Екипажът на гръцкия кораб “Хризис се напи до козирката и

Екипажът на гръцкия транспортен съд “Хризис ” се напи до козирката и го остави да шета по вълните като Летящия холандец. Пияният вапор се вряза в нашия параход “Варна ” и го прати на дъното на морето.

Катастрофата взе 27 жертви. Българското параходно сдружение подвигна черен байрак. Моряшките вдовици проклеха гръцкото корито. Неговият притежател заплати обезщетение, само че с това не върна бащите на сираците, напомня Труд.

Плъховете се изнизали още на 22 декември, настояват оживелите моряци. На идващия ден “Варна ” потегля от черноморската ни столица по Пирейската линия. Маршрутът е до гръцкия порт Волос на Егейско море.

Параходът стопира за малко в Бургас и натежал от стока продължава към Босфора. Трюмовете му са цялостни с 95 тона зърнени храни, вътре са натъпкани 95 вола и 25 кафеза с птици.

На 25-и заранта “Варна ” хвърля котва в Цариградското пристанище, а вечерта излиза в Мраморно море. Към 23 и 30 часа параходът е на към 80 благи от Истанбул. Тогава вторият помощник-капитан Стефан Цонков вижда някаква сянка да се доближава към десния ръб. Това е транспортен съд три пъти по-голям от нашия, преценя дежурният.

“Ляво на ръб! ”, изревава Цонков, като се надява, че и другият съд ще маневрира. Грамадата обаче цепи с цялостен напред и забива носа си във “Варна ”. Капитанът Никола Бабев скача от койката и се изстрелва на мостика. Един взор е задоволителен, с цел да разбере, че корабът му е смъртно ранен. “Спускай лодките! ”, подрежда той на третия си асистент.

Найден Найденов хуква да извършва. Обезумелият добитък обаче е запушил пътя на моряците към горната палуба. В това време корабът таран стартира да се изтегля обратно и през пробойната шурва вода. Найденов се взема решение на обезверен скок – плонжира и се вкопчва за котвата му. После изпълзява на непознатата палуба.

Така се избавят още трима

Рулевият Георги Стоянов, корабният хазаин Ангел Райков и камериерът Тодор Каменаров. Грабват някакво въже и го трансферират на бедстващия съд. Стефан Цонков съумява да го хване, само че не смогва да го върже, тъй като другият транспортен съд се дърпа обратно. Изтеглен е единствено боцманът Панайот Темелков.

Докато “Варна ” непреклонно се цялостни с вода, всеки се избавя както може. Викове “Лодки, лодки! ” цепят среднощната тишина. Във водата са омешани хора, животни и жито. Корабокрушенците се хващат за рогата на воловете, с цел да се задържат над вълните.

В същото време Найденов влиза при капитана и първия монтьор на непознатия параход. “Ксантос, имам чест да плувам под гръцки байрак на “Хризис ”, показва се морският офицер. “В този миг дойде един лакей с бутилка уиски и чай. Наляха си и поканиха и мен. Отказах и излязох вън ”, споделя българинът.

Докато капитанът си допива с шотландска ракия на 100-200 метра нашият транспортен съд умира. Динамото още работи и светлините ясно се виждат. Найденов се връща при гуляйджиите и ги моли за лодки. Ксантос подрежда да се спуснат, само че няма трезви моряци да изпълнят заповедта.

Криво-ляво пускат една лодка и Найденов скача в нея. Храбро слиза и вторият помощник-капитан на гърците. Двамата стартират да гребат към давещите се. Като го духва вятърът обаче, гръкът изтрезнява и се сеща, че не са взели фенер. Да се върнат, тъй като без светлина е рисково, упорства той. Българският моряк се опъва, само че оня настойчиво гребе назад. Качва се на “Хризис ” и повече не се връща.

И от “Варна ” пускат една лодка, само че никой не сколасва да се качи в нея. Параходът, строен в Англия, е раздвоен покрай машинното поделение. Носът постепенно потъва, а кърмата се подвига нагоре.

Със същата маневра потъва “Титаник ” през 1912 година

След към 45 минути “Варна ” стремглаво поема към дъното. В този финален автобус през дълбините Никола Бабев остава на капитанския мостик. Морският вълк съблюдава неписания закон и споделя гибелта си с тази на кораба.

От “Хризис ” пращат в ефира SOS. Шведският крайцер “Оскар II ” хваща сигнала и бърза да пристигна на помощ. Към 3 и 30 часа след среднощ военният транспортен съд е покрай мястото на нещастието. Ксантос обаче отново оплесква работата. Мярка на палубата неколцината българи и пуска нова радиограма, която осведоми, че екипажът е избавен. Шведите се отхвърлят от търсенето на корабокрушенци.

На 26 декември след обяд “Хризис ” гузно хвърля котва на цариградския пристан. Параходът е арестуван, стартира разследване. Спасените са разпитани в полицията, само че не излиза наяве какъв брой са жертвите.

Следващият ден околните на моряците се струпват пред Дирекцията на параходното сдружение във Варна. Искат детайлности. “Прочетена им бе телеграмата на сътрудника на сдружението в Цариград, с която се оповестява, че екипажът и пасажерите са невредими. Това внесе известно утешение, само че въпреки всичко мнозина сякаш не желаеха да имат вяра на тази депеша ”, хроникира вестник “Варненска поща ”.

Скоро ужасната истина става ясно

Оцелели са едвам петима, 27 са погълнати от вълните. На остров Мармара морето изхвърля трупове, оповестява турският вестник “Вакът ”. Удавниците дълго са се борили със стихията, можело е да бъдат избавени, отбелязва изданието.

“Отидох при коменданта (капитана) и го запитах за какво не даде заден ход, с цел да задържи парахода, където бяха давещите се, той ми сподели, че не дал заден ход, с цел да не би винтът да удари някои от намиращите се във водата ”, предава византийското опрощение Найден Найденов. Всъщност истината е, че гърците са стояли настрани, тъй като ги е тресло боязън да не гръмнат котлите на “Варна ”.

“Лека нощ… Нека обичаната Ви вълна постоянно Ви люлей ”, написа в некролог на варненци за удавените. На 3 януари 1930 година в църквата “Св. Никола ” е отслужена панихида.

Бургазлии също почитат жертвите. “След панихидата – документира вестник “Бургазки фар ” – духовник Овчаров от амвона съобщи, че най-хубавите ни моряци, отпред със смелия капитан Бабев, са жертва на пияния екипаж на парахода “Хризис ” и на вероломството на тоя екипаж, който можеше да избави давещите се, в случай че не бе се отдалечил “Хризис ” небрежно от мястото на злополуката. ”

През януари параходът “Бургас ” отплава за Мраморно море и хвърля венци на лобното място. През февруари притежателят на “Хризис ” е наказан да заплати 20 000 турски лири обезщетение.

Това обаче е най-малкото отмъщение за кораба палач. Клетвите на черните забрадки го застигат чак при Хавайските острови. През 1932 година “Хризис ” катастрофира и отива на дъното на океана.