Гнезда от пластмаса върху деца: Екологичен барок оживява в Русе
" Екологичен барок “ е артистичен план, който може да се види на фасадата на Екомузей с аквариум, оповестиха от пресцентъра на Регионален исторически музей-Русе.
Авторът на този план е Даниела Костова, създател, живеещ в Съединени американски щати, който от години е обожател на Екомузея и следи от близко неговата интензивност. Събитието е част от програмата на Фестивал за модерно изкуство на Художествена изложба – Русе.
“Екологичен барок " е фасадна намеса, която задейства зазиданите прозорци на Русенския екомузей с облици, комуникиращи климатично напрежение. Тези архитектурни отвори стават трагична сцена - там, където погледът е спрян, се появяват огромни детски фигури с гнездящи щъркели върху главите им. Косите им се трансформират в барокови прически, натрупващи боклуци и тежест (на времето).
Децата не са просто украсителен детайл, а очевидци и носители на моралната и генерационна тежест на климатичната смяна. Те са будни, уязвими и безапелационни, от време на време безмълвни, от време на време гневни. В тези " слепи прозорци “ бъдещето се материализира, поставяйки под въпрос самата архитектура на сегашното. Вместо да стопира погледа, изображението го ангажира и задейства мисълта.
Косите на детските фигури са по едно и също време скулптурни форми и терен за струпване - там гнездят щъркелите, които дружно с обичайните клончета, носят пластмасови сламки и боклуци, знак на човешката активност. Гнездото се трансформира в списък на антропоцена - барокова излишност, само че от пластмаса и консуматорски отпечатъци, а не от злато и дантели.
Щъркелът, надълбоко затвърден в българската културна памет като знак на завръщане и изобилие, тук се трансформира в знак за разтърсен екологичен баланс. Миграционните модели се трансформират, местообитанията се срутват, тревогата за това, което ще се случи на следващия ден е на всички места. Ако щъркелът не се върне, губим освен естествения ред, само че и културния темп.
Децата стават краткотрайни домакини на изчезващи типове, сложени в границите на архитектурните отвори, които в миналото са били прозорци към света. Те задействат освен фасадата на достолепната постройка, само че и вътрешното, невидимо извън наличие на Екомузея, като го свързва с проблемите на деня.
" Екологичен барок “ е роман за свят, в който образната показност и струпване на излишества (прически и отпадъци), контрастират с лимитираната вероятност и нежното равновесие на природата. В тази намеса децата и щъркелите се срещат в общата си паника - едните като бъдеще, другите като естествен компас, в метафора за свят, който се бори да не загуби посоката си.
Арт-проектът е с краткотраен темперамент. Почистването на изображенията става единствено с вода.
Авторът на този план е Даниела Костова, създател, живеещ в Съединени американски щати, който от години е обожател на Екомузея и следи от близко неговата интензивност. Събитието е част от програмата на Фестивал за модерно изкуство на Художествена изложба – Русе.
“Екологичен барок " е фасадна намеса, която задейства зазиданите прозорци на Русенския екомузей с облици, комуникиращи климатично напрежение. Тези архитектурни отвори стават трагична сцена - там, където погледът е спрян, се появяват огромни детски фигури с гнездящи щъркели върху главите им. Косите им се трансформират в барокови прически, натрупващи боклуци и тежест (на времето).
Децата не са просто украсителен детайл, а очевидци и носители на моралната и генерационна тежест на климатичната смяна. Те са будни, уязвими и безапелационни, от време на време безмълвни, от време на време гневни. В тези " слепи прозорци “ бъдещето се материализира, поставяйки под въпрос самата архитектура на сегашното. Вместо да стопира погледа, изображението го ангажира и задейства мисълта.
Косите на детските фигури са по едно и също време скулптурни форми и терен за струпване - там гнездят щъркелите, които дружно с обичайните клончета, носят пластмасови сламки и боклуци, знак на човешката активност. Гнездото се трансформира в списък на антропоцена - барокова излишност, само че от пластмаса и консуматорски отпечатъци, а не от злато и дантели.
Щъркелът, надълбоко затвърден в българската културна памет като знак на завръщане и изобилие, тук се трансформира в знак за разтърсен екологичен баланс. Миграционните модели се трансформират, местообитанията се срутват, тревогата за това, което ще се случи на следващия ден е на всички места. Ако щъркелът не се върне, губим освен естествения ред, само че и културния темп.
Децата стават краткотрайни домакини на изчезващи типове, сложени в границите на архитектурните отвори, които в миналото са били прозорци към света. Те задействат освен фасадата на достолепната постройка, само че и вътрешното, невидимо извън наличие на Екомузея, като го свързва с проблемите на деня.
" Екологичен барок “ е роман за свят, в който образната показност и струпване на излишества (прически и отпадъци), контрастират с лимитираната вероятност и нежното равновесие на природата. В тази намеса децата и щъркелите се срещат в общата си паника - едните като бъдеще, другите като естествен компас, в метафора за свят, който се бори да не загуби посоката си.
Арт-проектът е с краткотраен темперамент. Почистването на изображенията става единствено с вода.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ