Проф. Хенри Маркъм: Човешкият мозък работи в 11 измерения
Екип от швейцарски учени е открил, че избрани области на човешкия мозък работят в 11 измерения. За да стигнат до този извод, изследвателите употребявали силата на суперкомпютър, който им е разрешил да моделират мозъка, употребявайки алгебрична топология.
Ръководителят на това изследване, известният невролог професор Хенри Маркъм споделя, че екипът му е съумял да види свят, който е цялостна изненада за учените. Оказва се, че в скритите ъгли на човешкия мозък има предмети, размерите на които от време на време се трансформират сред седем измерения, а в някои моменти се откриват 11 измерения. Изследванията на мозъка демонстрират прекомерно забавни резултати, по тази причина е належащо те да продължат в опит henry приближаване до тайната на основния човешки орган.
Човешкият мозък има към 86 милиарда тясно свързани неврони, които разрешават на хората да мислят и да разсъждават. При основаването на актуалната доктрина на машинното образование невронните мрежи се употребяват за основа, само че оптимално опростена.
През 2016 година откриватели от Института за биологични проучвания с нестопанска цел в Сан Диего откриват, че човешкият мозък е в положение да съхранява повече от един милион гигабайта информация.
След като получава докторската си степен по неврология професор Хенри Маркъм отпътува за Съединени американски щати като стипендиант на Фулбрайт в Националния здравен институт (NIH). Там учи йонни канали на синаптични терминали дружно с Елиз Ф. Стенли. След това като стипендиант на програмата Минерва за проучвания, спонсорирана от Министерството на образованието и науката в Германия, той отива в лабораторията на Берт Сакман в Института „ Макс Планк “, Хайделберг, (Германия). Там той открива преходни процеси на калций в дендритите, провокирани от подпрагова интензивност, и посредством капацитети за единично деяние, които се популяризират назад в дендрити. Той също по този начин стартира да учи връзката сред невроните, описвайки доста в детайли по какъв начин пирамидалните неврони от пласт 5 са взаимосвързани.
Някои от неговите писания трансформират относителното време на единични капацитети преди и след синаптичното деяние, с цел да разкрият механизъм за образование, работещ сред невроните, където относителното време в милисекундите обгръща силата на свързване сред невроните. Важността на такова синхронизиране се възпроизвежда в доста мозъчни райони и е известно като синаптична гъвкавост (STDP), подвластна от времето на скока.
Той открива също, че синаптичното образование може да включва и смяна в синаптичната динамичност (наречена преразпределение на синаптичната ефикасност), а не просто смяна на силата на връзките. Той също по този начин учи правила, ръководещи структурата, функционалността и нововъзникващата динамичност на неокортикалните микросхеми. Заедно с Волфганг Маас той създава така наречен „ Теория на машината в течно положение “ или калкулации с висока ентропия.
През 2002 година се реалокира в EPFL като постоянен професор и създател / шеф на Института за мозък-ум и шеф на Центъра за неврология и технологии. В ИМУ, в Лабораторията за невронни микросхеми, проф. Маркъм продължава да учи организацията на неокортикалната колона, създава принадлежности за осъществяване на записи с доста невронови скоби, комбинирани с лазерна и електрическа стимулация, както и електрически запис на доста места, химическо изображение и генна експресия.
През 2013 година Европейският съюз финансира плана за проучване на човешки мозък, управителен от Маркъм, в размер на 1,3 милиарда $. Неврологът твърди, че планът ще сътвори цифрова симулация на целия човешки мозък чрез суперкомпютър в границите на едно десетилетие, революционизирайки лекуването на заболяването на Алцхаймер и други мозъчни болести. След по-малко от две години планът бе приет за рисково ръководен и финансирането е прекъснато.
На 8 октомври 2015 година планът Blue Brain разгласява първата цифрова реорганизация и симулация на микросхемата на соматосензорна кора на новородени плъхове.
Вижте още:
