Изследователи потвърждават потопа в Черно море
Екипът на Black Sea MAP употребява ултра-модерни технологии, непознати до момента в подводната археология
„ Ако преди време някой ми беше споделил, че ще видя транспортен съд на 2000 метра дълбочина – цялостен, здрав, с мачтата и корабните въжета, идеално непокътнат, с изправена мачта, с валерите и навитите въжета – нямаше да му допускам ”, споделя Джон Адамс, началник на плана Black Sea MAP
С над 90% сигурност се удостоверява тезата, че в предишното в района на Черно море е имало „ огромен потоп ”, който фрапантно е трансформирал метода на живот на локалните хора. Потопът не се е случил за една нощ или една седмица, както се разказва в библейските текстове…
За няколко десетки години равнището на водата се е покачило с десетки метри и се е открило почти на 30-40 метра под настоящето ниво, трансформирайки тогавашното сладководно езеро в соленоводно море, което познаваме като Черно море. След това покачването на водното равнище до настоящото е ставало евентуално гладко и паралелно с повишаването на нивото на международните морета и океани.
„ Показателни [за това] са откритите това лято остатъци от антично населено място при устието на река Ропотамо ”, споделя проф. Джон Адамс от Центъра за морска археология в Университета Саутхемптън – началник на плана Black Sea MAP за картиране на морското дъно по българското Черноморие. Селището е от преди към 5500 години, в ранно-бронзовата ера, сподели проф. Адамс.
Доказателства за тезата също са и получените геофизични данни за наносните пластове на дъното на Черно море и извадените проби със сондажни ядки, направени през последните 2 години на полева активност по плана Black Sea MAP, споделя геофизикът Кирил Велковски – един от българските учени на борда на най-високотехнологичния научно-изследователски транспортен съд за морска археология в света – Havila Subsea.
Наред с това населено място, за своите три сезона дейна работа екипът на плана Black Sea MAP откри голям брой и изследва 60 старинни кораба от времената сред 3 век прочие н.е. и 19 век, потопени в дълбините на Черно море край българските му крайбрежия. Всички те са съвършено съхранени до през днешния ден, с помощта на безкислородната среда, която Черно море предлага на дълбочини под 100-150 метра.
Някои кораби са неповторими, тъй като историците знаят за тяхното битие единствено от антични рисунки и сказания. Така да вземем за пример, неотдавна на дъното бе открит транспортен съд от елинистичния интервал. Той не е виждан в никакъв случай до момента от хора, с изключение на на изображения върху древногръцки вази.
Как учените схващат всичко това?
Високотехнологично съоръжение, каквото в никакъв случай до момента не е употребявано в подводната археология по света, е един от главните фактори за откритията. Тази година учените работеха в намерено море с кораба „ Havila Subsea ”, който е планиран за детайлно дънно картиране и изследване за потребностите на газодобивната и телекомуникационната промишленост.
Корабът има шест подводни колони с витла, всяко от които се върти на 360 градуса. Благодарение на това „ Havila Subsea ” е кадърен да се движи странично във всички направления и да стои „ като закован ”. Най-отгоре има две DGPS станции, с помощта на които се прави извънредно тъкмо позициониране на кораба във всяка секунда. С помощта на тази система корабът се фиксира в морето непоклатимо, тъй че да няма отместване повече от 20 см.
Електронната система за ръководство на баластите подсигурява, че в намерено море корабът е безусловно постоянен и не се полюшва нито сантиметър: учените споделят, че на него човек се усеща като стъпил на земята. През предходната година работата в намерено море беше с различен транспортен съд, „ Stril Explorer ”, който е по-малък, само че има същите характерности.
„ Havila Subsea ” е оборудван с два отдалечено управляеми подводни апарата (ROV) от най-ново потомство, даващи опция за цялостно сканиране на дъното чрез разнообразни геофизични способи и/или цялостно оглеждане и снимане на подводни обекти. Те са способни и да правят редица операции, включително и разчистване на потънали обекти от кал.
Първият ROV, наричан „ Surveyor ”, събира геофизични – акустични данни и образна информация, споделя проф. Адамс. Ценно за откривателите е, че машината се движи удивително бързо над морското дъно – със скорост към 5 възела. Това разрешава бързо да се натрупат огромни размери данни и да бъдат „ покрити ” с детайлна информация огромни площи от дъното. Всичко, което машината „ вижда ” по време на търсене, се следи в действително време в геофизичния надзорен център на кораба:
Контролната зала на Havila Subsea, един от най-модерните кораби за изследване на морското дъно.
По време на търсене в контролния център има непрекъснато човешко наблюдаване. Археолози и геофизици дежурят пред мониторите. Още с първия, въпреки и не доста подробен, аспект на открит транспортен съд, те записват първите данни – локация, размери, хипотетичен вид и ера и други „ Тук режимът е подобен – 8 часа сън и 16 часа работа ”, споделя Кирил Велковски.
„ Тук режимът е подобен – 8 часа сън и 16 часа работа ”, споделя Кирил Велковски
Когато се „ забележи “ някакъв обект, на дъното се спуска работен клас ROV, с цел да „ огледа ” находката в детайли. Този ROV прави фотографско снимане – сканиране на обекта. Той има доста мощно осветяване и 6K камери за задачите на снимането, което постоянно е в размер на десетки хиляди статични фрагменти от всички страни. След това благодарение на фотограметрична технология на обработка учените на борда построяват тримерни модели на обектите със сантиметрова акуратност.
И двете ROV машини са безпилотни и се ръководят отдалечено. Те се спускат от кораба и се движат близо до дъното по авансово заложена траектория. Само в редки случаи се постанова човешка интервенция в работата им – да вземем за пример за ръководство на роботизираната ръка, която би трябвало да извади обект или пък да почисти тинята, с цел да се открие даден подробност.
Управлението на робо-ръката става посредством система, при която сензорна „ ръка ” наблюдава придвижването на ръката на човек на кораба и подава командите за всеки милиметър придвижване по кабела, свързващ кораба с ROV.
Генерирането на фотограметричния модел е тежка изчислителна задача. Тя се извършва от мощен компютър на Университета Саутхамптън: система с 4 графични карти, 64 процесорни ядра и 600 GB оперативна памет. „ Сглобяването ” на един облик лишава от няколко часа до няколко дни.
След това от генерирания триизмерен модел може да се отпечата на 3D принтер подобаващ смален макет. На кораба си имат подобен принтер и всеки от откритите на дъното кораби има макет на борда.
Наред с високите технологии обаче решаващо значение има изследователският екип, събрал най-хубавите учени от региона на геофизиката и археологията по целия свят. Въпреки разликите по народност, език и манталитет, всички работихме дружно в извънредно съдействие, впечатлен е доцент доктор Людмил Вагалински, шеф на Археологическия институт при Българска академия на науките.
Разкриването на потопа и други секрети
„ В научния свят има яростни разногласия какво е станало преди години тук ”, споделя проф. Джон Адамс. „ Ние се надяваме, че посредством тези изследвания можем да дадем прецизен отговор какво се е случило на това място във вековете преди нас ”.
За именития потоп в региона на Черно море свидетелстват и откритото населено място при р. Ропотамо, и анализът на дъното и неговата конструкция. Наносите приказват красноречиво. Те сочат, че в миналото на това място е имало сладководно езeро. После за малко (от позиция на геологията) време то е станало огромен соленоводен басейн.
„ Подобно археологическо изследване на морско дъно се прави за първи път в света. Тримерните модели разрешават находките да бъдат изучавани в допълнение на сушата, както и да бъде изработен музей с триизмерни модели на корабите, а за какво не и с виртуална действителност или добавена действителност ”, споделя проф. Калин Димитров, началник на Центъра за подводна археология в Созопол
За да схванат това, учените първо изследват дъното с апарат, наименуван подънен профилограф. Чрез ултразвук се „ сканират ” пластовете на дълбочина до към 30 метра. „ Нашите системи картографират морското дъно, само че също и какво е заровено под него. От получените данни се прави 3D модел на всичко – пласт по пласт ”, споделя проф. Адамс.
След това се взимат и проби със сонда. Това са продълговати „ стълбове ” от наноса на дъното на морето с дължина 6 метра. След изваждането те се разрязват на по 1 метър, всяко парче се номерира и по-късно се изпращат за геоложко проучване. „ След като сме картирали дъното, избираме от кое място да вземем седиментни проби. За 2 години сме взели 80 седиментни проби от 70 местоположения – все от Черноморското крайбрежие. Това ни „ споделя ” какво е станало преди 5, 10 и 15 хиляди години ”, споделя проф. Адамс.
За най-впечатляващи се сочат откритите потопени кораби, които са общо към 60. Най-скоро открит е римски транспортен съд, лежащ на 2000 метра дълбочина, идеално непокътнат. Датиран е към 1-3 век. Открит е два дни преди края на плана Black Sea MAP – на 17 септември. За да видят целия транспортен съд, учените предиздвикали ROV машината да почисти утайките към кърмата.
„ Никога до момента не сме виждали сходно нещо – самата история се разгръщаше пред нас ”, споделя професор Крум Бъчваров от Университета в Кънектитът
Друг транспортен съд от междинните епохи, открит на дъното на Черно море, също е прочут, само че невъобразим до момента италиански пример. Разпознали са го по барелефи и рисунки от Генуа. „ Никога невъобразим онлайн до момента – познават го единствено от изображения. Оказа се, че същинският е доста по-красив ”, описа професорът от Саутхамптън.
Намерен е и транспортен съд, чиято конструкция го дефинира като първообраз на кораба на Христофор Колумб. Повечето от плавателните съдове са били търговски и са превозвали артикули. В доста от тях е имало амфори с разнообразни материали – да вземем за пример вино, зехтин.
На един от корабите амфорите са били толкоз доста, че в началото учените – които от първите изображения не били видели останките от греди и платна – си помислили, че са разкрили остатъци от антично населено място. Някои от амфорите са извадени от морското дъно. Това е направено благодарение на роботизирана ръка, каквато има всеки ROV.
Доц. доктор Людмил Вагалински, шеф на Археологическия институт с музей при Българска академия на науките, демонстрира някои от откритите на дъното делви
В момента амфорите са на борда на „ Havila Subsea ”, където се държат в солена вода, с цел да не се получи внезапна смяна в средата и да се разрушат. След „ обезсоляването ” те ще се консервират и ще бъдат изложени за показ.
Освен амфори от дъното са извадени и части дърво от някои от корабите. Дървото е толкоз добре непокътнато, като че ли е потопено във водата през вчерашния ден:
Проектът Black Sea MAP в резюме:
„ Ако преди време някой ми беше споделил, че ще видя транспортен съд на 2000 метра дълбочина – цялостен, здрав, с мачтата и корабните въжета, идеално непокътнат, с изправена мачта, с валерите и навитите въжета – нямаше да му допускам ”, споделя Джон Адамс, началник на плана Black Sea MAP
С над 90% сигурност се удостоверява тезата, че в предишното в района на Черно море е имало „ огромен потоп ”, който фрапантно е трансформирал метода на живот на локалните хора. Потопът не се е случил за една нощ или една седмица, както се разказва в библейските текстове…
За няколко десетки години равнището на водата се е покачило с десетки метри и се е открило почти на 30-40 метра под настоящето ниво, трансформирайки тогавашното сладководно езеро в соленоводно море, което познаваме като Черно море. След това покачването на водното равнище до настоящото е ставало евентуално гладко и паралелно с повишаването на нивото на международните морета и океани.
„ Показателни [за това] са откритите това лято остатъци от антично населено място при устието на река Ропотамо ”, споделя проф. Джон Адамс от Центъра за морска археология в Университета Саутхемптън – началник на плана Black Sea MAP за картиране на морското дъно по българското Черноморие. Селището е от преди към 5500 години, в ранно-бронзовата ера, сподели проф. Адамс.
Доказателства за тезата също са и получените геофизични данни за наносните пластове на дъното на Черно море и извадените проби със сондажни ядки, направени през последните 2 години на полева активност по плана Black Sea MAP, споделя геофизикът Кирил Велковски – един от българските учени на борда на най-високотехнологичния научно-изследователски транспортен съд за морска археология в света – Havila Subsea.
Наред с това населено място, за своите три сезона дейна работа екипът на плана Black Sea MAP откри голям брой и изследва 60 старинни кораба от времената сред 3 век прочие н.е. и 19 век, потопени в дълбините на Черно море край българските му крайбрежия. Всички те са съвършено съхранени до през днешния ден, с помощта на безкислородната среда, която Черно море предлага на дълбочини под 100-150 метра.
Някои кораби са неповторими, тъй като историците знаят за тяхното битие единствено от антични рисунки и сказания. Така да вземем за пример, неотдавна на дъното бе открит транспортен съд от елинистичния интервал. Той не е виждан в никакъв случай до момента от хора, с изключение на на изображения върху древногръцки вази.
Как учените схващат всичко това?
Високотехнологично съоръжение, каквото в никакъв случай до момента не е употребявано в подводната археология по света, е един от главните фактори за откритията. Тази година учените работеха в намерено море с кораба „ Havila Subsea ”, който е планиран за детайлно дънно картиране и изследване за потребностите на газодобивната и телекомуникационната промишленост.
Корабът има шест подводни колони с витла, всяко от които се върти на 360 градуса. Благодарение на това „ Havila Subsea ” е кадърен да се движи странично във всички направления и да стои „ като закован ”. Най-отгоре има две DGPS станции, с помощта на които се прави извънредно тъкмо позициониране на кораба във всяка секунда. С помощта на тази система корабът се фиксира в морето непоклатимо, тъй че да няма отместване повече от 20 см.
Електронната система за ръководство на баластите подсигурява, че в намерено море корабът е безусловно постоянен и не се полюшва нито сантиметър: учените споделят, че на него човек се усеща като стъпил на земята. През предходната година работата в намерено море беше с различен транспортен съд, „ Stril Explorer ”, който е по-малък, само че има същите характерности.
„ Havila Subsea ” е оборудван с два отдалечено управляеми подводни апарата (ROV) от най-ново потомство, даващи опция за цялостно сканиране на дъното чрез разнообразни геофизични способи и/или цялостно оглеждане и снимане на подводни обекти. Те са способни и да правят редица операции, включително и разчистване на потънали обекти от кал.
Първият ROV, наричан „ Surveyor ”, събира геофизични – акустични данни и образна информация, споделя проф. Адамс. Ценно за откривателите е, че машината се движи удивително бързо над морското дъно – със скорост към 5 възела. Това разрешава бързо да се натрупат огромни размери данни и да бъдат „ покрити ” с детайлна информация огромни площи от дъното. Всичко, което машината „ вижда ” по време на търсене, се следи в действително време в геофизичния надзорен център на кораба:
Контролната зала на Havila Subsea, един от най-модерните кораби за изследване на морското дъно.
По време на търсене в контролния център има непрекъснато човешко наблюдаване. Археолози и геофизици дежурят пред мониторите. Още с първия, въпреки и не доста подробен, аспект на открит транспортен съд, те записват първите данни – локация, размери, хипотетичен вид и ера и други „ Тук режимът е подобен – 8 часа сън и 16 часа работа ”, споделя Кирил Велковски.
„ Тук режимът е подобен – 8 часа сън и 16 часа работа ”, споделя Кирил Велковски
Когато се „ забележи “ някакъв обект, на дъното се спуска работен клас ROV, с цел да „ огледа ” находката в детайли. Този ROV прави фотографско снимане – сканиране на обекта. Той има доста мощно осветяване и 6K камери за задачите на снимането, което постоянно е в размер на десетки хиляди статични фрагменти от всички страни. След това благодарение на фотограметрична технология на обработка учените на борда построяват тримерни модели на обектите със сантиметрова акуратност.
И двете ROV машини са безпилотни и се ръководят отдалечено. Те се спускат от кораба и се движат близо до дъното по авансово заложена траектория. Само в редки случаи се постанова човешка интервенция в работата им – да вземем за пример за ръководство на роботизираната ръка, която би трябвало да извади обект или пък да почисти тинята, с цел да се открие даден подробност.
Управлението на робо-ръката става посредством система, при която сензорна „ ръка ” наблюдава придвижването на ръката на човек на кораба и подава командите за всеки милиметър придвижване по кабела, свързващ кораба с ROV.
Генерирането на фотограметричния модел е тежка изчислителна задача. Тя се извършва от мощен компютър на Университета Саутхамптън: система с 4 графични карти, 64 процесорни ядра и 600 GB оперативна памет. „ Сглобяването ” на един облик лишава от няколко часа до няколко дни.
След това от генерирания триизмерен модел може да се отпечата на 3D принтер подобаващ смален макет. На кораба си имат подобен принтер и всеки от откритите на дъното кораби има макет на борда.
Наред с високите технологии обаче решаващо значение има изследователският екип, събрал най-хубавите учени от региона на геофизиката и археологията по целия свят. Въпреки разликите по народност, език и манталитет, всички работихме дружно в извънредно съдействие, впечатлен е доцент доктор Людмил Вагалински, шеф на Археологическия институт при Българска академия на науките.
Разкриването на потопа и други секрети
„ В научния свят има яростни разногласия какво е станало преди години тук ”, споделя проф. Джон Адамс. „ Ние се надяваме, че посредством тези изследвания можем да дадем прецизен отговор какво се е случило на това място във вековете преди нас ”.
За именития потоп в региона на Черно море свидетелстват и откритото населено място при р. Ропотамо, и анализът на дъното и неговата конструкция. Наносите приказват красноречиво. Те сочат, че в миналото на това място е имало сладководно езeро. После за малко (от позиция на геологията) време то е станало огромен соленоводен басейн.
„ Подобно археологическо изследване на морско дъно се прави за първи път в света. Тримерните модели разрешават находките да бъдат изучавани в допълнение на сушата, както и да бъде изработен музей с триизмерни модели на корабите, а за какво не и с виртуална действителност или добавена действителност ”, споделя проф. Калин Димитров, началник на Центъра за подводна археология в Созопол
За да схванат това, учените първо изследват дъното с апарат, наименуван подънен профилограф. Чрез ултразвук се „ сканират ” пластовете на дълбочина до към 30 метра. „ Нашите системи картографират морското дъно, само че също и какво е заровено под него. От получените данни се прави 3D модел на всичко – пласт по пласт ”, споделя проф. Адамс.
След това се взимат и проби със сонда. Това са продълговати „ стълбове ” от наноса на дъното на морето с дължина 6 метра. След изваждането те се разрязват на по 1 метър, всяко парче се номерира и по-късно се изпращат за геоложко проучване. „ След като сме картирали дъното, избираме от кое място да вземем седиментни проби. За 2 години сме взели 80 седиментни проби от 70 местоположения – все от Черноморското крайбрежие. Това ни „ споделя ” какво е станало преди 5, 10 и 15 хиляди години ”, споделя проф. Адамс.
За най-впечатляващи се сочат откритите потопени кораби, които са общо към 60. Най-скоро открит е римски транспортен съд, лежащ на 2000 метра дълбочина, идеално непокътнат. Датиран е към 1-3 век. Открит е два дни преди края на плана Black Sea MAP – на 17 септември. За да видят целия транспортен съд, учените предиздвикали ROV машината да почисти утайките към кърмата.
„ Никога до момента не сме виждали сходно нещо – самата история се разгръщаше пред нас ”, споделя професор Крум Бъчваров от Университета в Кънектитът
Друг транспортен съд от междинните епохи, открит на дъното на Черно море, също е прочут, само че невъобразим до момента италиански пример. Разпознали са го по барелефи и рисунки от Генуа. „ Никога невъобразим онлайн до момента – познават го единствено от изображения. Оказа се, че същинският е доста по-красив ”, описа професорът от Саутхамптън.
Намерен е и транспортен съд, чиято конструкция го дефинира като първообраз на кораба на Христофор Колумб. Повечето от плавателните съдове са били търговски и са превозвали артикули. В доста от тях е имало амфори с разнообразни материали – да вземем за пример вино, зехтин.
На един от корабите амфорите са били толкоз доста, че в началото учените – които от първите изображения не били видели останките от греди и платна – си помислили, че са разкрили остатъци от антично населено място. Някои от амфорите са извадени от морското дъно. Това е направено благодарение на роботизирана ръка, каквато има всеки ROV.
Доц. доктор Людмил Вагалински, шеф на Археологическия институт с музей при Българска академия на науките, демонстрира някои от откритите на дъното делви
В момента амфорите са на борда на „ Havila Subsea ”, където се държат в солена вода, с цел да не се получи внезапна смяна в средата и да се разрушат. След „ обезсоляването ” те ще се консервират и ще бъдат изложени за показ.
Освен амфори от дъното са извадени и части дърво от някои от корабите. Дървото е толкоз добре непокътнато, като че ли е потопено във водата през вчерашния ден:
Проектът Black Sea MAP в резюме:
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ