Екатерина Глухова е от град Смолян. Има две дъщери и

Екатерина Глухова е от град Смолян. Има две дъщери и прекарва част от времето си на Божие място – Илинденските поляни над село Гела, където се организира фамозното Гайдарско надсвирване. Поляните се считат за енергийно място, а там се намира и параклисът „ Свети Пророк Илия “. Местните имат вяра, че светецът ги закриля. Екатерина също има вяра, че той пази нея и фамилията ѝ. Тя е стихотворец и публицист, с издадени 17 книги. В момента работи по нова книга, част от която ѝ донесе най-високото отличие „ Супер Гранд При “ за прозаичност, както и „ Гранд При “ за лирика в тазгодишното издание на фестивала „ Българска душа на Святата земя “, в границите на литературния конкурс „ Небесни меридиани “.

Разговаряме с нея за присъединяване ѝ в Израел, което се трансформира в същинско премеждие, белязано от напрежение, страсти и признателност към живота.

- Кате, към този момент си на родна земя, откакто претърпя едно от най-големите си завършения. Как се чувстваш по-късно тестване? Как стартира всичко?

– Здравейте, веселя се, че още веднъж съм на българска земя. Приключението стартира с покана от предходната година за присъединяване в десетото юбилейно издание на Международния фестивал „ Българска душа на Святата земя “ в Израел, проведен от Арт салон „ Сели “. Миналата година получих три награди – първи места за лирика и прозаичност, както и специфична премия за литературно творчество от Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина – Чикаго, Съединени американски щати. Това беше повода да участвам тази година – дружно с двата най-високи наградата в разделите лирика и прозаичност.



- Какво е чувството да чуеш сирените и да търсиш бомбоубежище? Какви бяха изискванията там? Имаше ли боязън?

– Не е приятно… В такива моменти човек се замисля за дребните, значими неща, които постоянно забравяме в всекидневието. Убежището беше остаряло, в самата постройка, със столове и съвсем никакви улеснения. Уплаших се, само че се уповавах на безрезервната си религия в Бог и Светлината. Чувствам се допряна от Божията благословия. Убедена съм, че Той ни избави.



- Как реагира фамилията ти, когато разбра за ситуацията?

– Бяха обезпокоени, несъмнено, само че не демонстрираха суматоха. Подкрепяха ме, бяха с мен с религия и вяра от самото начало. Аз също се усещах застрашена, само че вътрешно знаех, че Бог е с нас и имах вяра, че ще ни опази.



- А по какъв начин реагира групата, с която беше? Разкажи за евакуацията през Египет.

– Групата резервира успокоение. Много се сближихме – за мен множеството от тях са като духовни братя и сестри. Евакуацията беше чудесно проведена, с най-малък риск. Благодарение на Посолството на България в Израел и най-много на невероятната госпожа Славена Гергова – наш дипломат в Тел Авив – всичко мина допустимо най-безпроблемно. Пътуването беше дълго, само че имахме организация и се чувствахме в сигурни ръце.

- Какво осъзна за себе си и за света по-късно прекарване?

– Светът е полудял! А занапред ще върша заключения. В такива моменти най-ясно се откроява кое е същински значимо.



- Ще повлияе ли тази обстановка на творчеството ти?

– Вероятно да, въпреки че към момента не съм го осмислила, още съм в потрес. Такива прекарвания трансформират гледната точка и надълбоко въодушевяват.

- Трябва ли България да има по-сериозна система за отбрана на популацията при боен спор, сходно на Израел?

– Определено. Нужна е тактика и действителна предварителна защита. Нямаме добре уредени бомбоубежища, а това е доста значимо!

- Какво би споделила на българите след тази обстановка?

– Вярвам, че не бяхме там инцидентно. Вярвам, че Бог ме срещна с тези хора с причина. Посланието ми е: „ Бъдете положителни и толерантни. Избирайте постоянно Светлината! “