Как левичарството се свързва с мозъчната асиметрия?
Ежегодно 13 август е отдаден на хората, които избират да употребяват лявата си ръка.
Как се е случило по този начин, че измежду хората е останало и се е запазило едно малцинство, което си служи по друг метод с ръцете? Естественият асортимент укрепва и развива нужните привички и отсява редките, в случай че не са свързани с някакви потребни характерности.
Въпреки това, измежду човешкото население се резервира " популацията на левичарите ". От това може да се създадат следните заключения:
неудобствата, свързани с това да си член на малцинствена група, евентуално са по-малко, в сравнение с преимуществата, които вероятно носи това да си левичар;
съществуват избран тип взаимозависимост от изгодата да се левичар или десничар в сходство с относителния брой на всеки вид в популацията.
Левичарите имат преимущество в дуели и надпревари с десничари и някои изследвания демонстрират, че процентът левичари има връзка (корелира) с количеството на насилието в обществото.
Но повода се крие в метода на действие на човешкия мозък?
Човешкият мозък е двоен орган, състои се от две половини (наречени мозъчни полукълба), които наподобяват съвсем еднообразно. Но всяко полукълбо има функционални специализации - за някои функционалности невронните механизми са локализирани основно в едната половина на мозъка.
Най-очевидната функционална специализация при хората е центърът на речта и способността да разбираме говора. В средата на 19-ти век Пол Брока (френски неврохирург) разпознава избрана област на лявото полукълбо, която играе съществена роля във възпроизвеждането на речта. Малко по-късно, немският невролог, Карл Вернике разпознава в друга част на лявото полукълбо област, която взе участие най-вече в разбирането на езика.
Хипотезата, че лявото полукълбо е разумното, а дясното - образно-емоционално, от дълго време е опровергана. Тя се основава на това, че центърът на речта се намира в дясното полукълбо. Колкото повече учените научават за мозъка, толкоз по-малко схващат по какъв начин работи. Но въпреки всичко се виждат разликите във действието на структурите при десничари и левичари.
Докато при 95% от десничарите центърът на речта е в лявата половина на мозъка, за левичарите не се следи тази взаимозависимост. Някои се оправят употребявайки дясната половина, а други - лявото полукълбо, а някои употребяват и двете.
По време на проучвания е открито, че левичарите обработват информацията с двете полукълба по едно и също време. Друга разлика, следена в изследванията, е обвързвана с обработката на сензорната информация: данните, нормално възприемани от дясната част на тялото (дясно око, дясното ухо, и т.н.), се обработват в лявото полукълбо в мозъка. Съответно, информацията, получена от лявата страна, се изпраща за преправка в дясното полукълбо на мозъка. После мозъкът комбинира резултатите от обработката на двете полукълба и демонстрира какво сме видели и чули.
Разликата в мозъка може да се види в графиките на електроенцефалограмите (ЕЕГ) на десничари и левичари сега на заспиването. При десничарите нормално работи единствено една част от мозъка, което е икономично. При левичарите се вижда включване на другите структури на мозъка по едно и също време.
Това нормално се извличат разнообразни теории за опциите за креативност и логическо мислене. Смята се, че способността за творчество и изобретателно мислене са по-добре развити у левичарите.
Изясняването на връзките сред желаната ръка и функционалните мозъчни специализации може да помогне да се научи повече за механизмите на невробиологичната еволюция, които са в основата на тези връзки, може да ни помогне и да разберем по-добре необятна гама от видимо несвързани проблеми като дислексия, заекване, сравнителни проучвания на мозъка, развиването на невробиологията на мозъка, както и за произхода на човешкия език.
Как се е случило по този начин, че измежду хората е останало и се е запазило едно малцинство, което си служи по друг метод с ръцете? Естественият асортимент укрепва и развива нужните привички и отсява редките, в случай че не са свързани с някакви потребни характерности.
Въпреки това, измежду човешкото население се резервира " популацията на левичарите ". От това може да се създадат следните заключения:
неудобствата, свързани с това да си член на малцинствена група, евентуално са по-малко, в сравнение с преимуществата, които вероятно носи това да си левичар;
съществуват избран тип взаимозависимост от изгодата да се левичар или десничар в сходство с относителния брой на всеки вид в популацията.
Левичарите имат преимущество в дуели и надпревари с десничари и някои изследвания демонстрират, че процентът левичари има връзка (корелира) с количеството на насилието в обществото.
Но повода се крие в метода на действие на човешкия мозък?
Човешкият мозък е двоен орган, състои се от две половини (наречени мозъчни полукълба), които наподобяват съвсем еднообразно. Но всяко полукълбо има функционални специализации - за някои функционалности невронните механизми са локализирани основно в едната половина на мозъка.
Най-очевидната функционална специализация при хората е центърът на речта и способността да разбираме говора. В средата на 19-ти век Пол Брока (френски неврохирург) разпознава избрана област на лявото полукълбо, която играе съществена роля във възпроизвеждането на речта. Малко по-късно, немският невролог, Карл Вернике разпознава в друга част на лявото полукълбо област, която взе участие най-вече в разбирането на езика.
Хипотезата, че лявото полукълбо е разумното, а дясното - образно-емоционално, от дълго време е опровергана. Тя се основава на това, че центърът на речта се намира в дясното полукълбо. Колкото повече учените научават за мозъка, толкоз по-малко схващат по какъв начин работи. Но въпреки всичко се виждат разликите във действието на структурите при десничари и левичари.
Докато при 95% от десничарите центърът на речта е в лявата половина на мозъка, за левичарите не се следи тази взаимозависимост. Някои се оправят употребявайки дясната половина, а други - лявото полукълбо, а някои употребяват и двете.
По време на проучвания е открито, че левичарите обработват информацията с двете полукълба по едно и също време. Друга разлика, следена в изследванията, е обвързвана с обработката на сензорната информация: данните, нормално възприемани от дясната част на тялото (дясно око, дясното ухо, и т.н.), се обработват в лявото полукълбо в мозъка. Съответно, информацията, получена от лявата страна, се изпраща за преправка в дясното полукълбо на мозъка. После мозъкът комбинира резултатите от обработката на двете полукълба и демонстрира какво сме видели и чули.
Разликата в мозъка може да се види в графиките на електроенцефалограмите (ЕЕГ) на десничари и левичари сега на заспиването. При десничарите нормално работи единствено една част от мозъка, което е икономично. При левичарите се вижда включване на другите структури на мозъка по едно и също време.
Това нормално се извличат разнообразни теории за опциите за креативност и логическо мислене. Смята се, че способността за творчество и изобретателно мислене са по-добре развити у левичарите.
Изясняването на връзките сред желаната ръка и функционалните мозъчни специализации може да помогне да се научи повече за механизмите на невробиологичната еволюция, които са в основата на тези връзки, може да ни помогне и да разберем по-добре необятна гама от видимо несвързани проблеми като дислексия, заекване, сравнителни проучвания на мозъка, развиването на невробиологията на мозъка, както и за произхода на човешкия език.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ