Учени разгадават мистериозната 405-километрова Монголска дъга
Екип археолози от Еврейския университет в Йерусалим в Израел, в съдействие с откриватели от Националния университет на Монголия, са подхванали изцяло изследване на енигматичната 405-километрова система от стени в Източна Монголия, известна като Монголската дъга. Изследването, оповестено в Journal of Field Archaeology, има за цел да хвърли светлина върху историческия подтекст и задачата на това завладяващо оборудване.
Монголската дъга, продължение на Великата китайска стена, която се простира в Монголия, от дълго време е обект на любознание заради своята форма и лимитирано изследване. За разлика от по-известната си „ посестрима “ в Китай, този сектор от стената е получил минимално научно внимание до момента. За да се впусне в неговата история и значение, изследователският екип употребявал разнообразни методологии и технологии.
Изследването на учените включва картографиране на траекторията на стената от провинция Дорнод до провинция Сухе Батор (Сухбаатар), както и следене на границата сред Монголия и Китай. Предишни проучвания демонстрират, че тази стена се състои от 34 структури, построени със земни стени и окопи. Историческите записи по отношение на времевата рамка на нейното създаване обаче остават неразбираеми, датирайки произхода ѝ сред XI и XIII век.
Интердисциплинарният метод на екипа включвал проучване на метеорологични записи и сателитни изображения и осъществяване на теренни изследвания за оценка на състава, положението и връзката на стената с околния терен. Разкритията на учените открили непредвидени празнини в стената, които допускат цел, друга от това да е изпълнявала функционалност на преграда против нашественици. Тези празнини допускат, че тя бързо е била построена в отговор на съответни закани, вместо да е служила като непроницаема отбрана.
Откритията на екипа показват безапелационни свидетелства за евентуалната функционалност на стената, в това число нейната роля в управлението на придвижването на хора или животни или даже присъединяване ѝ в данъчна система. Но разполагането на доста аванпостове около стената в региони с лимитирана видимост към околната територия прибавя трудност към разбирането на нейната цел.
Липса на безапелационни отговори
Това проучване на Монголската дъга резонира с по-широки полемики за историческото създаване на гранични стени по света. Правейки паралели със модерни образци като „ Стената на Тръмп “ на границата сред Съединени американски щати и Мексико и вътрешните граници в границите на Европейския съюз, тези открития акцентират трайното значение на разбирането на античните гранични структури. Изследването на Монголската дъга, част от по-голям план, учещ обширни стенни системи в Китай и Монголия, има за цел да отговори на фундаментални въпроси по отношение на претекстовете зад построяването на такива монументални бариери. Чрез потребление на географски осведомителни системи (GIS) и исторически източници проучването се стреми да разкрие социално-политическото, икономическото и екологичното влияние на тези антични структури, предлагайки визия за тяхната функционалност, дълготрайност на приложимост и вероятно занемаряване.
Това проучване, въпреки и със загадки, бележи забележителна стъпка към разгадаването на сложността на историческите гранични структури и тяхното трайно завещание при оформянето на общества и пейзажи.
Източник Actualno.com
