8 характеристики на егоизма
“Егоизъм - подобен непоносим недостатък, който никой не прости в различен човек и никой не признава в самия себе си. ” - Хенри Бийчър
“Живеенето за себе си ” е обществено недопустимо, не е потребно за обществото и не е похвално, само че съществува напълно самостоятелно и от време на време сполучливо на нашата планета. Да познаем егоистичните мигове в своя и непознатия темперамент ще ни оказват помощ идващите 8 характерности.
Егоистите не демонстрират накърнимост и уязвимост пред близките
Една от аргументите егоистът да не оказва помощ на близките е, че не желае да покаже слабостите си. Ужасен е от чувството, че не може са се оправи с нещо, той не желае да си го аргументи. Не желае и да е очевидец на сходно положение при други хора, тъй че се старае да не участва и да не оказва помощ.
Не одобряват градивната рецензия
Егоистът живее с мисълта, че се пробвате да го ощетите и не може да одобри концепцията, че рецензията ви не е заяждане. Ще отхвърли градивните забележки, даже е кадърен да ви нагруби, употребявайки жлъч по отношение на дадените препоръки. За него е доста мъчно да разбере, а в случай че го стори е същинска покруса, че не се е справил самичък.
Вярват, че са заслужили
Егоистът живее с мисълта, че се оправя, че е сполучлив, че е положил нужните старания, с цел да получи мечтаното. Той е уверен, че е заслужил да е печеливш и всяка полза се поставя на него. Това разбиране му дава вътрешно опрощение даже да ощети близките, домогвайки се до мечтаното.
Не зачитат несъгласието
Егоистът не желае и не възприема доводите на хора, които показват несъгласието си с него. Той безусловно ги смята за противников настроени, тъй като му опонират. Независимо какъв брой е интелигентно или рационално изявлението, в случай че опонира на позицията му, се подценява и охулва.
Критикуват останалите зад тила им
Вътрешната неустановеност на егоиста го кара да акцентира минусите на близките. Така принизява останалите и мисли, че се издига на тяхното равнище. Доволството, което този тип клевета провокира в него, е един от най-ярките признаци на егоизма.
Първи напущат кораба, когато потъва
Егоистът е като плъховете. Докато работата върви, е там и се употребява от облагите, само че в мига, когато нещата се влошат се оказва, че няма нищо общо. На същинския лакомец може да се разчита единствено в миговете на благополучие, носещи му достижения. Когато зародят проблеми, той се отдръпва, като че ли е нямал нищо общо с общия ви план.
Преувеличават достиженията си
Егоистът има потребност да се обича, също както и ние. Тъй като егоистите не задържат близки хора към себе си дълго, тази потребност нараства и се трансформира в синдром на съпоставения с останалите. Когато споделя за достиженията си егоистът, по този начин се нуждае да е ослепителен, че ще забележите по какъв начин преувеличава заслугите и сполуките си.
Ужасени са от неуспеха
Егоистът се опасява от неуспеха, тъй като ще смъкна самочувствието му. Ще покаже на близките, че не постоянно независимо се оправя задоволително добре. Ще го разкрие елементарната му човешка светлина.
Емоционалната незрялост, която съставлява егоизмът, може да бъде преодоляна. Промяната на мисленето и навиците ще дадат повече прочувствена непоклатимост на носещият тези характерности и ще улеснят живота с него. Толкова доста вътрешни страхове има в егоистичния темперамент, че даже провокира жалост. Видяхте ли нещо познато?
Framar.bg
