Екип учени от MIT създаде имплантируем вентилатор за пациенти с

Екип учени от MIT сътвори имплантируем вентилатор за пациенти с повредена диафрагма (снимка: MIT)

Хората със болести като мускулна дистрофия и АЛС постоянно имат затруднено дишане, защото мускулът на диафрагмата им не работи вярно. Учени от Масачузетския софтуерен институт (MIT) са се заели да оказват помощ, създавайки имплантируем вентилатор.

Разположена тъкмо под гръдния панер, диафрагмата ни разрешава да дишаме посредством ритмично стесняване и разпределяне. Когато се свива, тя се сплесква, създавайки вакуум, който вкарва въздух в белите дробове. Когато се отпусне, той се връща към куполообразната си форма по дифолт, изтласквайки въздуха назад.

При стандартен външен вентилатор въздухът се вкарва в белите дробове посредством маска или трахеостомия (дупка на шията, която отива в трахеята). Имплантируемият вентилатор обаче вкарва въздух, като оказва помощ на диафрагмата да се свива.

Имплантът е под формата на две меки надуваеми тръби, които лежат в горната част на диафрагмата от двете страни, отпред-назад, и са „ закотвени “ към дъното на гръдния панер. Тънък въздуховод минава от единия завършек на всяка тръба, излиза от тялото и се насочва към дребна помпа/контролен блок. Последният би могъл да бъде интегриран в специфичен колан или раница (или може би даже имплантиран), позволявайки на пациента да остане мобилен.
още по темата
Програмирана да следва честотата на дишане на пациента, помпата неведнъж изпраща въздух в тръбите, след което стопира, позволявайки им да изтърван въздуха и да се върнат към свито положение. Когато се напълват с въздух, тръбите натискат надолу диафрагмата, като й оказват помощ да се изравни и да основава вакуум, който вкарва въздух в дробовете. След като се провиснал, тръбите разрешават на диафрагмата да се придвижи назад и да изтласка въздуха на открито.

Имплантируемият вентилатор е тестван върху свине с компрометирана диафрагма, при което е открито, че усилва количеството въздух, което те могат да поемат с всяко поемане. Ефектът е изключително изразен, когато помпата е изцяло синхронизирана с естествените контракции на диафрагмата. В този случай животните съумяват да поемат три пъти повече въздух, в сравнение с биха поели без непознатата помощ.

„ Има дълъг път, преди вентилаторът да бъде вграден у човек. Но е вълнуващо, че можем да подобрим вентилацията с нещо имплантируемо, “ споделя ръководителят на проучването проф. Елън Роше.