Екип на Австрийския Археологически институт и Национален археологически институт с

Екип на Австрийския Археологически институт и Национален археологически институт с музей – Българска академия на науките посети Регионален историчесски музей – Русе по отношение на план за проучване на произхода на нефрита, употребен през Праисторията на Балканите. Екипът се управлява от проф. доктор Барбра Хореш, заместител шеф на Австрийския археологически институт и доктор Михаел Брандъл, придружавани от доцент доктор Христо Попов, шеф на Национален археологически институт с музей – Българска академия на науките.

Обект на проучване е напълно непокътнат талисман от редкия минерал нефрит, който е част от непрекъснатата експозиция на Регионален исторически музей – Русе. Извършен бе спектографски разбор за установяване на вида и произхода на суровината на находката. Резултатите от него ще бъдат известни по-късно.

Предметът е открит по време на археологически разкопки през 1986 година на Русенската селищна могила в слой от междинната каменно-медна ера (халколит 4650-4500 година прочие Хр.). Находката е с размери: вис. 3,2 см, деб. 0,5 см. Представлява стилизирана зооморфна фигура (вероятно жаба), направена от нефрит с полирана повърхнина, в горната част е продънен отвор. Фигурата има огледална симетричност. Предметът евентуално е употребен като талисман.

Проблемът с локлаизирането на залежи на нефрит на Балканите и в частност на територията на днешните български земи към този момент остава отворен, както и от къде е внасяна суровината за направата на предметите от този тип. От територията на България има открити едвам 12 сходни находки (без тази от Русе), което ги прави изключителна необичайност. Всички амулети от нефрит с явен археологически подтекст все още от българските земи се датират от новокаменната ера (неолит). Поради тази причина е допустимо и амулетът от Русе да има по-ранна датировка и да е бил употребен през по-продължителен интервал от време.