Учени разработиха нов метод, който дава отговори на въпроси за еволюцията
Екип от интернационалните учени създаде нов способ, който дава отговори на въпроси, свързани с еволюцията, и е обект на интерес от десетилетия, заяви електронното издание EurekAlert.
Изследователи от целия свят се пробват да открият за какво избрани типове имат идентични характерности, макар че посред им няма никаква връзка.
Например с мощните си предни лапи във формата на лопатки европейската къртица с лекост прокопава тунели подземен. Същото се отнася и за австралийската торбеста къртица. Макар да живеят надалеч една от друга, в хода на еволюцията са развили сходни органи - крака, идеално пригодени за копаене в почвата.
В сходни случаи в науката се приказва за така наречен конвергентна еволюция - скотски, а също и растителни типове, развиват органи със сходна форма и изпълняващи идентични функционалности. Много са образците за това: рибите имат перки, както и китовете, макар че са бозайници; птиците и прилепите са с крила, а когато става въпрос за отбрана от нападатели, много същества - от медузи до скорпиони и инсекти, разполагат с отровно жило.
" Такива характерности - приказваме за фенотипи, несъмнено, постоянно са кодирани в геномни последователности ", изяснява специалистът по растенията доктор Кенджи Фукушима от университет във Вюрцбург, Германия. Мутациите - промени в генетичния материал, могат да доведат до развиването на нови характерни черти.
Генетичните промени обаче рядко водят до фенотипна еволюция. Множество промени се натрупват с течение на времето, през което протичат еволюционните процеси и това прави извънредно мъчно откриването на значими фенотипни промени, изясняват експертите.
Д-р Кенджи Фукушима и сътрудника му Дейвид Полок от университета в Колорадо, Съединени американски щати, съумяват да разработят модел, който реализира доста по-добри резултати от употребяваните до момента за търсене на генетичната основа на фенотипните характерности.
" Разработихме нова модел за молекулярната еволюция, който може тъкмо да показа скоростта на конвергентната еволюция в ДНК последователностите, кодиращи протеини ", изяснява Фукушима. Според него той може да разкрие кои генетични промени са свързани с фенотипите на организмите при еволюция, траяла стотици милиони години. По този метод моделът предлага опция да се схваща по-подробно по какъв начин измененията в ДНК водят до фенотипни нововъведения, които дават началото на огромното многообразие от типове.
Много молекулярни промени обаче са съвсем неутрални и не въздействат на никакви характерности, при интерпретирането на данните постоянно съществува риск от " подправено позитивна конвергенция " - т.е. резултатът насочва към връзка сред разновидност и избран симптом, която на процедура не съществува. Специалистите са съумели да решат в забележителна степен и този проблем.
Двамата учени проучват повече от 20 милиона комбинации от гени на гръбначни животни, с цел да ревизират какъв брой добре работи основаният от тях модел.
На идващ стадий откривателите възнамеряват да го приложат и при месоядни растения. Целта е да се дешифрира генетичната основа, която в известна степен дава отговор за способността им да притеглят, улавят и употребяват плячката.
Данните от изследването са оповестени в изданието Nature Ecology & Evolution.
