Проучване: Две трети от българите подкрепят ядрената енергетика и са за“ нейното развитие
Екип на 3eNews Интернет порталът 3eNews, част от групата Дир.бг, стартира нов план, насочен към икономическите браншове у нас. Целта е да се даде повече публичност на опциите за вложения у нас, като не се не помнят и компликациите, които срещат предприятията в другите сфери. Първият месец на рубриката „ Индустрии на фокус “ ще бъде концентриран върху нуклеарната енергетика като основна част за стопанската система ни. Именно АЕЦ „ Козлодуй “ бе главният финансов донор на бизнеса за стабилизиране и задържане на цените на електрическата енергия като с помощта на атомната ни централа държавното управление съумя да обезпечи поддръжка за цялата стопанска система. А какви са настройките на българите за нуклеарната енергетика можете да прочетете в специфичното изследване на организация „ Тренд “ по тематиката. 66% от българското общество поддържа нуклеарната енергетика и нейното развиване у нас. Водещ остава въпроса с сигурността. В същото време обществото се нуждае от спомагателна информация по тематиката и повече информираност. Важен е фактът, че главният канал за информиране остават медиите. Те обаче са надалеч от извода, че силата не е даденост. Особено значимо е тематиката за нуклеарната енергетика да доближи до по-широк кръг от обществото и в частност до по-младите. Това излиза наяве от Национално представително изследване от по поръчка на 3e-news.net и. Проучването бе показано от Евелина Славчева и е извършено измежду 1003 души в интервала 4 – 12 февруари 2023 година Още по тематиката АЕЦ 4 май 2022 Развитието на нуклеарната енергетика в България се следи интензивно от по-малък дял от българското общество. Въпреки това три четвърти или 38 % намират тематиката за извънредно значима и се осведомяват, когато попаднат на информация по тази тематика. Това са по-често мъже, хора в дейна възраст, сред 30 и 69 години, притежаващи висше обучение и живеещи главно в по-големите градове и столицата. Това са хората, които имат интерес към тази тематика и когато има информация, надлежно се осведомят, уточни при представянето на проучването Евелина Славчева от „ Тренд “. 18 % от респондентите показват, че интензивно не се интересуват, т.е. интензивно не търсят информация, а когато попаднат на такава информация не я четат. Това главно са в чисто демографски профил дами и по-ниско образованите групи, които нямат интерес по тази тема. Обществото от ден на ден чете в интернет за АЕЦ, само че обичайните медии си остават основни
Медиите остават главният канал, от който обществото се осведоми за нуклеарната енергетика. Те се показват съвсем еднообразно от мъжете и дамите, само че известността им нараства редом с възрастта – от 76% при най-младите до 92% измежду възрастните. Именно 92 % от най-възрастните загатват, че главният им канал за информация са медиите. Интернет се показва като канал на информация почти от всеки трети от 10 участника. Той е по-популярен измежду мъжете и хората до 59-годишна възраст. Социалните мрежи се употребяват от малко над една пета от респондентите, а измежду най-възрастните над 70 година делът им в информирането по тези тематики е нищожен. Според данните на „ Тренд “, 6% от хората се осведомят по тематиката от енергийни специалисти. Процентът подхожда на тези, които интензивно наблюдават тематиката. Тук няма особена изненада, тъй като най-младите попадат и в другите категории – интернет, обществени мрежи. Това са главните канали, през които те се осведомят, само че с увеличение на възрастта се оказва, че малкия екран в България към момента е главен източник на информация. 28 % от българското общество изцяло поддържа нуклеарната енергетика, сочат още данните от изследването на социологическата организация. „ Дали подкрепяте или не подкрепяте развиването на нуклеарната енергетика в България? Мисля че това е главният въпрос и най-вълнуващият “, уточни Славчева. 28 % от българското общество изцяло поддържа нуклеарната енергетика. 38 % показват мнение, че „ по-скоро поддържат “ нуклеарната енергетика. „ Тоест, в случай че сборуваме „ поддържам “ и „ по-скоро поддържам “ ще забележим, че забележителен дял от българското общество в действителност показва поддръжка към развиването на нуклеарната енергетика в България “, уточни Славчева. Като цяло, данните сочат, че общият общ брой по тези два индикатора е 66 %. В същото време се вижда, че делът на твърдите съперници остава надменно дребен – 7 % от интервюираните са тези, които по-скоро „ не поддържат “, а едвам 3%, които „ въобще “ не поддържат развиването на нуклеарната енергетика в страната ни. Въпреки това от статистическа позиция, те също би трябвало да са във фокуса на внимание. „ Разбира се, има е и един висок дял – 24 % от българското общество, които показват, че „ не знаят “, „ не могат да преценяват “ тематиката за развиването на нуклеарната енергетика в България “, уточни Славчева. „ Тук може да предположим, че е видно в действителност в нашите разбивки, че по-ниско образованите хора, живеещи в по-малки обитаеми места, дамите, по-малко могат да преценяват отношението си по тази тематика, което е естествено, тъй като не се интересуват от нея. Но, в случай че може да обобщим този въпрос, аз бих споделила от статистическа значителност на резултатите, които сме получили, поддръжката за развиването на нуклеарната енергетика е мощно и надлежно пренебрежими дялове, незабележими от статистическа позиция по отношение на отрицателното отношение към развиването на нуклеарната енергетика в България “. Безопасността и цената са основни за българите Безопасността е водещата за българското общество, когато става въпрос за технологията при атомната енергетика, сочат още данните от изследването. 55% от респондентите дефинират точно сигурността като най-важна в отговор на въпроса „ За вас персонално, какво е най-важното в технологията при атомната енергетика? “. За 15 % застават зад отговора „ надеждност “. Също толкоз дефинират като значима и цената. На тази база, както сочи изводът на социолозите, „ Безопасността се откроява като водещ аспект във връзка с развиването на атомната енергетика. Тя господства измежду всички съществени демографски групи. Това е най-важната тематика от най-младите до най-възрастните. Останалите аспекти са доста по-малко споменавани. Надеждността и цената са значими за 15% от интервюираните. Прави усещане, че екологичността на технологията остава по-скоро периферна тематика – показва се от едвам 4% от всички. Резултатите демонстрират, че в случай че има някакви съмнения или опасения по отношение на нуклеарната енергетика, те са по-скоро свързани с опцията да се обезпечи оптимално безвредна технология, а не толкоз с въпроса за нейната екологичност “. Силно усещане прави високият % на участниците в проучването, които показват енергийната сигурност на страната като най-голямата изгода от нуклеарната енергетика, измежду изброените разнообразни благоприятни условия. По-точно в отговор на въпроса „ Кои от изброените съгласно вас са най-големи изгоди от нуклеарната енергетика за обществото? “ забележителен брой или 61 % „ откроява енергийната сигурност на страната в естествени и спешни интервали “. Тоест, сигурност и енергийна сигурност са извънредно значими за българското общество. Тук респондентите са имали опция да посочат повече от една алтернатива по тази причина и дяловете са по-различни. За изгодите от износа на електрическа енергия 41 % от интервюираните да вземем за пример, показват като огромна изгода това, че нуклеарната енергетика „ разрешава България да бъде водещ експортьор на електрическа сила в района, което носи свежи пари в стопанската система “. „ В подтекста на събитията, в които живеем през последната една година това няма по какъв начин да не изпъкне – точно като експортьор, а не като вносител на електрическа сила. Това е ясно и разбираемо от българското общество “, разяснява резултата Евелина Славчева. Като цяло икономическите фактори са значими и това е очевидно и от високия % на респондентите - 34 %, които застават зад тезата, че нуклеарната енергетика „ обезпечава сигурност на доставките на електрическа енергия на конкурентни и устойчиви цени “, а 19 % считат, че е „ дирек в базовите генериращи мощности: създава 24 часа, 7 дни в седмицата, 12 месеца в годината, без значение от естествените условия “. Същият % (19 %) пък показват като отговор, че е „ ниско въглеродна и обезпечава бърз преход към чиста сила “, до момента в който 14 % считат, че „ подкрепя районното и националното икономическо развиване с висок мултиплициращ резултат “. 15% не могат да преценяват. Този дял е по-нисък от каузи на хората, които настояват, че тематиката им е безразлична или я отбягват. Това демонстрира, че изгодите от нуклеарната енергетика са известни даже и измежду хора, които не наблюдават тематиката, е един от изводите от социологическото изследване. „ Това, което ми прави усещане в подтекста на въпросите, които показах, е, че по принцип българското общество по доста тематики, които сме изследвали слага въпроса „ цена? “. В смисъл тя е водеща. Това, което ми прави усещане в това изследване е, че различен вид неща са по-важни –безопасност, обезпечаване на енергийна сигурност на страната, т.е., акценти, които са доста по-ключови от „ цена “, уточни още Славчева. Важен е дебатът за отработеното нуклеарно гориво Въпросът с отработеното нуклеарно гориво, както и процесът на създаване се оказват измежду проблемите, които интересуват задоволително огромен дял от българското общество. На въпросът „ Кои от следните проблеми на нуклеарната енергетика съгласно вас персонално не са решени приемливо на сегашния стадий на развиване на технологията? “, 33 % показват, че „ не е решен дълготрайно въпросът с отработеното нуклеарно гориво и радиоактивните боклуци “. „ Важно е да загатна, че и 33% от българското общество във връзка с нуклеарната енергетика не знаят и не могат да преценяват. Това обаче е много характерна тематика, изисква знания, тъй че отговорите не са изненадващи. В същото време 22 % от българското общество считат, че не е задоволително безвредна. Тоест, когато тази тематика се преглежда от позиция на сигурността виждаме, че българското общество има потребност от спомагателна информация обвързвана с сигурността във връзка с нуклеарната енергетика. Малко над една пета показват терзанието, че нуклеарната технология не е задоволително безвредна. Това усещане е проблематично от позиция на обстоятелството, че точно сигурността е най-важният аспект, който следва да бъде спазван съгласно обществото. Според 7% от интервюираните няма основни нерешени проблеми по отношение на нуклеарната енергетика. Това подхожда на оня дял от обществото, който следи интензивно тематиката и може да бъде избран като най-твърдо ядро последователи. Една трета от интервюираните не могат да посочат съответен проблем, което демонстрира липса на задоволително добра информираност по тематиката. Доста висок дял от българското общество вижда вероятност в развиването на нуклеарната енергетика, излиза наяве още от изследването. Въпросите по отношение на вероятностите за развиване на нуклеарната енергетика открояват преобладаващо позитивната настройка към технологията. Най-голям дял (29%) поддържат построяването на спомагателни мощности, а други 23% поддържането на съществуващите такива. Липсват основни настроения срещу развиването на технологията. Кой повече поддържа развиването на нуклеарната енергетика? По-големи последователи на построяването на спомагателни мощности са мъжете, хората в дейна възраст сред 30 и 59 година, висшистите и живеещите в столицата. В същото време изследването дава и тематика за размисъл. Следва да се обърне внимание, че 20% нямат кардинална позиция, а други 17% не могат да преценяват. Това са по-често дамите, по-ниско образованите, наймладите и най-възрастните групи. Въпросите по отношение на вероятностите за развиване на нуклеарната енергетика открояват преобладаващо позитивната настройка към технологията. Най-голям дял (29%) поддържат построяването на спомагателни мощности, а други 23% поддържането на съществуващите такива. Липсват основни настроения срещу развиването на технологията. • По-големи последователи на построяването на спомагателни мощности са мъжете, хората в дейна възраст сред 30 и 59 година, висшистите и живеещите в столицата. • Следва да се обърне внимание, че 20% нямат кардинална позиция, а други 17% не могат да преценяват. Това са по-често дамите, по-ниско образованите, наймладите и най-възрастните групи Българското общество има явен отговор на въпроса за ролята на българската страна в реализацията на нови нуклеарни планове, излиза наяве още от проучването. 39 % са на мнение, че българската страна би трябвало да бъде едноличен притежател. Други 34 % считат, че страната би трябвало да резервира едноличен надзор върху плановете, без значение от формата и размера на присъединяване на други вложители. „ Почти има паритет сред двете варианти “, уточни Славчева. Категорично господства мнението (общо 73%), че българската страна би трябвало да има водеща роля върху новите нуклеарни планове – 39% считат, че тя би трябвало да бъде едноличен притежател, а други 34% да има едноличен надзор, допускайки и присъединяване на други вложители. Необходима е повече информация за нуклеарната енергетика. До този извод се стига и вследствие на отговорите получени на въпроса: „ Вие персонално осведомени ли сте или не сте осведомени с обстоятелството, че по данни на Организация на обединените нации, изчислено на база целия витален цикъл и съпоставено с други технологии за произвеждане на електрическа енергия, нуклеарните централи имат най-ниски излъчвания на парникови газове, наймалко потребление на повърхност и материали и най-малки последствия върху публичното здраве? “. Отговорите на въпросите, сочат, че българското общество не е задоволително добре осведомено с обстоятелството, че нуклеарните електроцентрали имат обилни преимущества по повод опазването на околната среда по отношение на други технологии. Така да вземем за пример, почти една пета от участниците са осведомени с тези данни. Отново това са в по-голяма степен мъжете, хората сред 40 и 59 година, притежаващите висше обучение и живеещи в столицата. По-незапознати от междинното и затова профил, на който да се подчертава при възможни акции, са дамите, най-младите, най-възрастните и притежаващите главно или по-ниско обучение. Това обаче съставлява един доста висок % – 76 %. Приблизително сходни са и данните по отговорите на въпроса дали са запознати с обстоятелството, че през 2022 година облагата на АЕЦ Козлодуй е главен източник за компенсиране на цената на електрическата енергия за компаниите. Става въпрос за непознаване на този въпрос измежду 74 % от запитаните. Профилите на осведомените и незапознатите се припокриват с към този момент посочените. В частност минимум прочут е фактът, че при удължение интервала на употреба на нуклеарните централи до 80 години, цената на създадената електрическа енергия става доста ниска. Значителен дял или 81 % дават отговор с „ не знам “ и „ не мога да преценява “ на въпроса „ Вие персонално осведомени ли сте или не сте осведомени с обстоятелството, че леководните нуклеарните централи второ потомство каквито са блокове 5 и 6 в АЕЦ Козлодуй сега съвсем на всички места, където са в употреба ще работят 60 години, а последните проучвания демонстрират, че този интервал може да се удължи до 80 години, като освен това състояние цената на създадената от тях ел. сила става доста ниска? „ Има няколко групи в българското общество, които реагират по друг метод на тази тематика. При увеличение на възрастта се следи по-голяма заинтригуваност, по-голям достъп до информация и насъбрани повече познания в житейски проект. По тематиката екологичност обаче младите може да станат доста по-активни. Безопасността е основна, когато приказваме за нуклеарни мощности. Необходима е осведоменост на българското общество, колкото и да е сложна е посочената тематика “, уточни Славчева. Изводите от изследването са безапелационни, че обществото е с позитивна настройка към развиването на нуклеарната енергетика. Отсъстват основни отрицателни настройки, които могат да доведат до мощно опълчване на възможни бъдещи планове. Основното безпокойство, което следва да бъде адресирано, е сигурността на нуклеарната технология. Все отново тематиката се следи интензивно от стеснен брой хора, което е предстоящо, поради нейната специфичност. По някои от въпросите се следят обилни дялове на хора, които не могат да преценяват. Това демонстрира, че има нужда от повишение на информираността за изгодите и благоприятни условия на нуклеарната енергетика. Забележка: Един % от извадката екстраполира 55 хиляди души.
Самото изследване можете да видите като атачмънт тук.
Медиите остават главният канал, от който обществото се осведоми за нуклеарната енергетика. Те се показват съвсем еднообразно от мъжете и дамите, само че известността им нараства редом с възрастта – от 76% при най-младите до 92% измежду възрастните. Именно 92 % от най-възрастните загатват, че главният им канал за информация са медиите. Интернет се показва като канал на информация почти от всеки трети от 10 участника. Той е по-популярен измежду мъжете и хората до 59-годишна възраст. Социалните мрежи се употребяват от малко над една пета от респондентите, а измежду най-възрастните над 70 година делът им в информирането по тези тематики е нищожен. Според данните на „ Тренд “, 6% от хората се осведомят по тематиката от енергийни специалисти. Процентът подхожда на тези, които интензивно наблюдават тематиката. Тук няма особена изненада, тъй като най-младите попадат и в другите категории – интернет, обществени мрежи. Това са главните канали, през които те се осведомят, само че с увеличение на възрастта се оказва, че малкия екран в България към момента е главен източник на информация. 28 % от българското общество изцяло поддържа нуклеарната енергетика, сочат още данните от изследването на социологическата организация. „ Дали подкрепяте или не подкрепяте развиването на нуклеарната енергетика в България? Мисля че това е главният въпрос и най-вълнуващият “, уточни Славчева. 28 % от българското общество изцяло поддържа нуклеарната енергетика. 38 % показват мнение, че „ по-скоро поддържат “ нуклеарната енергетика. „ Тоест, в случай че сборуваме „ поддържам “ и „ по-скоро поддържам “ ще забележим, че забележителен дял от българското общество в действителност показва поддръжка към развиването на нуклеарната енергетика в България “, уточни Славчева. Като цяло, данните сочат, че общият общ брой по тези два индикатора е 66 %. В същото време се вижда, че делът на твърдите съперници остава надменно дребен – 7 % от интервюираните са тези, които по-скоро „ не поддържат “, а едвам 3%, които „ въобще “ не поддържат развиването на нуклеарната енергетика в страната ни. Въпреки това от статистическа позиция, те също би трябвало да са във фокуса на внимание. „ Разбира се, има е и един висок дял – 24 % от българското общество, които показват, че „ не знаят “, „ не могат да преценяват “ тематиката за развиването на нуклеарната енергетика в България “, уточни Славчева. „ Тук може да предположим, че е видно в действителност в нашите разбивки, че по-ниско образованите хора, живеещи в по-малки обитаеми места, дамите, по-малко могат да преценяват отношението си по тази тематика, което е естествено, тъй като не се интересуват от нея. Но, в случай че може да обобщим този въпрос, аз бих споделила от статистическа значителност на резултатите, които сме получили, поддръжката за развиването на нуклеарната енергетика е мощно и надлежно пренебрежими дялове, незабележими от статистическа позиция по отношение на отрицателното отношение към развиването на нуклеарната енергетика в България “. Безопасността и цената са основни за българите Безопасността е водещата за българското общество, когато става въпрос за технологията при атомната енергетика, сочат още данните от изследването. 55% от респондентите дефинират точно сигурността като най-важна в отговор на въпроса „ За вас персонално, какво е най-важното в технологията при атомната енергетика? “. За 15 % застават зад отговора „ надеждност “. Също толкоз дефинират като значима и цената. На тази база, както сочи изводът на социолозите, „ Безопасността се откроява като водещ аспект във връзка с развиването на атомната енергетика. Тя господства измежду всички съществени демографски групи. Това е най-важната тематика от най-младите до най-възрастните. Останалите аспекти са доста по-малко споменавани. Надеждността и цената са значими за 15% от интервюираните. Прави усещане, че екологичността на технологията остава по-скоро периферна тематика – показва се от едвам 4% от всички. Резултатите демонстрират, че в случай че има някакви съмнения или опасения по отношение на нуклеарната енергетика, те са по-скоро свързани с опцията да се обезпечи оптимално безвредна технология, а не толкоз с въпроса за нейната екологичност “. Силно усещане прави високият % на участниците в проучването, които показват енергийната сигурност на страната като най-голямата изгода от нуклеарната енергетика, измежду изброените разнообразни благоприятни условия. По-точно в отговор на въпроса „ Кои от изброените съгласно вас са най-големи изгоди от нуклеарната енергетика за обществото? “ забележителен брой или 61 % „ откроява енергийната сигурност на страната в естествени и спешни интервали “. Тоест, сигурност и енергийна сигурност са извънредно значими за българското общество. Тук респондентите са имали опция да посочат повече от една алтернатива по тази причина и дяловете са по-различни. За изгодите от износа на електрическа енергия 41 % от интервюираните да вземем за пример, показват като огромна изгода това, че нуклеарната енергетика „ разрешава България да бъде водещ експортьор на електрическа сила в района, което носи свежи пари в стопанската система “. „ В подтекста на събитията, в които живеем през последната една година това няма по какъв начин да не изпъкне – точно като експортьор, а не като вносител на електрическа сила. Това е ясно и разбираемо от българското общество “, разяснява резултата Евелина Славчева. Като цяло икономическите фактори са значими и това е очевидно и от високия % на респондентите - 34 %, които застават зад тезата, че нуклеарната енергетика „ обезпечава сигурност на доставките на електрическа енергия на конкурентни и устойчиви цени “, а 19 % считат, че е „ дирек в базовите генериращи мощности: създава 24 часа, 7 дни в седмицата, 12 месеца в годината, без значение от естествените условия “. Същият % (19 %) пък показват като отговор, че е „ ниско въглеродна и обезпечава бърз преход към чиста сила “, до момента в който 14 % считат, че „ подкрепя районното и националното икономическо развиване с висок мултиплициращ резултат “. 15% не могат да преценяват. Този дял е по-нисък от каузи на хората, които настояват, че тематиката им е безразлична или я отбягват. Това демонстрира, че изгодите от нуклеарната енергетика са известни даже и измежду хора, които не наблюдават тематиката, е един от изводите от социологическото изследване. „ Това, което ми прави усещане в подтекста на въпросите, които показах, е, че по принцип българското общество по доста тематики, които сме изследвали слага въпроса „ цена? “. В смисъл тя е водеща. Това, което ми прави усещане в това изследване е, че различен вид неща са по-важни –безопасност, обезпечаване на енергийна сигурност на страната, т.е., акценти, които са доста по-ключови от „ цена “, уточни още Славчева. Важен е дебатът за отработеното нуклеарно гориво Въпросът с отработеното нуклеарно гориво, както и процесът на създаване се оказват измежду проблемите, които интересуват задоволително огромен дял от българското общество. На въпросът „ Кои от следните проблеми на нуклеарната енергетика съгласно вас персонално не са решени приемливо на сегашния стадий на развиване на технологията? “, 33 % показват, че „ не е решен дълготрайно въпросът с отработеното нуклеарно гориво и радиоактивните боклуци “. „ Важно е да загатна, че и 33% от българското общество във връзка с нуклеарната енергетика не знаят и не могат да преценяват. Това обаче е много характерна тематика, изисква знания, тъй че отговорите не са изненадващи. В същото време 22 % от българското общество считат, че не е задоволително безвредна. Тоест, когато тази тематика се преглежда от позиция на сигурността виждаме, че българското общество има потребност от спомагателна информация обвързвана с сигурността във връзка с нуклеарната енергетика. Малко над една пета показват терзанието, че нуклеарната технология не е задоволително безвредна. Това усещане е проблематично от позиция на обстоятелството, че точно сигурността е най-важният аспект, който следва да бъде спазван съгласно обществото. Според 7% от интервюираните няма основни нерешени проблеми по отношение на нуклеарната енергетика. Това подхожда на оня дял от обществото, който следи интензивно тематиката и може да бъде избран като най-твърдо ядро последователи. Една трета от интервюираните не могат да посочат съответен проблем, което демонстрира липса на задоволително добра информираност по тематиката. Доста висок дял от българското общество вижда вероятност в развиването на нуклеарната енергетика, излиза наяве още от изследването. Въпросите по отношение на вероятностите за развиване на нуклеарната енергетика открояват преобладаващо позитивната настройка към технологията. Най-голям дял (29%) поддържат построяването на спомагателни мощности, а други 23% поддържането на съществуващите такива. Липсват основни настроения срещу развиването на технологията. Кой повече поддържа развиването на нуклеарната енергетика? По-големи последователи на построяването на спомагателни мощности са мъжете, хората в дейна възраст сред 30 и 59 година, висшистите и живеещите в столицата. В същото време изследването дава и тематика за размисъл. Следва да се обърне внимание, че 20% нямат кардинална позиция, а други 17% не могат да преценяват. Това са по-често дамите, по-ниско образованите, наймладите и най-възрастните групи. Въпросите по отношение на вероятностите за развиване на нуклеарната енергетика открояват преобладаващо позитивната настройка към технологията. Най-голям дял (29%) поддържат построяването на спомагателни мощности, а други 23% поддържането на съществуващите такива. Липсват основни настроения срещу развиването на технологията. • По-големи последователи на построяването на спомагателни мощности са мъжете, хората в дейна възраст сред 30 и 59 година, висшистите и живеещите в столицата. • Следва да се обърне внимание, че 20% нямат кардинална позиция, а други 17% не могат да преценяват. Това са по-често дамите, по-ниско образованите, наймладите и най-възрастните групи Българското общество има явен отговор на въпроса за ролята на българската страна в реализацията на нови нуклеарни планове, излиза наяве още от проучването. 39 % са на мнение, че българската страна би трябвало да бъде едноличен притежател. Други 34 % считат, че страната би трябвало да резервира едноличен надзор върху плановете, без значение от формата и размера на присъединяване на други вложители. „ Почти има паритет сред двете варианти “, уточни Славчева. Категорично господства мнението (общо 73%), че българската страна би трябвало да има водеща роля върху новите нуклеарни планове – 39% считат, че тя би трябвало да бъде едноличен притежател, а други 34% да има едноличен надзор, допускайки и присъединяване на други вложители. Необходима е повече информация за нуклеарната енергетика. До този извод се стига и вследствие на отговорите получени на въпроса: „ Вие персонално осведомени ли сте или не сте осведомени с обстоятелството, че по данни на Организация на обединените нации, изчислено на база целия витален цикъл и съпоставено с други технологии за произвеждане на електрическа енергия, нуклеарните централи имат най-ниски излъчвания на парникови газове, наймалко потребление на повърхност и материали и най-малки последствия върху публичното здраве? “. Отговорите на въпросите, сочат, че българското общество не е задоволително добре осведомено с обстоятелството, че нуклеарните електроцентрали имат обилни преимущества по повод опазването на околната среда по отношение на други технологии. Така да вземем за пример, почти една пета от участниците са осведомени с тези данни. Отново това са в по-голяма степен мъжете, хората сред 40 и 59 година, притежаващите висше обучение и живеещи в столицата. По-незапознати от междинното и затова профил, на който да се подчертава при възможни акции, са дамите, най-младите, най-възрастните и притежаващите главно или по-ниско обучение. Това обаче съставлява един доста висок % – 76 %. Приблизително сходни са и данните по отговорите на въпроса дали са запознати с обстоятелството, че през 2022 година облагата на АЕЦ Козлодуй е главен източник за компенсиране на цената на електрическата енергия за компаниите. Става въпрос за непознаване на този въпрос измежду 74 % от запитаните. Профилите на осведомените и незапознатите се припокриват с към този момент посочените. В частност минимум прочут е фактът, че при удължение интервала на употреба на нуклеарните централи до 80 години, цената на създадената електрическа енергия става доста ниска. Значителен дял или 81 % дават отговор с „ не знам “ и „ не мога да преценява “ на въпроса „ Вие персонално осведомени ли сте или не сте осведомени с обстоятелството, че леководните нуклеарните централи второ потомство каквито са блокове 5 и 6 в АЕЦ Козлодуй сега съвсем на всички места, където са в употреба ще работят 60 години, а последните проучвания демонстрират, че този интервал може да се удължи до 80 години, като освен това състояние цената на създадената от тях ел. сила става доста ниска? „ Има няколко групи в българското общество, които реагират по друг метод на тази тематика. При увеличение на възрастта се следи по-голяма заинтригуваност, по-голям достъп до информация и насъбрани повече познания в житейски проект. По тематиката екологичност обаче младите може да станат доста по-активни. Безопасността е основна, когато приказваме за нуклеарни мощности. Необходима е осведоменост на българското общество, колкото и да е сложна е посочената тематика “, уточни Славчева. Изводите от изследването са безапелационни, че обществото е с позитивна настройка към развиването на нуклеарната енергетика. Отсъстват основни отрицателни настройки, които могат да доведат до мощно опълчване на възможни бъдещи планове. Основното безпокойство, което следва да бъде адресирано, е сигурността на нуклеарната технология. Все отново тематиката се следи интензивно от стеснен брой хора, което е предстоящо, поради нейната специфичност. По някои от въпросите се следят обилни дялове на хора, които не могат да преценяват. Това демонстрира, че има нужда от повишение на информираността за изгодите и благоприятни условия на нуклеарната енергетика. Забележка: Един % от извадката екстраполира 55 хиляди души.
Самото изследване можете да видите като атачмънт тук.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ