Репортаж: Историята на летището в Кърджали от полетите до София до бурените и гонки на джигите
Ежедневни полети до София, покруса с 11 починали в злополука, противозаконни гонки, опит за подем от авиолюбители и едни плевели, които чакат вложител със 100-милионен годишен оборот в евро. Това е в резюме историята на летището край Кърджали, написа 24rodopi.com.
Районът на авиобазата е безлюден от десетилетия, вратите са заключени, бетонни колове пазят от автоджигити, решили да тестват скоростта на втора ръка колите си, а бурените са единствените очевидци за живот.
Напомнят за бурния соц блян за развиване на всеки район и още по-качествен очевидец на типичната съсипия, обхванала периферията на страната в годините на прехода. Началото Аеродрум край Кърджали е концепция, стартирала преди съвсем 60 години. Окончателно е осъществена при започване на 1970 година. Край кърджалийския квартал „ Гледка” е основано малко летище, което стартира да реализира полети от Кърджали до столицата и назад. Всеки ден. Недобре развита пътна инфраструктура по това време, само че пък районът към този момент има връзка по въздух с останалата част на страната. Персоналът набъбва и доближава до 20 души в най-силните години на летището. Полосата на кърджалийската аерогара се употребява главно от вертолети Ми-1, Ми-8 и мъничките транспортни самолети Ан-14. Трагедията В ранното утро на 17 септември 1971 година Ан-14 излетява от Кърджали, само че над Рила попада в мъгла. Навигацията се реализира наземно от диспечер в София. Малкият аероплан обаче се забива в скали край връх Свети Дух. Загиват 11 души, а единствен оцелява футболистът на „ Арда” Христо Геренски, който е избавен от локален пастир. Краят В идващото десетилетие полетите последователно понижават, а при започване на 80-те години летището е изведено от употреба. Използва се само метеорадара, който предава синоптични прогнози до 2003 година.
Гонките и авиолюбителите Летището се трансформира в обичано място на джигити от цяла Южна България, които стартират от време на време да организират нелегално гонки. От полицията афишират, че някогашната авиобаза е едно от 31-то места в страната, където фанатици на високи скорости подвигат адреналина си. Следват акции на полицията и сега летището е към този момент затворена зона за джигити. Авиолюбители пък взеха решение там да стане център на любителски полети след основаване на аероклуб. Няколко пъти те си даваха срещи на летището, а атракцията бе полети с жители над града край Арда. Инвестицията в бурените В момента бурените на летището чакат построяването на индустриална зона, която да бъде подготвена до 2 години. Идеята бе обявена при посещаване на зам.-министъра на стопанската система в Кърджали. Национална компания „ Индустриални зони “ пък подписа меморандум за съдействие с Областната администрация като първа крачка към реализация на зоната. Зам.-председателят на Народното събрание Цвета Караянчева уточни на собствен ред, че има инвеститорски интерес от страна на огромна интернационална компания в областта на автомобилостроенето с годишен оборот от 100 милиона евро. Бъдещето ще покаже каква ще е ориста на „ забравеното” летище.
Районът на авиобазата е безлюден от десетилетия, вратите са заключени, бетонни колове пазят от автоджигити, решили да тестват скоростта на втора ръка колите си, а бурените са единствените очевидци за живот.
Напомнят за бурния соц блян за развиване на всеки район и още по-качествен очевидец на типичната съсипия, обхванала периферията на страната в годините на прехода. Началото Аеродрум край Кърджали е концепция, стартирала преди съвсем 60 години. Окончателно е осъществена при започване на 1970 година. Край кърджалийския квартал „ Гледка” е основано малко летище, което стартира да реализира полети от Кърджали до столицата и назад. Всеки ден. Недобре развита пътна инфраструктура по това време, само че пък районът към този момент има връзка по въздух с останалата част на страната. Персоналът набъбва и доближава до 20 души в най-силните години на летището. Полосата на кърджалийската аерогара се употребява главно от вертолети Ми-1, Ми-8 и мъничките транспортни самолети Ан-14. Трагедията В ранното утро на 17 септември 1971 година Ан-14 излетява от Кърджали, само че над Рила попада в мъгла. Навигацията се реализира наземно от диспечер в София. Малкият аероплан обаче се забива в скали край връх Свети Дух. Загиват 11 души, а единствен оцелява футболистът на „ Арда” Христо Геренски, който е избавен от локален пастир. Краят В идващото десетилетие полетите последователно понижават, а при започване на 80-те години летището е изведено от употреба. Използва се само метеорадара, който предава синоптични прогнози до 2003 година.
Гонките и авиолюбителите Летището се трансформира в обичано място на джигити от цяла Южна България, които стартират от време на време да организират нелегално гонки. От полицията афишират, че някогашната авиобаза е едно от 31-то места в страната, където фанатици на високи скорости подвигат адреналина си. Следват акции на полицията и сега летището е към този момент затворена зона за джигити. Авиолюбители пък взеха решение там да стане център на любителски полети след основаване на аероклуб. Няколко пъти те си даваха срещи на летището, а атракцията бе полети с жители над града край Арда. Инвестицията в бурените В момента бурените на летището чакат построяването на индустриална зона, която да бъде подготвена до 2 години. Идеята бе обявена при посещаване на зам.-министъра на стопанската система в Кърджали. Национална компания „ Индустриални зони “ пък подписа меморандум за съдействие с Областната администрация като първа крачка към реализация на зоната. Зам.-председателят на Народното събрание Цвета Караянчева уточни на собствен ред, че има инвеститорски интерес от страна на огромна интернационална компания в областта на автомобилостроенето с годишен оборот от 100 милиона евро. Бъдещето ще покаже каква ще е ориста на „ забравеното” летище.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ