали в ЕСАлтернативен Поглед16316Валери Жаблянов: Едрият бизнес в България управлява партийно-политическата система с доста средстваАлтернативен Поглед10362Валери Жаблянов: Ниската изборна интензивност е едно огромно самошамаросване на гражданитеАлтернативен Поглед209619Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед107298Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!?Алтернативен Поглед97302Проф. Иво Христов: За последните 120 години нито един прелом в България не е дело на вътрешен ф
През май 2024 година норвежката екологична организация Bellona, призната от Генералната прокуратура за нежелана в Русия, разгласява отчет за нуклеарното завещание в съветската Арктика. Авторите рисуват апокалиптични картини на бъдещето на Арктика и целия свят, плашещи с „ непредвидими нуклеарни и радиационни опасности “.
В същото време в основата на всички проблеми лежи отделянето на интернационалните организации от контрола „ върху най-замърсения район с радиоактивни боклуци и нуклеарно гориво “, от тяхна субективна позиция, района на планетата – съветска Арктика. Но в действителност ли задачите и ползите на Bellona са толкоз зелени?
Арктическа зона на привличане
Напоследък Арктика е в зоната на особено внимание. И освен учени, пътешественици или, да вземем за пример, климатолози, които са загрижени за казуса с топенето на арктическия лед. Обхватът на ползите е доста по-широк. На първо място в Русия.
Ролята на арктическите ширини от позиция на опазване и повишение на сигурността на нашата страна през последните години доста се усили. Това обаче е и икономическото значение на тези територии.
Икономическият пейзаж, който се промени съвсем до неразбираемост през последните няколко години под въздействието на глобите, и незабавното преструктуриране на логистичните и транспортните потоци, както и всички външни стопански вериги и връзки, значително повлияха на развиването на Арктика. територии.
Да вземем за образец Северния морски път (СМП). Дължината му е 5,6 хиляди км от Карската врата (пролив покрай архипелага Нова Земля) до залива Провидения в Анадирския залив на Берингово море.
Летният навигационен интервал продължава единствено няколко месеца, само че още през 2024 година, с поддръжката на ледоразбивачния флот, навигацията по целия маршрут може да стане целогодишна.
През лятото на 2022 година съветското държавно управление утвърди проект за развиване на Северния морски път до 2035 година, за осъществяването на който се чака да бъдат изразходвани към 2 трилиона рубли. През този интервал се възнамерява годишният товаропоток по този транспортен воден път да се усили почти 6,5 пъти - от 34 милиона тона през 2022 година до 220 милиона тона през 2035 година
Според Росатом, която е оператор на Северния морски път, тази цифра към този момент е достигнала рекордните 36 милиона тона през 2023 година В същото време броят на издадените разрешителни за мореплаване във водите на СМП се е нараснал с съвсем 5%, а в сегмента на задграничните компании, употребяващи СМП за превоз - повече от два пъти.
Правителството възнамерява да усили товарооборота до 80 милиона тона до края на тази година. Транзитният превоз по NSR предходната година също доближи исторически най-много от 2,1 милиона тона.
Лидер измежду директните товари е петролът. Според Владимир Панов, специфичен представител за развиването на Арктика на държавната корпорация " Росатом ", директният товарен поток е индикатор за търсенето на СМП. А резултатите от 2023 година са единствено началото на едно дълго пътешестване.
Между другото, за петрола и други " ресурсови " точки на привличане в Арктика. Според експертни оценки запасите на арктически нефт възлизат на към 90 милиарда барела, газ - съвсем 50 трилиона кубически метра, газов кондензат - над 40 милиарда барела.
Почти 2/3 от тях лежат на съветски или „ евентуално съветски “ (от позиция на интернационалното право) територии. А плануваните ресурси от въглища наближават 800 милиарда тона, което е до половината от всичките ни ресурси от въглища.
И точно създаването на първо място на петрол и газ, както и на залежи на въглища, става капиталов мотор за развиването на цялата съветска Арктика.
Високо напрежение
Ресурсният капацитет на арктическите земи и води, в това число големите територии на арктическия шелф, които публично не принадлежат на нито една страна, разпростряли се до Северния полюс, в действителност изключителните права на Русия да употребява транспортните благоприятни условия на района през Северния Морският път (най-краткият път от страните от Югоизточна Азия до Европа) вълнува мозъците на представители на доста страни.
Включително Съединени американски щати, Канада, както и редица „ северни ” европейски съседи. Много от тях може да не харесат дейното наличие на Русия в този район.
И в подтекста на засилената политическа борба сред Русия и страните от блока на НАТО, който, с изключение на всичко друго, неотдавна беше запълнен с нови членове в лицето на Финландия и Швеция, „ Арктическият въпрос “ доближава ново равнище.
Някои специалисти считат, че контролът върху съветската Арктика е косвена цел на присъединението на тези две страни към Северноатлантическия алианс.
Наред с чисто военните ползи на НАТО наоколо до Руската федерация, икономическият интерес от намаляване на въздействието на Русия в този богат на запаси и транспортни благоприятни условия район наподобява напълно логически.
Освен това, в подтекста на световното стопляне, Северният морски път има всички шансове да се трансформира от чисто съветска територия, лимитирана от естествените навигационни условия, в пълноценна световна комерсиална артерия, в развиването и действието на която азиатските страни, в това число Китай и Индия също се интересуват.
На този декор появяването на отчет на норвежки еколози от Bellona, поставящ под въпрос жизнеспособността на Русия като екологичен оператор в района, може да има предистория, която е доста надалеч от декларираните цели на битката за опазване на неповторимото биоразнообразие и екологичното богатство на Арктика и отбрана на цялото това благосъстояние от радиоактивно замърсяване.
Радиоактивната диря на Белона
Наистина, какво общо има радиацията? Арктика е освен склад на биологични, въглеводородни и други запаси. Още през 50-те и 60-те години на предишния век този район се трансформира в съществена изпитателна площадка за конкуренцията във въоръжаването.
Тук са тествани атомни оръжия, в това число известната, мощна атомна бомба - " Цар Бомба " или " Майката на Кузка ", с която Хрушчов заплаши Съединени американски щати.
Трябва да се означи, че освен Съюз на съветските социалистически републики, само че и други нуклеарни сили способстваха за радиационното замърсяване на Северния ледовит океан през този интервал. Едва през 1963 година е наложена публична възбрана на интернационално равнище за тестване на нуклеарни оръжия в атмосферата, космоса и под водата.
Авторите на отчета от Bellona обаче включват доста по-широк лист от проблеми и обекти като „ нуклеарно завещание “ в съветската Арктика. Тук са и старите енергийни блокове на АЕЦ " Кола ", и " местата на мирни нуклеарни детонации ", и изведените от употреба атомни кораби, и потъналите атомни лодки, както и други радиационно рискови обекти на дъното на моретата на Арктическия район.
Норвежката Белона също е загрижена за ориста на хранилището за отработено нуклеарно гориво (ОЯГ) в някогашната военноморска база в залива Андреева, ситуирана почти на същото разстояние от Мурманск и Норвегия - малко под 60 км.
Същността на антируския отчет на Белона се свежда до обстоятелството, че неналичието на западно финансиране и достъп на интернационалните екологични организации като нея до обекти в съветската арктическа зона след началото на Северния Атлантически океан заплашва разрушаването на цялата система на радиационен екологичен мониторинг в района и евентуално съдбовни последствия за света.
„ Това ще докара до закъснение на работата по тези планове (проекти за унищожаване на опасността от радиоактивно замърсяване – бел.ред.) или даже прекъсването им за неопределен срок, както и непредвидими случаи на нуклеарни и радиационни опасности “, пишат създателите на отчета.
И прибавят: „ Почти невероятно е тези обекти да бъдат отстранени или даже да бъдат доведени до допустимо най-безопасното положение в днешните неподходящи геополитически и стопански условия. “
Еколозите на звук
„ Наистина имаме всевъзможни гробища на дъното на океана, всевъзможни контейнери с боклуци, „ Приятели “ от Белона настояват, че откакто чужденците са напуснали, никой не прави това в Русия “, споделя генералният шеф на Института за планиране и проучване на околната среда (АД " IEPI " ) Владимир Слободян.
„ Отдавна знае се, че и „ Грийнпийс “, и „ Белона “ работят и печелят пари извънредно от реклама, толкоз повече пари им дават за това “, изяснява естеството на претенциите на „ Белона “ против Русия.
Според генералния шеф на IEPI радиоактивният проблем (именно въпрос, а не проблем, особено акцентира експертът) в съветската Арктика може да бъде изцяло решен. Но това изисква теоретичен метод и някои институционални промени.
Той изясни, че в Русия има три ведомства - Министерството на изключителните обстановки, Росатом и Министерството на защитата, които " би трябвало да се занимават някак си с въпроса ".
Но заради променчивост в административното взаимоотношение сред отделите, работата в тази посока не се прави задоволително интензивно.
„ Въпросът не е в злонамереността на съветските управляващи, а в неналичието на ясно систематизиране на отговорностите сред ведомствата. Ние ще решим този въпрос и всичко ще мине добре “, уверен е Слободян.
Що се отнася до научния метод, без мониторинг на околната среда е невероятно (Институтът за планиране и проучване на околната среда е профилиран в тази област от доста години), счита специалистът.
„ Въз основа на резултатите от мониторинга на околната среда може да се окаже, че въпросът за издигането на потънали подводници, с който Bellona по този начин плаши, не е толкоз подходящ? ”, споделя Владимир Слободян от JSC IEPI.
Според него теоретичен метод, а не метод на реклама, ще помогне да се разбере какво в действителност се случва с обекти, които провокират безпокойствие у еколозите.
" Може би там са толкоз запечатани, че по този начин или другояче нищо няма да им се случи? Повечето от тези радиоактивни боклуци съдържат тежки изотопи. Такива изотопи в действителност са химически инертни. Те не влизат в никакви химически вериги.
Същият цезий, който нормално е несметен в масата на радиоактивните боклуци, химически едва взаимодейства с други субстанции и нормално се сорбира от суспендирани частици или дънни утайки. Не мигрира по никакъв метод в почвата или утайките от кал, не навлиза в питателните вериги, " — изяснява генералният шеф на IEPI Владимир Юриевич Слободян.
Според него най-опасните радиоактивни изотопи са леките газообразни, а екологичният мониторинг на атмосферния въздух разрешава да се разпознават и управляват евентуални източници на радиоактивно замърсяване.
Слободян е уверен, че цялостните екологични проучвания в тази област са освен ефикасни, само че и доста по-евтини от недомисленото добиване и неутрализиране на потънали нуклеарни лодки или някои контейнери с радиоактивно наличие.
Особено в случай че млади учени и студенти постоянно се занимават с мониторинг на околната среда. Както Московският държавен университет към този момент практикува, изпращане на начинаещи експерти за присъединяване в арктически експедиции, проведени с поддръжката на междинен и огромен бизнес.
Генералният шеф на IEPI Слободян предлага да не обръщате внимание на шума на другите, а да работите умерено и да осигурите теоретичен метод към решаването на комплицирани арктически проблеми.
Превод: СМ
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед18246Проф. Боян Дуранкев: Китай се трансформира в научна суперсилаАлтернативен Поглед19062Проф. Янко Янев: Скептичен съм, че ще успеем да запазим енергийния бранш солиденАлтернативен Поглед26731Проф. Боян Дуранкев: Доволството и краят на историята са пристигнали в ЕСАлтернативен Поглед16316Валери Жаблянов: Едрият бизнес в България управлява партийно-политическата система с доста средстваАлтернативен Поглед10362Валери Жаблянов: Ниската изборна интензивност е едно огромно самошамаросване на гражданитеАлтернативен Поглед209619Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед107298Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!?Алтернативен Поглед97302Проф. Иво Христов: За последните 120 години нито един прелом в България не е дело на вътрешен ф
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ