„Artemis II“ влиза в историята: нов рекорд за най-далечно човешко пътуване в космоса
Екипажът на задачата „ Artemis II “ сложи нов връх в пилотираните галактически полети, като доближи най-далечното разстояние от Земята, изминавано в миналото от астронавти. По време на задачата галактическият транспортен съд е достигнал над 252 700 благи (повече от 406 700 км), с което е надминат предходният връх, подложен от „ Apollo 13 “ през 1970 година По-рано в задачата капсулата „ Orion “ навлезе в областта на въздействие на Луната, където гравитацията ѝ стартира да господства над земната, отбелязвайки началото на исторически прелет.
Траекторията на задачата следва фигура-осем към Земята и Луната, като е доближила екипажа до най-близка точка на към 7 500 км оттатък противоположната страна на Луната. В този миг астронавтите са съумели да следят по едно и също време Земята и Луната, както и слънчево затъмнение, очевидно само от тяхната позиция в космоса. Това е първият пилотиран прелет към Луната от повече от 50 години, като в екипажа вземат участие Виктор Глоувър, Кристина Кох, Рийд Уайзман и Джереми Хансен. Полетът отбелязва и няколко исторически първи достижения – първият човек с друг цвят на кожата и първата жена, обикаляли Луната, както и първият неамерикански астронавт, взел участие в сходна задача.
По време на прелета екипажът се е фокусирал върху наблюдаване и документиране на лунната повърхнина, като е съобщил за извънредно ясни гледки, невиждани до момента с просто око. Сред най-значимите моменти е наблюдението на басейна Ориентале, който съгласно НАСА за първи път е бил забелязан в цялата си конструкция от хора. Астронавтите са записали и светлинни проблясъци на повърхността на Луната, евентуално породени от метеоритни удари, като разказват прекарването като мъчно за предаване с думи. Учените, следящи задачата, акцентират, че събраните данни могат доста да разширят познанията за лунната геология.
По време на полета е записано и краткотрайно спиране на връзката за към 40 минути, до момента в който корабът е прекосявал зад Луната и е бил без връзка със Земята. След възобновяване на връзката екипажът е изразил облекчение от повторното свързване с наземните екипи. В хода на задачата астронавтите са предложили имена на два безименни кратера на Луната – единият в чест на прякора на кораба „ Integrity “, а другият отдаден на починалата брачна половинка на командира Рийд Уайзман, в прочувствен миг, маркиран както на борда, по този начин и в центъра за ръководство на задачата.
Мисията продължава по траектория за свободно връщане към Земята, като капсулата „ Orion “ към този момент е на път назад, в развой, който ще продължи още няколко дни. Въпреки напрегнатия график астронавтите остават ангажирани, като даже са провели диалог с Доналд Тръмп, който ги е похвалил като пионери и е подчертал символичното значение на задачата.
Траекторията на задачата следва фигура-осем към Земята и Луната, като е доближила екипажа до най-близка точка на към 7 500 км оттатък противоположната страна на Луната. В този миг астронавтите са съумели да следят по едно и също време Земята и Луната, както и слънчево затъмнение, очевидно само от тяхната позиция в космоса. Това е първият пилотиран прелет към Луната от повече от 50 години, като в екипажа вземат участие Виктор Глоувър, Кристина Кох, Рийд Уайзман и Джереми Хансен. Полетът отбелязва и няколко исторически първи достижения – първият човек с друг цвят на кожата и първата жена, обикаляли Луната, както и първият неамерикански астронавт, взел участие в сходна задача.
По време на прелета екипажът се е фокусирал върху наблюдаване и документиране на лунната повърхнина, като е съобщил за извънредно ясни гледки, невиждани до момента с просто око. Сред най-значимите моменти е наблюдението на басейна Ориентале, който съгласно НАСА за първи път е бил забелязан в цялата си конструкция от хора. Астронавтите са записали и светлинни проблясъци на повърхността на Луната, евентуално породени от метеоритни удари, като разказват прекарването като мъчно за предаване с думи. Учените, следящи задачата, акцентират, че събраните данни могат доста да разширят познанията за лунната геология.
По време на полета е записано и краткотрайно спиране на връзката за към 40 минути, до момента в който корабът е прекосявал зад Луната и е бил без връзка със Земята. След възобновяване на връзката екипажът е изразил облекчение от повторното свързване с наземните екипи. В хода на задачата астронавтите са предложили имена на два безименни кратера на Луната – единият в чест на прякора на кораба „ Integrity “, а другият отдаден на починалата брачна половинка на командира Рийд Уайзман, в прочувствен миг, маркиран както на борда, по този начин и в центъра за ръководство на задачата.
Мисията продължава по траектория за свободно връщане към Земята, като капсулата „ Orion “ към този момент е на път назад, в развой, който ще продължи още няколко дни. Въпреки напрегнатия график астронавтите остават ангажирани, като даже са провели диалог с Доналд Тръмп, който ги е похвалил като пионери и е подчертал символичното значение на задачата.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ