За паравана на принципа в най-добрия интерес на детето
Ежегодните балове на юристите в България се организират в София в края на всяка календарна година. Тазгодишното издание ще се организира на 16.01.2026г. По традиция тези балове са благотворителни. Но тяхната същинска стойност не е в демонстрацията на искра и пищност. Много по-важно е да развиват и укрепват общността на юристите в България и да я концентрира върху главните проблеми на нейното израстване.
Всяка година балът на юристите извежда на напред във времето разнообразни тематични акценти. Отличени са правосъдни каузи и експерти, които са привлекли най-голямо публично внимание. По тези акценти могат да се извлекат основни заключения за главните обществени тематики в работата на правосъдната система.
На 29.11.2024г., в София, на миналогодишния бал бяха раздадени дванадесетите годишни награди на юристите в България. Тематичният акцент на събитието бе тематиката за отбрана правата на детето, ограниченията за протекция на детето, домашното принуждение, злоупотребите със законодателството в тази област. Това бе единствената тематика, на която бяха отдадени две номинации – номинациите за дело на 2024г. и за юрист на 2024г. Те бяха свързани с проблема на малолетно дете „ Х “, изведено с административна заповед от своето семейство и настанено при родственици.
Към оня миг, въпросът занапред започваше да набира скорост. Днес, година и половина по-късно, в дните преди 16.01.2026г., когато ще се организира тай-годишният бал на юристите в България, правосъдните разногласия са на практика решени. Детето е върнато в фамилията и първичните неверни решения са анулирани. Пет каузи са приключили с влезнали в действие правосъдни решения. Остават последните.
Със свое Решение № 20902 от 17.06.2025 година по адм.д.981/2024г., АССГ, 33 с-в постанови, изтъквам:
Цитираното нагоре решение на АССГ е доказано с Решение № 11982 от 26.11.2025 година по адмд.8117/2025г. на Върховния административен съд, шесто поделение.
Подобни решения на българския съд провокират справедливо задоволство.
Съдебната система отбрани конституционното си обвързване да обезпечи протекция на фамилията, майчинството и децата. Отменена е първата административна заповед на Директора на Държавно стопанско предприятие „ Сердика “ от 23.01.2024г. за незабавно извеждане на детето от фамилията и настаняване при Росица Кирилова, баба по м.л. Предстои анулация и на втората административна заповед на същия шеф от 26.07.2024г. за настаняване на детето при Елена Кирилова, вуйна ми по м.л. Отменени са и заповедите на СРС за незабавна отбрана против родителите на „ Х “. Ищците, представлявани от сътрудника Мариета Димитрова, юрист от САК с над 30-годишен стаж, експерт по фамилно право, губят всички каузи, с едно само изключение.
Заповедите са анулирани, само че последствията остават – едно дете е с пречупена орис, едни родители изгубиха религия в страната. Майката Северина Кирилова съобщи обществено, че няма да ражда повече деца в Република България.
Време е за равносметка.
КАЗУСЪТ
В средата на 2022 година Северина Кирилова и Константин Тодоров и тяхното малолетно дете „ Х “ емигрират в чужбина. През последните десетилетия това е изборът на стотици хиляди българи, прогонени от икономическата рецесия и неналичието на вероятност. Емиграцията слага на тестване цялото семейство. Родителите би трябвало да си обезпечат работа, жилище и обучение на своето дете. „ Х “ има проблеми с акомодацията в новата езикова, просветителна и обществена среда. За да не прекъсват връзките му с България, една година след установяването в Латинска Америка майката и бащата изпращат “Х “ при родственици за Коледа и Нова година. Изправено пред компликациите в чужбина, детето се възползва от опцията да остане в България и отхвърля да се завърне при родителите си. Решението му е подкрепено от бабите по м.л. и б.л. и лелите по м.л. и б.л., макар безапелационното противоречие на родителите. Пуснат е в ход повсеместен проект за задържане на детето в България, квалифициран с юрист, само че без знанието и единодушието на родителите.
Родителите схващат, че са излъгани от най-близките си родственици. Под опасност са сложени всички техни старания и инвестиции в Бразилия. За да приберат детето при себе си, те се принуждават да се завърнат незабавно в България и да провеждат пътуването си назад. Тук обаче срещат съпротивата на своите родственици. Така стартира административната и правосъдна борба сред родителите и разширеното семейство за ориста на „ Х “.
Разширеното семейство трансформира разногласието с родителите в лична обществена акция против домашното принуждение. На 22.01.2024г. в праймтайма в 20:00 ч. Българска национална телевизия - Канал 1 излъчва специфичен репортаж за домашно принуждение над дете. Тиражирани са погрешни изказвания, включително строшаване на долна челюст, потвърдена с епикриза от УМБАЛСМ „ Пирогов “, отнемане от медицински грижи, право на обучение, постоянно нарушение на неговото право да показва отзиви и мнения по въпроси, които го засягат. Днес, всички тези изказвания са отхвърлени от Върховния административен съд. Репортажът не дава персонални данни на участниците. Но разказът е толкоз подробен, че познати и другари на фамилията незабавно разпознават съответния случай. Видеозаписът на Българска национална телевизия, направен в право на отговор на родителите, е съществено орязан. „ Влиза в приложимост “ правото на свободно разпространение на информация в актуален вид посредством явна неравнопоставеност в отразяването на двете гледни точки.
В решение на проблема са ангажирани политици. Сезирани са способените административни и правосъдни органи.
Много бързо въпросът „ Х “ надвишава рамките на персонален юридически спор. Хиляди родители в цялата страна наблюдават събитията в обществените мрежи. Десетки жители участват на съвещанията на някои от делата. Случаят става необятно прочут и стартира да притегля емфатичен меден интерес.
По случая се образуват 2 административни, 14 правосъдни и 5 наказателни производства. Сред тях 8 цивилен каузи: 5 правосъдни каузи в СРС против родителите за издаване заповеди за незабавна протекция на дете, за извеждане на детето от фамилията и настаняване при бабата по м.л.(гр.д.70073/23г на СРС, 92 с-в; гр.д.1551/2024г. на СРС, 80 с-в; гр.д.3656/24 година на СРС, 117 с-в; гр.д.9777/2024г. на СРС 80 с-в, гр.д.7991/2024г. на СРС, 83 с-в).
В своя отбрана родителите завеждат 3 цивилен в СРС (гр.д.3760/2024г. на СРС, 117 с-в, гр.д.41989/2024г. на СРС, 84 с-в, гр.д.48900/2024г.) и 2 административни в АССГ –(адм.д.981/2024г. на АССГ, 32-с-в и адм.д.8020/2024г. на АССГ, 33 с-в).
В хода на гражданските каузи се откриват данни за осъществен противозаконни дейности от членове на разширеното семейство. По тях са формирани 3 наказателни производства (пр.пр.1028/СРП;ДП 5093/24 на Столична дирекция на вътрешните работи против членове на разширеното семейство - за основаване на формален неистинен документ и потребление за записване на детето на училище; пр.пр.№15104/24 на СРП, Директива за птиците 5310/2024 на Столична дирекция на вътрешните работи против УМБАЛСМ «Пирогов»– за слагане на погрешна диагноза на детето; пр.пр.24296/15.05.2024г. на СРП за лъжесвидетелство пред съд).
Гражданските каузи са натоварени с изключителна емоционалност. Решава се ориста на единственото дете в фамилията. Страни по делата са най-близки родственици. Разширеното семейство, в осъществяване на свои законови пълномощия изправя един против различен малолетно дете и неговите родители. Няколко пъти, неговият юрист Мариета Димитрова възразява против оферти на родителите за преустановяване на делата и анулация на психическите изтезания на „ Х “ посредством чувания пред съда и правене на правосъдни експертизи. Процедурата неизбежно води до изнасяне на персонална информация за няколко най-близки фамилии.
Приложимото право по делата са Законът за отбрана от домашно принуждение, Законът за протекция на детето и Наказателният кодекс.
Семейните разногласия прерастват в двугодишен правосъден маратон. Последиците за всички участници са разрушителни. Срещу майката са отправени параноични обвинявания във физическо принуждение над личното й дете, осъществено на обществено място, които не дават отговор на истината. Обвинена е в обмисляне и подготовка за насилствени дейности, влачене на дете по двора на учебното заведение, строшаване на долна лява челюст и други Симулирано е похищение на дете в чужбина. Клеветата е доведена до парадокс. Върху детето е наложена мярка „ полицейска протекция “, настанено е за 24 часа в специфична институция на Министерство на вътрешните работи за малолетни и малолетни. Ограничена е свободата на придвижване и е издадена възбрана за овакантяване на страната на малолетно дете дружно с неговите родители. Разкъсани са връзки сред дете и родители, сред близки родственици, сред майка и щерка, сред сестра и сестра, сред брат и сестра. Сринат е родителският престиж на майката и бащата. Провалени са житейски проекти на фамилията за емигриране и устройване на фамилията в чужбина.
Цялата отговорност за тези и други тежки последствия лежи върху ищците по делата, членове на разширеното семейство, които и до този миг не престават да не осъзнава своята виновност.
В хода на делата личи същинската цел на разширеното семейство – задържане на малолетното дете в България, даже с цената на разрушение на биологичното семейство и лишаването на детето от родители. Пред съда, тази цел е „ опакована “ в правна теза за домашно принуждение от процесуалния представител на разширеното семейство адв.Мариета Димитрова. За няколко дни и седмици разширеното семейство изпраща десетки сигнали, молби, тъжби до способените институции. Първите са изпратени още до момента в който родителите са в Бразилия, което свидетелства за предварителна подготовка. По-късно посредством административни и правосъдни процедури е възпрепятствано връщането на детето в Бразилия дружно с родителите. Детето е съветвано, инструктирано, сугестирано, квалифицирано да се опълчва на решенията на своите родители. То стартира да бяга от къщи, да се опълчва на майка си, да я нагрубява, даже стига до физическо принуждение.
Правните причини на разширеното семейство са допълнени с такива с искрено идеологически и политически подтекст.Търси се политическа поддръжка от лица на виновни държавни позиции. Сезиран е Министър и зам.министър на труда и обществената политика. Постепенно стартират да излизат данни за интервенция в работата на административните и правосъдни органи от депутати в Народното събрание.
В първите няколко месеца от развиването на случая, офанзивата против родителите реализира търсения резултат. Издадени са две административни заповеди на Държавно стопанско предприятие „ Сердика “ и няколко правосъдни заповеди на СРС против родителите. „ Х “ е изведен от фамилията за 9 месеца и настанен при бабата по м.л. и лелята по м.л. Със правосъдна заповед на майката е неразрешено да контактува по какъвто и да било метод със сина си, да се приближава на 2 м. от него, да не посещава местата на неговото престояване. На една естествена, образована, развита жена се не разрешава да поддържа връзка със личното си дете. Злоупотребява се с лабилността, незрелостта, неналичието на житейски опит на дете, навлизащо в пубертета. За да се види със личното дете през този интервал от 6 месеца, Северина Кирилова е принудена да закупува от страната правото на 2 часа платено рандеву със своя наследник в ЦОП – центрове за социална поддръжка или Държавно стопанско предприятие “Сердика “, в наличие на обществен служащ, против „ скромната сума “ от 65 лева за всяко рандеву. С други думи, с цел да резервира ролята си на майка Северина Кирилова е принудена да заплаща на страната държавна такса. Нарушението на правата на индивида, както на детето, по този начин и на неговите родители, се трансформира в извращение.
Така, зад паравана на правилото на най-хубавия интерес на детето, нарушавайки своето конституционно обвързване да обезпечава протекция на фамилията, майчинството и децата, ( чл.14 от Конституцията на Република България ), страната на процедура търгува и печели от страданията на родителите. Пред невярващия взор на обществото „ се ражда “ нова обществена услуга „ рандеву на майката с нейното дете “, този път платена от джоба на самата майка. Постижението в действителност е неповторимо.
Прокуратурата на Република България от своя страна също не остава обратно. Само месец откакто е сезирана от разширеното семейство, Прокуратурата завежда гражданско дело за ограничение на родителските права против двамата родители (гр.д.7991/24 на СРС, 83 с-в). В следствие Съдът постановява с дефинитивно влезнало в действие решение(Решение №7170/22.04.2025 година СРС), че липсват в действителност учредения за използване на чл.131 от Семеен кодекс.
„
Излиза, че става дума за един много „ реформаторски “ метод на Прокуратурата към нейното конституционно обвързване за „ протекция на фамилията, майчинството и децата “…
Интересен подробност от картината е, че до момента в който наказателните производства по сигнали на родителите от пролетта на 2024 година не престават да отлежават в СРП, гражданското дело на СРП против родителите е заведеносамо един месец след подаване на сигнала от разширеното семейство. Тук за някакво тъждество на страните в наказателното произвеждане надали си коства да се приказва.
Поведението на способените органи на Държавно стопанско предприятие, СДСП, ДАЗД по случая стартира да придобива очертанията на правна принуда против родителите. Резултатите бяха прочувствено, психическо и финансово изтощение. Не постоянно родителите могат да се опълчват на сходни тествания и тогава системата реализира своите цели.
В съответния случай смяната идва постепенно. От страна на родителите – платена е голяма финансова и прочувствена цена. От страна на правосъдната система - осъществена е забележителна по размер юридическа работа. С проблема са се занимавали 11 правосъдни състава на СРС, Софийски градски съд, АССГ, Върховен административен съд, и трима районни прокурори, двама градски прокурори, двама висши административни прокурори от СРП, СГП, ВАП. Страни по делата са родителите Северина Кирилова, Константин Тодоров и детето „ Х “, Държавно стопанско предприятие „ Сердика “. В друго качество са ангажирани Росица Кирилова, баба по м.л., Елена Кирилова, вуйна по м.л., Албена Тодорова, вуйна по б.л., както и Държавно стопанско предприятие “Лозенец “, Държавно стопанско предприятие „ Оборище “. Бяха въвлечени и две медицински заведения - УМБАЛСМ „ Пирогов “ и МЛ „ Русев “.
Действията на правосъдната система не престават към този момент над 2 години. По делата са събрани десетки хиляди страници писмени доказателства, подредени в 5 класьора. Разпитани са над 10 очевидци. Бяха неведнъж разпитвани детето, неговите родители, членовете на разширеното семейство. Бяха направени над 5 съдебно-медицински експертизи – единични, тройни, сложни, някои от които над 65 страници.
Налага се закономерно въпросът – трябваше ли да бъде зает толкоз огромен запас на правосъдната система по проблем за дете в пубертет, което изпитва компликации в акомодацията в чужбина и заради това отхвърля да живее там с родителите. Разбира се, че отбраната на правата и ползите на всяко дете заслужават напъните на правосъдната система. Но сходни проблеми следват да се уреждат с други начини и средства. Внасянето на разногласия сред родители и деца в правосъдната зала е симптом на сериозен управнически недостиг. Всяко зряло общество би трябвало да потърси други средства за решение на фамилни спорове, които да вземат решение проблемите, вместо да основават нови, по-сериозни.
Отговорът има директно отношение към двата съществени казуса на всяко правораздаване – качество на законодателна уредба на отбрана правата на детето и успеваемостта на правосъдната система.
По първия проблем, необятно публикувано в професионалните среди е мнението, че законодателната уредба за отбрана на правата на детето и за домашното принуждение е несъответстваща на публичните упования и страда от непреодолими дефекти. Самото законодателство основава благоприятни условия за корист с право. Очевидно е несъответствието сред задачите на закона и неговото наличие. Това с особена мощ е годно за ювеналната юстиция във типа, в който се практикува през днешния ден в цяла Европа.
По втория проблем, с надълбоко задоволство би трябвало да кажа, че в съответния случай правосъдна система реши вярно правосъдния спор и не се подаде на политически напън. В някои връзки, нейните решения могат да бъдат за образец за правораздавателната система в страни като Германия, Франция, Испания, от която имам персонални усещания при работа по сходни каузи. Бе основан значим правосъден казус за отбрана на правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано в своето биологично семейство.
И въпреки всичко заплахата за българските деца остава. Тя се крие в неолибералната форма на ювенална юстиция в България. Самата законодателна уредба на правата на детето прави вероятни сходни случаи. Основната причина са Закона за протекция на детето, Закона за отбрана от домашното принуждение, Закона за обществените услуги и поднормативните актове за тяхното използване. Нещо повече, 51-то национално заседание продължи да уголемява законодателната база на ювеналната юстиция. Започна работа по приемане на актуален закон за ювенална юстиция, която по всичко наподобява ще бъде приключена в идващото 52-то Народно заседание.
Опасността от това идеологизирано законодателство е действителна. Бариера против неговото въздействие върху публичните връзки към този момент е правосъдната система. Но през последните години се вършат съществени опити за нейното завладяване. Редовно се организират образования за магистрати и юристи по материята за отбрана правата на детето. Полагат се съществени старания за основаване на правосъдни прецеденти по каузи по Закона за отбрана от домашно принуждение и Закона за протекция на детето. Такъв е казусът „ Х “.
На анализът няма да бъде цялостен в случай че не прибавим няколко обобщаващи фрази за първопричината за проблема „ Х “ – ювеналната юстиция.
„ Ювеналната юстиция “ е политико-правна теория с присъщи, умишлено търсени асоциални прояви. Тя e източник на правото. Последното което може да се каже за нея е, че е б
Всяка година балът на юристите извежда на напред във времето разнообразни тематични акценти. Отличени са правосъдни каузи и експерти, които са привлекли най-голямо публично внимание. По тези акценти могат да се извлекат основни заключения за главните обществени тематики в работата на правосъдната система.
На 29.11.2024г., в София, на миналогодишния бал бяха раздадени дванадесетите годишни награди на юристите в България. Тематичният акцент на събитието бе тематиката за отбрана правата на детето, ограниченията за протекция на детето, домашното принуждение, злоупотребите със законодателството в тази област. Това бе единствената тематика, на която бяха отдадени две номинации – номинациите за дело на 2024г. и за юрист на 2024г. Те бяха свързани с проблема на малолетно дете „ Х “, изведено с административна заповед от своето семейство и настанено при родственици.
Към оня миг, въпросът занапред започваше да набира скорост. Днес, година и половина по-късно, в дните преди 16.01.2026г., когато ще се организира тай-годишният бал на юристите в България, правосъдните разногласия са на практика решени. Детето е върнато в фамилията и първичните неверни решения са анулирани. Пет каузи са приключили с влезнали в действие правосъдни решения. Остават последните.
Със свое Решение № 20902 от 17.06.2025 година по адм.д.981/2024г., АССГ, 33 с-в постанови, изтъквам:
Цитираното нагоре решение на АССГ е доказано с Решение № 11982 от 26.11.2025 година по адмд.8117/2025г. на Върховния административен съд, шесто поделение.
Подобни решения на българския съд провокират справедливо задоволство.
Съдебната система отбрани конституционното си обвързване да обезпечи протекция на фамилията, майчинството и децата. Отменена е първата административна заповед на Директора на Държавно стопанско предприятие „ Сердика “ от 23.01.2024г. за незабавно извеждане на детето от фамилията и настаняване при Росица Кирилова, баба по м.л. Предстои анулация и на втората административна заповед на същия шеф от 26.07.2024г. за настаняване на детето при Елена Кирилова, вуйна ми по м.л. Отменени са и заповедите на СРС за незабавна отбрана против родителите на „ Х “. Ищците, представлявани от сътрудника Мариета Димитрова, юрист от САК с над 30-годишен стаж, експерт по фамилно право, губят всички каузи, с едно само изключение.
Заповедите са анулирани, само че последствията остават – едно дете е с пречупена орис, едни родители изгубиха религия в страната. Майката Северина Кирилова съобщи обществено, че няма да ражда повече деца в Република България.
Време е за равносметка.
КАЗУСЪТ
В средата на 2022 година Северина Кирилова и Константин Тодоров и тяхното малолетно дете „ Х “ емигрират в чужбина. През последните десетилетия това е изборът на стотици хиляди българи, прогонени от икономическата рецесия и неналичието на вероятност. Емиграцията слага на тестване цялото семейство. Родителите би трябвало да си обезпечат работа, жилище и обучение на своето дете. „ Х “ има проблеми с акомодацията в новата езикова, просветителна и обществена среда. За да не прекъсват връзките му с България, една година след установяването в Латинска Америка майката и бащата изпращат “Х “ при родственици за Коледа и Нова година. Изправено пред компликациите в чужбина, детето се възползва от опцията да остане в България и отхвърля да се завърне при родителите си. Решението му е подкрепено от бабите по м.л. и б.л. и лелите по м.л. и б.л., макар безапелационното противоречие на родителите. Пуснат е в ход повсеместен проект за задържане на детето в България, квалифициран с юрист, само че без знанието и единодушието на родителите.
Родителите схващат, че са излъгани от най-близките си родственици. Под опасност са сложени всички техни старания и инвестиции в Бразилия. За да приберат детето при себе си, те се принуждават да се завърнат незабавно в България и да провеждат пътуването си назад. Тук обаче срещат съпротивата на своите родственици. Така стартира административната и правосъдна борба сред родителите и разширеното семейство за ориста на „ Х “.
Разширеното семейство трансформира разногласието с родителите в лична обществена акция против домашното принуждение. На 22.01.2024г. в праймтайма в 20:00 ч. Българска национална телевизия - Канал 1 излъчва специфичен репортаж за домашно принуждение над дете. Тиражирани са погрешни изказвания, включително строшаване на долна челюст, потвърдена с епикриза от УМБАЛСМ „ Пирогов “, отнемане от медицински грижи, право на обучение, постоянно нарушение на неговото право да показва отзиви и мнения по въпроси, които го засягат. Днес, всички тези изказвания са отхвърлени от Върховния административен съд. Репортажът не дава персонални данни на участниците. Но разказът е толкоз подробен, че познати и другари на фамилията незабавно разпознават съответния случай. Видеозаписът на Българска национална телевизия, направен в право на отговор на родителите, е съществено орязан. „ Влиза в приложимост “ правото на свободно разпространение на информация в актуален вид посредством явна неравнопоставеност в отразяването на двете гледни точки.
В решение на проблема са ангажирани политици. Сезирани са способените административни и правосъдни органи.
Много бързо въпросът „ Х “ надвишава рамките на персонален юридически спор. Хиляди родители в цялата страна наблюдават събитията в обществените мрежи. Десетки жители участват на съвещанията на някои от делата. Случаят става необятно прочут и стартира да притегля емфатичен меден интерес.
По случая се образуват 2 административни, 14 правосъдни и 5 наказателни производства. Сред тях 8 цивилен каузи: 5 правосъдни каузи в СРС против родителите за издаване заповеди за незабавна протекция на дете, за извеждане на детето от фамилията и настаняване при бабата по м.л.(гр.д.70073/23г на СРС, 92 с-в; гр.д.1551/2024г. на СРС, 80 с-в; гр.д.3656/24 година на СРС, 117 с-в; гр.д.9777/2024г. на СРС 80 с-в, гр.д.7991/2024г. на СРС, 83 с-в).
В своя отбрана родителите завеждат 3 цивилен в СРС (гр.д.3760/2024г. на СРС, 117 с-в, гр.д.41989/2024г. на СРС, 84 с-в, гр.д.48900/2024г.) и 2 административни в АССГ –(адм.д.981/2024г. на АССГ, 32-с-в и адм.д.8020/2024г. на АССГ, 33 с-в).
В хода на гражданските каузи се откриват данни за осъществен противозаконни дейности от членове на разширеното семейство. По тях са формирани 3 наказателни производства (пр.пр.1028/СРП;ДП 5093/24 на Столична дирекция на вътрешните работи против членове на разширеното семейство - за основаване на формален неистинен документ и потребление за записване на детето на училище; пр.пр.№15104/24 на СРП, Директива за птиците 5310/2024 на Столична дирекция на вътрешните работи против УМБАЛСМ «Пирогов»– за слагане на погрешна диагноза на детето; пр.пр.24296/15.05.2024г. на СРП за лъжесвидетелство пред съд).
Гражданските каузи са натоварени с изключителна емоционалност. Решава се ориста на единственото дете в фамилията. Страни по делата са най-близки родственици. Разширеното семейство, в осъществяване на свои законови пълномощия изправя един против различен малолетно дете и неговите родители. Няколко пъти, неговият юрист Мариета Димитрова възразява против оферти на родителите за преустановяване на делата и анулация на психическите изтезания на „ Х “ посредством чувания пред съда и правене на правосъдни експертизи. Процедурата неизбежно води до изнасяне на персонална информация за няколко най-близки фамилии.
Приложимото право по делата са Законът за отбрана от домашно принуждение, Законът за протекция на детето и Наказателният кодекс.
Семейните разногласия прерастват в двугодишен правосъден маратон. Последиците за всички участници са разрушителни. Срещу майката са отправени параноични обвинявания във физическо принуждение над личното й дете, осъществено на обществено място, които не дават отговор на истината. Обвинена е в обмисляне и подготовка за насилствени дейности, влачене на дете по двора на учебното заведение, строшаване на долна лява челюст и други Симулирано е похищение на дете в чужбина. Клеветата е доведена до парадокс. Върху детето е наложена мярка „ полицейска протекция “, настанено е за 24 часа в специфична институция на Министерство на вътрешните работи за малолетни и малолетни. Ограничена е свободата на придвижване и е издадена възбрана за овакантяване на страната на малолетно дете дружно с неговите родители. Разкъсани са връзки сред дете и родители, сред близки родственици, сред майка и щерка, сред сестра и сестра, сред брат и сестра. Сринат е родителският престиж на майката и бащата. Провалени са житейски проекти на фамилията за емигриране и устройване на фамилията в чужбина.
Цялата отговорност за тези и други тежки последствия лежи върху ищците по делата, членове на разширеното семейство, които и до този миг не престават да не осъзнава своята виновност.
В хода на делата личи същинската цел на разширеното семейство – задържане на малолетното дете в България, даже с цената на разрушение на биологичното семейство и лишаването на детето от родители. Пред съда, тази цел е „ опакована “ в правна теза за домашно принуждение от процесуалния представител на разширеното семейство адв.Мариета Димитрова. За няколко дни и седмици разширеното семейство изпраща десетки сигнали, молби, тъжби до способените институции. Първите са изпратени още до момента в който родителите са в Бразилия, което свидетелства за предварителна подготовка. По-късно посредством административни и правосъдни процедури е възпрепятствано връщането на детето в Бразилия дружно с родителите. Детето е съветвано, инструктирано, сугестирано, квалифицирано да се опълчва на решенията на своите родители. То стартира да бяга от къщи, да се опълчва на майка си, да я нагрубява, даже стига до физическо принуждение.
Правните причини на разширеното семейство са допълнени с такива с искрено идеологически и политически подтекст.Търси се политическа поддръжка от лица на виновни държавни позиции. Сезиран е Министър и зам.министър на труда и обществената политика. Постепенно стартират да излизат данни за интервенция в работата на административните и правосъдни органи от депутати в Народното събрание.
В първите няколко месеца от развиването на случая, офанзивата против родителите реализира търсения резултат. Издадени са две административни заповеди на Държавно стопанско предприятие „ Сердика “ и няколко правосъдни заповеди на СРС против родителите. „ Х “ е изведен от фамилията за 9 месеца и настанен при бабата по м.л. и лелята по м.л. Със правосъдна заповед на майката е неразрешено да контактува по какъвто и да било метод със сина си, да се приближава на 2 м. от него, да не посещава местата на неговото престояване. На една естествена, образована, развита жена се не разрешава да поддържа връзка със личното си дете. Злоупотребява се с лабилността, незрелостта, неналичието на житейски опит на дете, навлизащо в пубертета. За да се види със личното дете през този интервал от 6 месеца, Северина Кирилова е принудена да закупува от страната правото на 2 часа платено рандеву със своя наследник в ЦОП – центрове за социална поддръжка или Държавно стопанско предприятие “Сердика “, в наличие на обществен служащ, против „ скромната сума “ от 65 лева за всяко рандеву. С други думи, с цел да резервира ролята си на майка Северина Кирилова е принудена да заплаща на страната държавна такса. Нарушението на правата на индивида, както на детето, по този начин и на неговите родители, се трансформира в извращение.
Така, зад паравана на правилото на най-хубавия интерес на детето, нарушавайки своето конституционно обвързване да обезпечава протекция на фамилията, майчинството и децата, ( чл.14 от Конституцията на Република България ), страната на процедура търгува и печели от страданията на родителите. Пред невярващия взор на обществото „ се ражда “ нова обществена услуга „ рандеву на майката с нейното дете “, този път платена от джоба на самата майка. Постижението в действителност е неповторимо.
Прокуратурата на Република България от своя страна също не остава обратно. Само месец откакто е сезирана от разширеното семейство, Прокуратурата завежда гражданско дело за ограничение на родителските права против двамата родители (гр.д.7991/24 на СРС, 83 с-в). В следствие Съдът постановява с дефинитивно влезнало в действие решение(Решение №7170/22.04.2025 година СРС), че липсват в действителност учредения за използване на чл.131 от Семеен кодекс.
„
Излиза, че става дума за един много „ реформаторски “ метод на Прокуратурата към нейното конституционно обвързване за „ протекция на фамилията, майчинството и децата “…
Интересен подробност от картината е, че до момента в който наказателните производства по сигнали на родителите от пролетта на 2024 година не престават да отлежават в СРП, гражданското дело на СРП против родителите е заведеносамо един месец след подаване на сигнала от разширеното семейство. Тук за някакво тъждество на страните в наказателното произвеждане надали си коства да се приказва.
Поведението на способените органи на Държавно стопанско предприятие, СДСП, ДАЗД по случая стартира да придобива очертанията на правна принуда против родителите. Резултатите бяха прочувствено, психическо и финансово изтощение. Не постоянно родителите могат да се опълчват на сходни тествания и тогава системата реализира своите цели.
В съответния случай смяната идва постепенно. От страна на родителите – платена е голяма финансова и прочувствена цена. От страна на правосъдната система - осъществена е забележителна по размер юридическа работа. С проблема са се занимавали 11 правосъдни състава на СРС, Софийски градски съд, АССГ, Върховен административен съд, и трима районни прокурори, двама градски прокурори, двама висши административни прокурори от СРП, СГП, ВАП. Страни по делата са родителите Северина Кирилова, Константин Тодоров и детето „ Х “, Държавно стопанско предприятие „ Сердика “. В друго качество са ангажирани Росица Кирилова, баба по м.л., Елена Кирилова, вуйна по м.л., Албена Тодорова, вуйна по б.л., както и Държавно стопанско предприятие “Лозенец “, Държавно стопанско предприятие „ Оборище “. Бяха въвлечени и две медицински заведения - УМБАЛСМ „ Пирогов “ и МЛ „ Русев “.
Действията на правосъдната система не престават към този момент над 2 години. По делата са събрани десетки хиляди страници писмени доказателства, подредени в 5 класьора. Разпитани са над 10 очевидци. Бяха неведнъж разпитвани детето, неговите родители, членовете на разширеното семейство. Бяха направени над 5 съдебно-медицински експертизи – единични, тройни, сложни, някои от които над 65 страници.
Налага се закономерно въпросът – трябваше ли да бъде зает толкоз огромен запас на правосъдната система по проблем за дете в пубертет, което изпитва компликации в акомодацията в чужбина и заради това отхвърля да живее там с родителите. Разбира се, че отбраната на правата и ползите на всяко дете заслужават напъните на правосъдната система. Но сходни проблеми следват да се уреждат с други начини и средства. Внасянето на разногласия сред родители и деца в правосъдната зала е симптом на сериозен управнически недостиг. Всяко зряло общество би трябвало да потърси други средства за решение на фамилни спорове, които да вземат решение проблемите, вместо да основават нови, по-сериозни.
Отговорът има директно отношение към двата съществени казуса на всяко правораздаване – качество на законодателна уредба на отбрана правата на детето и успеваемостта на правосъдната система.
По първия проблем, необятно публикувано в професионалните среди е мнението, че законодателната уредба за отбрана на правата на детето и за домашното принуждение е несъответстваща на публичните упования и страда от непреодолими дефекти. Самото законодателство основава благоприятни условия за корист с право. Очевидно е несъответствието сред задачите на закона и неговото наличие. Това с особена мощ е годно за ювеналната юстиция във типа, в който се практикува през днешния ден в цяла Европа.
По втория проблем, с надълбоко задоволство би трябвало да кажа, че в съответния случай правосъдна система реши вярно правосъдния спор и не се подаде на политически напън. В някои връзки, нейните решения могат да бъдат за образец за правораздавателната система в страни като Германия, Франция, Испания, от която имам персонални усещания при работа по сходни каузи. Бе основан значим правосъден казус за отбрана на правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано в своето биологично семейство.
И въпреки всичко заплахата за българските деца остава. Тя се крие в неолибералната форма на ювенална юстиция в България. Самата законодателна уредба на правата на детето прави вероятни сходни случаи. Основната причина са Закона за протекция на детето, Закона за отбрана от домашното принуждение, Закона за обществените услуги и поднормативните актове за тяхното използване. Нещо повече, 51-то национално заседание продължи да уголемява законодателната база на ювеналната юстиция. Започна работа по приемане на актуален закон за ювенална юстиция, която по всичко наподобява ще бъде приключена в идващото 52-то Народно заседание.
Опасността от това идеологизирано законодателство е действителна. Бариера против неговото въздействие върху публичните връзки към този момент е правосъдната система. Но през последните години се вършат съществени опити за нейното завладяване. Редовно се организират образования за магистрати и юристи по материята за отбрана правата на детето. Полагат се съществени старания за основаване на правосъдни прецеденти по каузи по Закона за отбрана от домашно принуждение и Закона за протекция на детето. Такъв е казусът „ Х “.
На анализът няма да бъде цялостен в случай че не прибавим няколко обобщаващи фрази за първопричината за проблема „ Х “ – ювеналната юстиция.
„ Ювеналната юстиция “ е политико-правна теория с присъщи, умишлено търсени асоциални прояви. Тя e източник на правото. Последното което може да се каже за нея е, че е б
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ