Катализатор от съвсем нов тип: колкото по-дълго работи, толкова по-ефективен е при извличането на водорода от амоняка
Екип от учени от Обединеното кралство е създал нов материал, формиран от рутениеви наноклъстери върху трансформиран в графит въглерод. Тези клъстери от рутениеви атоми, реагирайки с амоняка, катализират разделянето на молекулите на водород и азот. Новият катализатор се държи по необикновен метод – с течение на времето той става все по-ефективен, до момента в който всички съществуващи катализатори в процеса на работа губят интензивност. Откритието задава нова посока в създаването на постоянни системи за генериране на водород от амоняк.
Амонякът, заради високата си енергийна компактност, се смята за обещаващ енергиен притежател. Изследователски екипи интензивно търсят ефикасни способи за делене на амоняка на водород и азот. За тази цел се употребяват катализатори, само че те нормално губят своята интензивност с течение на времето. Разработването на катализатори от последващо потомство изисква да се разбере по какъв начин механизмите на каталитичната интензивност работят на атомно равнище, споделя Science Daily.
Екип от учени от няколко университета в Англия употребява магнетрон, с цел да генерира непрекъснат поток от железни атоми. Този способ, при който не се употребяват реактиви или разтвори, може да сътвори чист и високоактивен катализатор. Чрез увеличение на площта на повърхността му този способ разрешава най-ефективно потребление на редкоземните детайли като рутения.
За учените било изненада, че интензивността на рутения върху въглерод нараства с течение на времето. Това изобретение не може да бъде обяснено с обичайните способи за разбор, по тази причина откривателите създават нов метод, учреден на броенето на атомите във всеки клъстер на катализатора, на другите стадии от реакцията. И те разкриха съвсем незабележими, само че обилни трансформации на атомно равнище.
Първоначално разбърканите рутениеви атоми върху въглеродната повърхнина сами се подреждат в наноразмерни пирамиди, които демонстрират забележителна непоклатимост по време на няколкочасова реакция при високи температури. Те непрестанно усилват плътността на дейните места, като по този метод усилват производството на водорода от амоняк.
