Български принос в разкриването на дългогодишна загадка във физиката
Екип с присъединяване на доктор Димитър Михайлов потвърди по какъв начин материята оцелява при трилион градуса в Големия адронен колайдер
Международен екип учени, с решаващото присъединяване на българския физик доктор Димитър Михайлов от Софийския университет " Св. Климент Охридски ", позволи една от най-големите загадки във физиката на обикновените частици. Изследването, оповестено през днешния ден в най-авторитетното научно списание в света – Nature, изяснява по какъв начин нежни атомни ядра съумяват да се образуват и оцелеят в условия, които би трябвало да ги унищожат незабавно.
Откритието е направено въз основата на данни от опита ALICE в Големия адронен колайдер (LHC) в Женева и дава отговор на абсурд, който мъчи учените от десетилетия.
Парадоксът на " снежинките в огъня "
В сърцето на конфликтите в LHC температурите надвишават един трилион градуса – условия, сходни с тези малко след Големия гърмеж и неведнъж по-горещи от центъра на Слънцето (15 млн. градуса). Логиката на физиката диктува, че в такава среда връзките сред протони и неутрони не могат да съществуват.
Въпреки това, детекторите на ALICE постоянно засичат деутерони – леки ядра, формирани от един протон и един неутрон. Учените съпоставят феномена с това да видиш " снежинки, които се раждат и оцеляват в огън ".
" Този проблем изглеждаше неразгадаем с стандартните модели ", разясняват специалисти. Решението обаче идва посредством нов метод, в който българският екип има водеща роля.
Елегантният механизъм на оцеляване
Д-р Михайлов и сътрудниците му потвърждават, че " снежинките " в действителност не се раждат в самия огън. Анализът демонстрира, че в най-горещата зона на конфликта оцеляват не задачите ядра, а техните " родители " – протони, неутрони и така наречен резонанси (възбудени състояния).
Ключът е в частици като резонанс делта. Те се раждат в адската горещина, само че живеят задоволително дълго, с цел да излетят на няколко трилионни елементи от милиметъра (фемтометри) отвън най-горещата зона. Едва там, в относителна " сигурност ", те се разпадат и освобождават протони и неутрони, които се свързват в деутерон.
Процесът включва и отделянето на пион – парченце, която отнася непотребната сила, гарантирайки спазването на фундаменталните закони за опазване на силата.
От Женева до Космоса
Значението на откритието надвишава рамките на лабораторията в ЦЕРН. Според доктор Михайлов, механизмът може да изясни процеси, протичащи в дълбокия Космос.
" Произходът на тежките детайли в галактическите лъчи към момента е мистерия. Нашите резултати може да са първата стъпка към разбулването ѝ ", показва българският академик, представен от Nature.
Ролята на България
България е член на ЦЕРН от 1999 година, а над 100 родни експерти работят по другите опити. Конкретният разбор на доктор Михайлов е подсилен от огромния план SUMMIT на Софийския университет, финансиран по Плана за възобновяване и резистентност (NextGenerationEU).
Публикацията в Nature е самобитен отзив за качеството на българската физика на международно равнище, поставяйки името на Софийския университет паралелно до най-големите научни институти в света.
Международен екип учени, с решаващото присъединяване на българския физик доктор Димитър Михайлов от Софийския университет " Св. Климент Охридски ", позволи една от най-големите загадки във физиката на обикновените частици. Изследването, оповестено през днешния ден в най-авторитетното научно списание в света – Nature, изяснява по какъв начин нежни атомни ядра съумяват да се образуват и оцелеят в условия, които би трябвало да ги унищожат незабавно.
Откритието е направено въз основата на данни от опита ALICE в Големия адронен колайдер (LHC) в Женева и дава отговор на абсурд, който мъчи учените от десетилетия.
Парадоксът на " снежинките в огъня "
В сърцето на конфликтите в LHC температурите надвишават един трилион градуса – условия, сходни с тези малко след Големия гърмеж и неведнъж по-горещи от центъра на Слънцето (15 млн. градуса). Логиката на физиката диктува, че в такава среда връзките сред протони и неутрони не могат да съществуват.
Въпреки това, детекторите на ALICE постоянно засичат деутерони – леки ядра, формирани от един протон и един неутрон. Учените съпоставят феномена с това да видиш " снежинки, които се раждат и оцеляват в огън ".
" Този проблем изглеждаше неразгадаем с стандартните модели ", разясняват специалисти. Решението обаче идва посредством нов метод, в който българският екип има водеща роля.
Елегантният механизъм на оцеляване
Д-р Михайлов и сътрудниците му потвърждават, че " снежинките " в действителност не се раждат в самия огън. Анализът демонстрира, че в най-горещата зона на конфликта оцеляват не задачите ядра, а техните " родители " – протони, неутрони и така наречен резонанси (възбудени състояния).
Ключът е в частици като резонанс делта. Те се раждат в адската горещина, само че живеят задоволително дълго, с цел да излетят на няколко трилионни елементи от милиметъра (фемтометри) отвън най-горещата зона. Едва там, в относителна " сигурност ", те се разпадат и освобождават протони и неутрони, които се свързват в деутерон.
Процесът включва и отделянето на пион – парченце, която отнася непотребната сила, гарантирайки спазването на фундаменталните закони за опазване на силата.
От Женева до Космоса
Значението на откритието надвишава рамките на лабораторията в ЦЕРН. Според доктор Михайлов, механизмът може да изясни процеси, протичащи в дълбокия Космос.
" Произходът на тежките детайли в галактическите лъчи към момента е мистерия. Нашите резултати може да са първата стъпка към разбулването ѝ ", показва българският академик, представен от Nature.
Ролята на България
България е член на ЦЕРН от 1999 година, а над 100 родни експерти работят по другите опити. Конкретният разбор на доктор Михайлов е подсилен от огромния план SUMMIT на Софийския университет, финансиран по Плана за възобновяване и резистентност (NextGenerationEU).
Публикацията в Nature е самобитен отзив за качеството на българската физика на международно равнище, поставяйки името на Софийския университет паралелно до най-големите научни институти в света.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ