Екатерина Каравелова - една силна жена в крак с времето си
Екатерина Каравелова е учителка, преводачка, активистка за правата на дамите, социална деятелка и основателка на редица благотворителни начинания. Една от най-образованите и цивилен дейни дами на своето време, с безупречно публично доверие.
Те е родена на 21 октомври 1860 година в Русчук (Русе). Голяма роля за нейното бъдеще изиграва вуйна ѝ по бащина линия Кирияки Минкова, брачна половинка на известния русенски търговец Тодор Минков. Тя се употребила с престиж измежду русчушкото общество, финансирала благотворителното сдружение „ Добродетел “ и имала огромно въздействие измежду дамите. Нейна е концепцията да заведе Екатерина едвам 10-годишната да учи в Русия.
През 1870 година Екатерина Пенева напуща Русчук и Тодор Минков я настанява в Москва, в дома на запасния военачалник Всеволод Николаевич Лермонтов, чиято брачна половинка Елисавета Андреевна, родова аристократка от Петербург, е член на Славянското общество. Записват Катя в ІV Московска женска гимназия, която след осем години приключва със златен орден.
На 3 август 1878 година Катя напуща Москва и се насочва към България. На 12 август идва в Русе, ненавършила 17 години. В края на септември младата учителка пригодява стая в дома си и взема няколко деца от разнообразни възрасти да ги учи, разпределяйки ги в три класа – предварителен, първи и втори клас. Преподава им всички предмети, както и съветски, френски и немски.
В края на образователната 1878/1879 година Екатерина Пенева организира изпит с учениците си, на който участват учители от Мъжката гимназия. Изпитът минава ослепително и през втората образователна година, 1879/1880, Екатерина Пенева е назначена за основна учителка на девическите класове, помещаващи се в Мъжката гимназия.
През есента на 1878 година писателят Любен Каравелов се открива в Русе с печатницата си и живее в града до гибелта си. Брат му, Петко Каравелов, при честите си визити в града, навестява Екатерина и двамата беседват с часове. Те се познават още от Москва, където той е бил студент.
На 4 октомври 1879 година те си разменят годежни пръстени, а венчавката е избрана за 13 януари 1880 година В Русе тя остава до началото на юни 1880 година, когато Петко Каравелов става министър на финансите в държавното управление на Драган Цанков. В столицата тя става негова сътрудничка и секретарка.
При окончателното си овакантяване на България, с последния си Манифест от 26 август 1886 година Батенберг назначава за регенти Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров. Каравелов напуща на 1 ноември 1886 година и е сменен от Георги Живков. Когато Петко и негови съидейници са задържани по време на русенския протест на офицерите-русофили през февруари 1887 година, Екатерина Каравелова обикаля европейските дипломатически сътрудници в София с настойчива молба да се застъпят за пандизчиите. Намесата на дипломатите ги избавя, само че омразата на стамболовистите против нея се ускорява.
През 1891 година Каравелов е упрекнат за връзка с убийството на министър Белчев. Осъден от Военен съд, през 1892 година е затворен в Черната джамия. Безогледната политическа битка не пощадява и брачната половинка му. На 30 ноември 1891 година, Екатерина Каравелова е сложена под домакински арест. На 10 февруари 1892 година е изправена пред съда по обвиняване за изменничество, дето желала непознато вмешателство, търсейки помощ от непознатите дипломати в България.
Стефан Стамболов подрежда да я осъдят на гибел. Съдебният заседател Калпакчиев, нерешителен в нейната виновност, се посъветвал с русенския митрополит дядо Григорий, който му споделил да гласоподава по съвест, а не както е заповядал Стамболов. Това и блестящата отбрана на докторът по право Константин Стоилов я избавя от бесилката. Докато трае процесът, с цел да може да претърпява, Екатерина Каравелова се преселва с децата си в Русе, където остава две години, работейки като учителка.
През 1901 година Петко Каравелов за трети път става министър-председател и Екатерина Каравелова още веднъж е учителка в Първа софийска девическа гимназия, където работи до гибелта на брачна половинка си на 24 януари 1903 година
Въпреки тежката загуба, продължава да взема ефективно присъединяване в публичния и културния живот на страната. След жестоката кавга с Илинденското въстание, Каравелова застава отпред на женски комитет за освобождение на девойки-боркини от турските затвори; взема присъединяване в свиканата на 28 март 1904 година в Лондон „ Македонска конференция “ под председателството на Джеймс Брайс и Ноел Бъкстон.
По време на Балканските войни (1912 година – 1913 г.) Екатерина Каравелова е основна здравна сестра във Военното на Н.В. учебно заведение. По време на Първата международна война тя се грижи за ранените и болните.
След Ньойския контракт на 24 септември 1919 година изготвя митинга, който Българският женски съюз изпраща до женските съюзи в чужбина. На конгреса на лигата в Дъблин горещо пази националната идея на своя народ; в продължение на 25 години е председателка на Българския женски съюз. Представлява България на ІV конгрес на Международната женска лига за мир и независимост (1 – 7 май 1924 година във Вашингтон). След връщането си изнася беседи, отдадени на битката за мир в цялата страна. През октомври 1924 година има сказка и в родния си град Русе. През 1925 година е определена за председателка на българската секция към Международната женска лига за мир и независимост.
През 1926 година към българската секция се причислява Македонският женски съюз, организация на дамите бежанци от региона Македония, открили се в България.
Екатерина Каравелова се отдава и на писателска активност. През 1935 година тя е определена за ръководител на Съюза на българските писатели, учредяването на който тя инициира.
Пише политически фейлетони, литературна рецензия, преводи. На страниците на в. „ Търновска конституция “ излизат нейните подлистници под разнообразни псевдоними. Владее съветски, френски и немски. Превежда Толстой, Достоевски, Юго, Мопасан, Флобер, Дикенс и други През 1889 година Петко Каравелов под псевдонима Камен Чернев основава „ Библиотека Св. Климент “. Две трети от преводите там са на Екатерина Каравелова. За памфлетите на Пол Луи Курие тя написа и обстойна историко-литературна характерност. Към „ Егмонт “ на Гьоте дава критически разбор на драмата.
Петко и Екатерина Каравелови имат три деца – първата щерка, Радка, умира ненавършила 3-годишна възраст; втората, Виола (1884 – 1934), угасва с помрачено схващане след безследното изгубване на брачна половинка ѝ, журналиста и общественика Йосиф Хербст; третата, Лора (1886 – 1913), умира от патрон, последвана от брачна половинка си, поета Пейо Яворов.
Близо 25 години тя е в центъра на политическия живот в България. След първата национална злополука, когато България е в изолираност, Каравелова отпътува за Русия, където употребява персоналните си връзки с ръководещите среди за възобновяване на положителните връзки сред двете страни. След втората национална злополука тя се заема да облекчи участта на хилядите български заложници.
Екатерина Каравелова умира на 1 април 1947 година и е заровена по персоналното предписание на Георги Димитров при брачна половинка си Петко Каравелов.
Те е родена на 21 октомври 1860 година в Русчук (Русе). Голяма роля за нейното бъдеще изиграва вуйна ѝ по бащина линия Кирияки Минкова, брачна половинка на известния русенски търговец Тодор Минков. Тя се употребила с престиж измежду русчушкото общество, финансирала благотворителното сдружение „ Добродетел “ и имала огромно въздействие измежду дамите. Нейна е концепцията да заведе Екатерина едвам 10-годишната да учи в Русия.
През 1870 година Екатерина Пенева напуща Русчук и Тодор Минков я настанява в Москва, в дома на запасния военачалник Всеволод Николаевич Лермонтов, чиято брачна половинка Елисавета Андреевна, родова аристократка от Петербург, е член на Славянското общество. Записват Катя в ІV Московска женска гимназия, която след осем години приключва със златен орден.
На 3 август 1878 година Катя напуща Москва и се насочва към България. На 12 август идва в Русе, ненавършила 17 години. В края на септември младата учителка пригодява стая в дома си и взема няколко деца от разнообразни възрасти да ги учи, разпределяйки ги в три класа – предварителен, първи и втори клас. Преподава им всички предмети, както и съветски, френски и немски.
В края на образователната 1878/1879 година Екатерина Пенева организира изпит с учениците си, на който участват учители от Мъжката гимназия. Изпитът минава ослепително и през втората образователна година, 1879/1880, Екатерина Пенева е назначена за основна учителка на девическите класове, помещаващи се в Мъжката гимназия.
През есента на 1878 година писателят Любен Каравелов се открива в Русе с печатницата си и живее в града до гибелта си. Брат му, Петко Каравелов, при честите си визити в града, навестява Екатерина и двамата беседват с часове. Те се познават още от Москва, където той е бил студент.
На 4 октомври 1879 година те си разменят годежни пръстени, а венчавката е избрана за 13 януари 1880 година В Русе тя остава до началото на юни 1880 година, когато Петко Каравелов става министър на финансите в държавното управление на Драган Цанков. В столицата тя става негова сътрудничка и секретарка.
При окончателното си овакантяване на България, с последния си Манифест от 26 август 1886 година Батенберг назначава за регенти Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров. Каравелов напуща на 1 ноември 1886 година и е сменен от Георги Живков. Когато Петко и негови съидейници са задържани по време на русенския протест на офицерите-русофили през февруари 1887 година, Екатерина Каравелова обикаля европейските дипломатически сътрудници в София с настойчива молба да се застъпят за пандизчиите. Намесата на дипломатите ги избавя, само че омразата на стамболовистите против нея се ускорява.
През 1891 година Каравелов е упрекнат за връзка с убийството на министър Белчев. Осъден от Военен съд, през 1892 година е затворен в Черната джамия. Безогледната политическа битка не пощадява и брачната половинка му. На 30 ноември 1891 година, Екатерина Каравелова е сложена под домакински арест. На 10 февруари 1892 година е изправена пред съда по обвиняване за изменничество, дето желала непознато вмешателство, търсейки помощ от непознатите дипломати в България.
Стефан Стамболов подрежда да я осъдят на гибел. Съдебният заседател Калпакчиев, нерешителен в нейната виновност, се посъветвал с русенския митрополит дядо Григорий, който му споделил да гласоподава по съвест, а не както е заповядал Стамболов. Това и блестящата отбрана на докторът по право Константин Стоилов я избавя от бесилката. Докато трае процесът, с цел да може да претърпява, Екатерина Каравелова се преселва с децата си в Русе, където остава две години, работейки като учителка.
През 1901 година Петко Каравелов за трети път става министър-председател и Екатерина Каравелова още веднъж е учителка в Първа софийска девическа гимназия, където работи до гибелта на брачна половинка си на 24 януари 1903 година
Въпреки тежката загуба, продължава да взема ефективно присъединяване в публичния и културния живот на страната. След жестоката кавга с Илинденското въстание, Каравелова застава отпред на женски комитет за освобождение на девойки-боркини от турските затвори; взема присъединяване в свиканата на 28 март 1904 година в Лондон „ Македонска конференция “ под председателството на Джеймс Брайс и Ноел Бъкстон.
По време на Балканските войни (1912 година – 1913 г.) Екатерина Каравелова е основна здравна сестра във Военното на Н.В. учебно заведение. По време на Първата международна война тя се грижи за ранените и болните.
След Ньойския контракт на 24 септември 1919 година изготвя митинга, който Българският женски съюз изпраща до женските съюзи в чужбина. На конгреса на лигата в Дъблин горещо пази националната идея на своя народ; в продължение на 25 години е председателка на Българския женски съюз. Представлява България на ІV конгрес на Международната женска лига за мир и независимост (1 – 7 май 1924 година във Вашингтон). След връщането си изнася беседи, отдадени на битката за мир в цялата страна. През октомври 1924 година има сказка и в родния си град Русе. През 1925 година е определена за председателка на българската секция към Международната женска лига за мир и независимост.
През 1926 година към българската секция се причислява Македонският женски съюз, организация на дамите бежанци от региона Македония, открили се в България.
Екатерина Каравелова се отдава и на писателска активност. През 1935 година тя е определена за ръководител на Съюза на българските писатели, учредяването на който тя инициира.
Пише политически фейлетони, литературна рецензия, преводи. На страниците на в. „ Търновска конституция “ излизат нейните подлистници под разнообразни псевдоними. Владее съветски, френски и немски. Превежда Толстой, Достоевски, Юго, Мопасан, Флобер, Дикенс и други През 1889 година Петко Каравелов под псевдонима Камен Чернев основава „ Библиотека Св. Климент “. Две трети от преводите там са на Екатерина Каравелова. За памфлетите на Пол Луи Курие тя написа и обстойна историко-литературна характерност. Към „ Егмонт “ на Гьоте дава критически разбор на драмата.
Петко и Екатерина Каравелови имат три деца – първата щерка, Радка, умира ненавършила 3-годишна възраст; втората, Виола (1884 – 1934), угасва с помрачено схващане след безследното изгубване на брачна половинка ѝ, журналиста и общественика Йосиф Хербст; третата, Лора (1886 – 1913), умира от патрон, последвана от брачна половинка си, поета Пейо Яворов.
Близо 25 години тя е в центъра на политическия живот в България. След първата национална злополука, когато България е в изолираност, Каравелова отпътува за Русия, където употребява персоналните си връзки с ръководещите среди за възобновяване на положителните връзки сред двете страни. След втората национална злополука тя се заема да облекчи участта на хилядите български заложници.
Екатерина Каравелова умира на 1 април 1947 година и е заровена по персоналното предписание на Георги Димитров при брачна половинка си Петко Каравелов.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ