Педагогическото кредо и принципите на възпитание на Екатерина Велика
Екатерина II Велика е императрица на Русия от 1762 година до гибелта си. Тя е най-дълго управлявалият държател на Руската империя, като интервалът на нейното ръководство постоянно е именуван „ Златен век “ и е апетитен като образец за образован максимализъм.
„ Никакви пухенки – децата би трябвало да се закаляват. Не ги хранете принудително – на масата да ядат толкоз, колкото желае организмът, а сред храненията може да им дадете парче черен самун. Затова пък позволявайте на децата да играят колкото желаят! Защото детските игри не са просто игри – те са положително образование и упражнение за децата. “
Тези правила за образование на Екатерина Велика са били в действителност революционни за времето си, само че е забавно да ги погледнем и през днешния ден, повече от два века след царуването на великата императрица.
Нейният личен наследник, бъдещият император Павел I бил възпитаван по напълно различен метод – той бил прехранван и цяла свита от придворни се е грижела да извършва всичките му капризи, което съгласно Екатерина II освен не му е донесло нищо положително, само че и „ му нанесло несравнимо огромни физически и морални вреди “.
По времето, когато синът ѝ е дете, Екатерина не можела да се намесва в неговото образование и единственото, което и оставало, било да търпи и да следи в профил. След дворцовия прелом през 1762 година, когато тя става пълновръстен държател, характерът на нейния наследник Павел към този момент бил безвъзвратен.
„ Моят наследник има неприятно здраве и недостойна душа и всичко това е следствие от глупавото му образование. Но с внуците ми всичко ще бъде напълно друго! “, споделила тя.
През 1784 година Екатерина II основава в детайли управление за възпитанието на внуците си Александър и Константин, което връчва на техния педагог. Тя изисквала от него, както и от всички учители на младите князе „ постоянно да припомнят на техни височества разпоредбите за великодушие и снизхождение към всички живи същества “.
Нейното педагогическо кредо се състои в следното: „ който по природа е добър и се стреми към по-добро, той е роден щастливец. “ Тя държала на скромността и непринудеността в бита и на простотата в храненето и изисквала нейните внуци да употребяват здрава, елементарна и не изобилна храна.
Но най-важното достолепие, което трябвало да се следва при възпитанието на децата съгласно императрицата, било да се научат на обич към близък, към човешкия жанр, на чистосърдечност и благожелателно отношение към всички хора, и да не се поддават на боязън, яд и съмнение.
Педагогическият гений на императрицата е синтезиран в специфичен справочник, в който тези нейни правила за образование на стойностни персони са систематизирани в обособени глави – от облеклото и храната до сълзите и страха. И макар че актуалните психолози биха оспорили някои от тях (като да вземем за пример „ когато паднат и се ударят, да не се обръща огромно внимание, а сълзите са неразрешени. Защото мощният дух поддържат добродетелите “), множеството от тези правила и през днешния ден звучат настоящо и повече от рационално.
Ето няколко забавни извадки от нейното управление:
Не забранявайте на децата да играят колкото желаят.
Давайте на децата цялостна независимост в техните игри и занимания и доста по-лесно ще разберете какви са техните пристрастености и какъв темперамент имат.
Децата не би трябвало да бъдат ограничавани или наказвани поради техните игри или дребни детски провинения, както и за всичко това, което времето и мозъкът ще поправя.
Детските игри не са просто игри, те са положително образование и упражнение за децата.
Търпеливо слушайте диалозите на децата, всяка тяхна дума, говорете с тях другарски и обсъждайте с тях всичко, което се случва. Така те ще придобият привички да мислят и да проучват.
Дръжте надалеч от очите и ушите им всички неприятни и порочни образци. Пред децата никой не би трябвало да се ядосва, не трябва да произнася груби, неприлични и обидни думи. Да не се позволяват пред тях никакви диалози, разкази и клюки, които принизяват добродетелите и любовта към положителното, или такива, които възхваляват пороците.
Лъжата и измамата са неразрешени както за самите деца, по този начин и за обкръжението им. Не би трябвало да се лъже даже на смешка. Децата би трябвало да знаят, че да се лъже е срамно и безчестно и че то води до пренебрежение и съмнение от страна на всички хора.
***
Ако би трябвало да порицаете децата, постоянно го правете уединено и със сериозен глас и изражение. А когато заслужават хвалба, правете го пред всички.
Не ругайте децата поради учението и не ги карайте да учат с насила. Но когато учат добре и с готовност, ги похвалете.
Трябва да се насърчава любознанието на децата, по тази причина изслушвайте търпеливо техните въпроси и им отговаряйте тъкмо и изчерпателно.
Децата би трябвало да учат, само че по-важно е да запалите в тях предпочитание и обич към знанието, тъй че те сами да желаят да умножават знанията си.
Най-добрият метод за проучване на непознати езици е като разговаряте с децата на тези езици.
Забранява се децата да бъдат принуждавани да повтарят и да учат наизуст. Това не усъвършенства паметта.
Не карайте децата да учат със боязън. Когато душата е обзета от боязън, да посееш познание в нея, е все едно да пишеш върху хартия, която трепери.
Ако би трябвало да отучите децата от някаква игра, най-хубавият метод е всекидневно да ги принуждавате да играят на нея няколко часа без спиране.
Източник: gnezdoto.net
„ Никакви пухенки – децата би трябвало да се закаляват. Не ги хранете принудително – на масата да ядат толкоз, колкото желае организмът, а сред храненията може да им дадете парче черен самун. Затова пък позволявайте на децата да играят колкото желаят! Защото детските игри не са просто игри – те са положително образование и упражнение за децата. “
Тези правила за образование на Екатерина Велика са били в действителност революционни за времето си, само че е забавно да ги погледнем и през днешния ден, повече от два века след царуването на великата императрица.
Нейният личен наследник, бъдещият император Павел I бил възпитаван по напълно различен метод – той бил прехранван и цяла свита от придворни се е грижела да извършва всичките му капризи, което съгласно Екатерина II освен не му е донесло нищо положително, само че и „ му нанесло несравнимо огромни физически и морални вреди “.
По времето, когато синът ѝ е дете, Екатерина не можела да се намесва в неговото образование и единственото, което и оставало, било да търпи и да следи в профил. След дворцовия прелом през 1762 година, когато тя става пълновръстен държател, характерът на нейния наследник Павел към този момент бил безвъзвратен.
„ Моят наследник има неприятно здраве и недостойна душа и всичко това е следствие от глупавото му образование. Но с внуците ми всичко ще бъде напълно друго! “, споделила тя.
През 1784 година Екатерина II основава в детайли управление за възпитанието на внуците си Александър и Константин, което връчва на техния педагог. Тя изисквала от него, както и от всички учители на младите князе „ постоянно да припомнят на техни височества разпоредбите за великодушие и снизхождение към всички живи същества “.
Нейното педагогическо кредо се състои в следното: „ който по природа е добър и се стреми към по-добро, той е роден щастливец. “ Тя държала на скромността и непринудеността в бита и на простотата в храненето и изисквала нейните внуци да употребяват здрава, елементарна и не изобилна храна.
Но най-важното достолепие, което трябвало да се следва при възпитанието на децата съгласно императрицата, било да се научат на обич към близък, към човешкия жанр, на чистосърдечност и благожелателно отношение към всички хора, и да не се поддават на боязън, яд и съмнение.
Педагогическият гений на императрицата е синтезиран в специфичен справочник, в който тези нейни правила за образование на стойностни персони са систематизирани в обособени глави – от облеклото и храната до сълзите и страха. И макар че актуалните психолози биха оспорили някои от тях (като да вземем за пример „ когато паднат и се ударят, да не се обръща огромно внимание, а сълзите са неразрешени. Защото мощният дух поддържат добродетелите “), множеството от тези правила и през днешния ден звучат настоящо и повече от рационално.
Ето няколко забавни извадки от нейното управление:
Не забранявайте на децата да играят колкото желаят.
Давайте на децата цялостна независимост в техните игри и занимания и доста по-лесно ще разберете какви са техните пристрастености и какъв темперамент имат.
Децата не би трябвало да бъдат ограничавани или наказвани поради техните игри или дребни детски провинения, както и за всичко това, което времето и мозъкът ще поправя.
Детските игри не са просто игри, те са положително образование и упражнение за децата.
Търпеливо слушайте диалозите на децата, всяка тяхна дума, говорете с тях другарски и обсъждайте с тях всичко, което се случва. Така те ще придобият привички да мислят и да проучват.
Дръжте надалеч от очите и ушите им всички неприятни и порочни образци. Пред децата никой не би трябвало да се ядосва, не трябва да произнася груби, неприлични и обидни думи. Да не се позволяват пред тях никакви диалози, разкази и клюки, които принизяват добродетелите и любовта към положителното, или такива, които възхваляват пороците.
Лъжата и измамата са неразрешени както за самите деца, по този начин и за обкръжението им. Не би трябвало да се лъже даже на смешка. Децата би трябвало да знаят, че да се лъже е срамно и безчестно и че то води до пренебрежение и съмнение от страна на всички хора.
***
Ако би трябвало да порицаете децата, постоянно го правете уединено и със сериозен глас и изражение. А когато заслужават хвалба, правете го пред всички.
Не ругайте децата поради учението и не ги карайте да учат с насила. Но когато учат добре и с готовност, ги похвалете.
Трябва да се насърчава любознанието на децата, по тази причина изслушвайте търпеливо техните въпроси и им отговаряйте тъкмо и изчерпателно.
Децата би трябвало да учат, само че по-важно е да запалите в тях предпочитание и обич към знанието, тъй че те сами да желаят да умножават знанията си.
Най-добрият метод за проучване на непознати езици е като разговаряте с децата на тези езици.
Забранява се децата да бъдат принуждавани да повтарят и да учат наизуст. Това не усъвършенства паметта.
Не карайте децата да учат със боязън. Когато душата е обзета от боязън, да посееш познание в нея, е все едно да пишеш върху хартия, която трепери.
Ако би трябвало да отучите децата от някаква игра, най-хубавият метод е всекидневно да ги принуждавате да играят на нея няколко часа без спиране.
Източник: gnezdoto.net
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ