Електрическите вълни в мозъка по време на сън създават спомени
Екип откриватели от Медицинския университет „ Шарите “ в Берлин, Германия, дава пояснение за какво бавните, синхронни електрически талази в мозъка подкрепят основаването на мемоари. Това е известно от няколко десетилетия, само че липсва отговор на въпроса, за какво се случва.
Както излиза наяве от резултатите на проучването, екипът на проф. Йорг Гайгер, който е шеф на Института по неврофизиология в „ Шарите “, бавните талази вършат неокортекса (мястото на дълготрайната памет) изключително схватлив към информацията.
Проучването
Изследователите употребяват непокътната човешка мозъчна тъкан, с цел да изяснят тези процеси, които доста евентуално са в основата на образуването наизуст по време на бездънен сън.
За задачата на научната разработка екипът изследва цялостна и непокътната тъкан от мозъчната кора. Пробите са взети от 45 души, които претърпяват неврохирургични процедури за лекуване на епилепсия или на мозъчен израстък от „ Шарите “, от Университетската клиника по неврохирургия на Евангелската болница Бетел и от Клиниката по неврохирургия в Университетската болница Хамбург-Епендорф.
Тъканта, която се взема по време на тези интервенции, оцелява отвън тялото в неестествен хранителен разтвор до два дни и точно в този интервал може да бъде употребена за проучвания. В случая пробите са взети, откакто екипът получава експлицитното единодушие на пациентите.
Учените подтикват в тъканта съмненията на напрежението, които са типични за бавните мозъчни талази по време на бездънен сън. Симулират съмненията на напрежението в тъканта, които са присъщи за бавните талази по време на бездънен сън, а по-късно мерят реакцията на нервните кафези.
За да се оправят с сходно предизвикателство, употребяват стъклени микропипети, които закачат върху обособени нервни кафези с акуратност до нанометър. Така с цел да съумеят „ да чуят “ контакта и метода на другарство сред няколко неврона, свързани през тъканта, те употребяват 10 пипетни датчика по едно и също време. Това е изключително огромен брой за метода, прочут като техниката на мултипач, написа framar.bg.
„ Знаем от доста години, че тези съмнения на напрежението способстват за образуването на паметта. Ако подсилите изкуствено извън бавния сън, то продуктивността на паметта се усъвършенства. Досега обаче не знаехме какво тъкмо се случва в мозъка, защото осведомителните потоци в човешкия мозък са извънредно сложни за проучване “, коментира проф. Йорг Гайгер.
Резултатите
Един от значимите резултати в актуалното проучване, оповестено в профилираното списание Nature Communications, е обвързвано с констатацията, че синаптичните връзки сред невроните в мозъчната кора са оптимално засилени в доста характерен миг. И това се случва по време на съмненията на напрежението.
„ Синапсите работят най-ефективно незабавно откакто напрежението се увеличи от ниско до високо равнище. В рамките на този времеви прозорец мозъчната кора всъщност е сложена в положение на нараснала подготвеност. И в случай че мозъкът възпроизведе спомен сега, той се трансферира в дълготрайната памет извънредно дейно “, изяснява Франц Митермайер от Института по неврофизиология на „ Шарите “ и водещ създател на проучването.
Очевидно сънят с мудни талази поддържа образуването на паметта като прави мозъчната кора изключително възприемчива, само че за доста къси интервали от време.
За изгодата от проучването
Човешкият мозък продължава да крие голям брой секрети, без значение от големия прогрес на медицината. Една от тях е по тази причина по какъв начин се основават трайни мемоари. До актуалното проучване се приема, че мозъкът възпроизвежда събитията от деня и го прави до момента в който човек спи. В този интервал реалокира информация от седалището на краткосрочната памет към дълготрайната. Така наречените мудни талази играят изключително значима роля в този развой на образуване на паметта. Тези синхронни и мудни талази на възбуждане на мозъчната кора, резултат от електрическото напрежение на доста нервни кафези по едно и също време, които правят неуверени придвижвания нагоре и надолу един път в секунда, се мерят благодарение на електроенцефалограма.
Настоящото проучване прави крачка напред и демонстрира, че бавните талази на възбуждане въздействат върху силата на синаптичните връзки сред нервните кафези в мозъчната кора и по този метод и върху потенциала на разбиране.
Информацията от изследването може да бъде употребена за възстановяване работата на паметта. Например, когато забравянето стартира с напредването на възрастта.
Множество научни групи в света работят интензивно върху основаването на способи, свързани с въздействие на бавните талази по време на сън благодарение на фини електрически импулси или акустични сигнали. Според проф. Йорг Гайгер техните открития за идеалното време са в положение да оказват помощ, тъй като: „ За първи път те дават опция за особено създаване на способи, които подтикват ускоряването на процесите за образуването паметта. “
Източник: https://www.charite.de/service/
