Хърватски учени откриха ключови имунни промени в кръвта при болестта на Паркинсон
Екип от хърватски учени, лекари и клиницисти реализира забележителен теоретичен пробив. Те откриха, че заболяването на Паркинсон е тясно обвързвана с имунните кафези в кръвта. Тези промени са измерими и засягат характерни съставни елементи на имунната система. Откритието оказва помощ за свързване на болестта с възпалителни процеси отвън човешкия мозък. Информацията беше публикувана от хърватската организация ХИНА и обявена от Българска телеграфна агенция.
Изследването е оповестено в влиятелното списание „ npj Parkinson’s Disease “ на издателството Springer Nature. В научната работа вземат участие експерти от Университетската болница в Загреб. Към тях се причисляват специалисти от Медицинския факултет на Загребския университет. В екипа влизат и учени от Института „ Руджер Бошкович “. Проучването включва и Университетската болница за инфекциозни заболявания „ Д-р Фран Михалевич “.
Болестта на Паркинсон нормално се разпознава по присъщия тремор и забавените придвижвания. Пациентите постоянно изпитват и други съществени двигателни усложнения. Процесите в мозъка остават невидими външно и се развиват в продължение на години. Един от главните фактори е хроничното инфектиране в нервната система. То оказва директно въздействие върху хода на самото заболяване.
Екипът включва експерти от Университетската болница в Загреб и Института „ Руджер Бошкович “. Изследователите проучват периферния имунен профил освен това заболяване. Те се концентрират върху измененията в видовете имунни кафези. Проучването наблюдава техните модели на интензивност непосредствено в кръвта. Учените изследват детайлно два съответни типа имунни кафези.
Първият тип са дендритните кафези. Те имат задачата да откриват сигнали за заплаха в организма. Дендритните кафези управляват целия имунен отговор на тялото ни. Вторият тип са CD4+ Т-клетките. Те координират отбраната на организма по комплициран метод. Т-клетките контролират по кое време имунните отговори би трябвало да се засилят или отслабнат.
Учените съпоставят кръвни проби от пациенти с Паркинсон и контролна група. Използват метода на магнитна сепарация за уединяване на целевите кафези. Анализът продължава с флоуцитометрия и едноклетъчно РНК секвениране. Този метод разрешава откриването на извънредно редки клетъчни подгрупи. Тези дребни групи постоянно се губят в общоприетите осреднени резултати. Пробите са обогатени с редки кафези за по-прецизен разбор.
Този метод е разрешил откриването на редки клетъчни подгрупи, които постоянно се губят в осреднените резултати.
Ключова част от работата е биоинформационният разбор в Института „ Руджер Бошкович “. Катарина Мандич и Аня Барешич проучват генната експресия посредством суперкомпютър. Те изследват десетки хиляди обособени кафези за идентифициране на разлики. Това оказва помощ за тъкмо установяване на гените и биологичните процеси. Най-ясното изобретение е активирането на характерни дендритни и Т-клетки.
Международни проучвания от немски учени допълват тези значими находки. Те потвърждават, че Т-клетките непосредствено нападат и убиват допаминовите неврони. Тези неврони се намират в междинния мозък на индивида. Изследвания от Йейлския университет разкриват още по-широк подтекст. Това разкрива съществуването на нова ос черва-мозък-имунна система. Т-клетките доближават до мозъка от червата и мастната тъкан.
Генетичните връзки също демонстрират забавна взаимозависимост с автоимунните положения. Хората с ревматоиден артрит имат 1,37 пъти по-голяма възможност да развият Паркинсон. Хроничното инфектиране в нервната система стартира години преди признаците. Хърватските откриватели акцентират, че изследването не предлага нова терапия незабавно. То обаче указва тъкмо кои имунни съставни елементи се открояват най-вече.
Резултатите демонстрират, че заболяването на Паркинсон е обвързвана освен с промени в мозъка, само че и с измерими промени в имунната система в кръвта, съответстващи на възпалителни процеси.
Проектът носи името „ Молекулярни механизми на имунния отговор и активиране на инфламазома “. Той получава финансиране непосредствено от Хърватската научна фондация. Първите създатели на труда са Сара Меглай Бакрач и Катарина Мандич. Резултатите отварят нови хоризонти за разбирането на имунния съставен елемент на болестта.
