Странните неща, които биха ви очаквали в Древен Египет
Египтяните имали забавна кухня. По-голямата част от менюто им се състояло от самун и бира. А последната, както знаете, също е самун, единствено че течен. Впрочем египетската версия на тази напитка може да се назова течност с доста ангажименти.
Тя се правела от натрошен пшеничен или ечемичен суров самун и сок от фурми и сместа се оставяла да ферментира в запечатани с гипс кани. Получената „ бира “ освен се изсмуквала през сламка, само че и се изяждала, като се изгребвала кашата от дъното. Пиели я всеки ден – у дома, до момента в който работели на полето, и просто за храна.
Строителите на пирамидите за фараоните публично получавали част от заплащането си в бира. А в някои исторически интервали тя въобще била считана за валута. На децата, апропо, също не било неразрешено да опитат.
Стела, изобразяваща сирийски наемник, който пие бира. Египетско Ново царство, 18-а династия, Аменхотеп IV. / Neues Museum, Berlin
Египтяните яли по-малко месо, в сравнение с самун, защото не било лесна задача да се отглежда добитък без огромни пасища. Изследвания на останките на поданиците на фараона Ехнатон, извършени от антрополози от университета в Арканзас, демонстрират, че множеството от жителите на Древен Египет са страдали от дефицит на протеини.
Само заможните можели да си разрешат говеждо месо, а прасетата не можели да се ядат - те били свещени животни, принадлежащи на господ Сет.
Но крокодилът, макар че също бил заветен, било допустимо да се яде. Също и хипопотами, както и щрауси. Всичко това било доста вкусно и питателно.
Но за основен деликатес измежду египтяните се считали таралежите. Те били овалвани в глина и запичани. След това махали горния пласт дружно с бодлите и ги консумирали с фурми и бира.
Жителите на Древен Египет постоянно са имали проблеми със зъбите. В храната им имало доста абразиви: пясък от воденичните камъни се смесвал с брашно при смилането, каменни частици от съдовете падали в тестото. Затова хлябът нормално скърцал по зъбите. Естествено, дъвченето на пясък не се отразявало добре на оралното здраве.
Положението било още по-лошо за богатите египтяни, тъй като те употребявали доста сладка храна. Всичко допустимо било смесвано с мед, изяждано с фурми и заливано със сок от нар. Следователно гнилите зъби били нещо обикновено.
Разбира се, египтяните не желали да се примирят с това, по тази причина ги почиствали, както могат. Те даже изобретили паста за зъби, или по-скоро прахуляк. Състоял се от смляна каменна сол, пипер, изсушен цвят от ирис и мента. Всичко това се напоявало със слюнка и се втривало в зъбите с пръсти или сдъвкан клон.
Австрийският ортодонт доктор Хайнц Нойман един път приготвил прахуляк по египетска рецепта от научен интерес. След като я тествал, той декларирал, че венците му били доста мъчителни и кървели, само че дъхът му станал по-свеж и по-чист.
Ако комбинацията от сол и пипер не ви харесва, не се тормозете. Има различен вид, достигнал до нас – примес от стрити на прахуляк копита от бик, пепел, изгорени яйчени черупки и пемза. А за ободряване на дъха - бонбон от тамян, смирна и канела, сварени в мед.
Като цяло в Древен Египет медицината била доста странна. В папирус, открит от египтолога Едуин Смит, са непокътнати доста самобитни предписания за разнообразни болести. Според лекарите от това време главната причина за множеството здравословни проблеми била обвързвана с червата. Египтяните непрекъснато страдали от две болести на този най-съществен орган в човешкото тяло – запек и диария.
Папирусът на Едуин Смит е най-старият оживял медицински документ в света. Написан с йератичен шрифт в Древен Египет към 1600 година пр.н.е., текстът разказва анатомични наблюдения, прегледи, диагнози, лекуване и прогноза на 48 типа медицински проблеми с изтънчени детайлности. Сред описаните лекувания са зашиване на рани, попречване и лекуване на зараза с мед и плесенясал самун, прекъсване на кървенето със сурово месо и обездвижване при пострадвания на главата и гръбначния мозък. Преведен през 1930 година, документът разкрива изтънчеността и практичността на древноегипетската медицина. Public Domain
И двете болести трябвало да се лекуват със слабителни. Средството се приготвяло от рициново масло. Лекарите препоръчвали на пациентите да го одобряват три пъти месечно. Защо толкоз постоянно? Профилактика. За пречистване на организма.
Ако със запека всичко е ясно, тогава за какво слабително е било употребявано за разстройство? Очевидно египтяните са се придържали към хомеопатичния принцип: сходното се лекува с сходно.
Освен рициново масло били употребявани и клизми. Според Плиний Стари египтяните ги измислили, откакто следили по какъв начин го прави свещената птица ибис. Не е ясно дали ибисите в действителност са правили нещо сходно, само че съгласно египетската митология клизмите били обичаното средство на господ Тот.
Това било освен здравна, само че и чисто хигиенична процедура. Използването на клизми е разказано в медицинския Ебенс папирус. Клизмата се правела с мехур на вол, към който била обвързвана дървена тръба, или от кратуна. Естествено, злоупотребата с лаксативи, увлечението с клизми и ежедневното пиянство на бира довели до голям брой проблеми с червата, само че египтяните вярвали, че това е обикновено.
Древен Египет имал много развита правоприлагаща система. Това може да се съди от оживелите протоколи от правосъдни съвещания от тези времена. Но следователите тогава не се занимавали изключително със спазването на всевъзможни човешки права.
В папируси се загатва, че разпитите на обвинени се провеждали по следния метод: субектът бил вързан за кол и удрян с пръчки по ръцете и краката, до момента в който не опише всичко, което би трябвало да знаят честните реализатори на волята на фараона. Присъстващият по същото време писар правел записка в протокола: „ беше обичай с двойна сопа “ или „ беше обичай с пръчки “.
Но най-странното е, че законите разрешавали по този метод да бъде осъден освен нарушителят, само че и очевидците – за всеки случай. Има записи за синове, плебеи и съпруги на обвинени, които били бити, с цел да е несъмнено, че не лъжат.
Египтяните не обичали да бавят следствието и разпитвали очевидците в съда, а не преди него. Давала се клетва, която можела да варира според от времето или желанието на съдията.
Например една свидетелка се заклела по този начин: „ Ако има доказателства против мен, ще бъда осъдена със 100 удара. “ Друг мъж декларирал: „ Ако неистина, всичките ми прислужници и имущество ще ми бъдат отнети. “ Бедните служащи, от които нямало какво да се конфискува, били принудени да кажат истината „ под боязън от пострадване “.
Наказание в Древен Египет. Стенопис от египетска гробница от XV век пр.н.е. Public Domain
Ако обвиненият заявял, че е почтен, даже след ударите с пръчка, той бил освобождаван. Един правосъден протокол разказва мъж на име Аменхау, който бил разпитан в съда. Въпреки пръчките той траял да упорства: „ Не видях нищо! Всичко, което видях, към този момент сте чули от устните ми! ” Аменхау бил освободен, само че все пак до името му в папируса е оставена записка „ популярен нарушител “.
Покровителствала богинята Бастет, а тя не понасяла смешки. Можела да престане да пази от зли духове и - най-важното - от мишки, които ще изядат реколтата. Затова котките били толкоз обгрижвани, че даже получавали респект след гибелта си. А античните египтяни бръснели веждите си в символ на тъга.
Египтяните обаче очевидно не са мислили за тоалетни за домашните си любимци. Поне археолозите към момента не са разкрили нищо сходно. Но самите антични египтяни са употребявали хигиенични устройства, които в този момент бихме определили като котешки легени.
Кутиите с пясък и друго по-малко прелестно наличие се изпразвали всекидневно, а пълнителят им се сменял с чист. Богатите хора имали дървени или даже каменни седалки, инсталирани над сандъка, бедните трябвало да се оправят без тях. Египтяните нямали канализации с вода, които да отнасят отпадъците – шампионата в това откритие принадлежи на римляните.
Много египтяни, в това число дами, бръснели главите си. Причината била елементарна: за отбягване на въшки. За жреците и жриците процедурата била наложителна, тъй като боговете претендирали освен морална, само че и физическа непорочност.
Но ходенето с плешива глава в жегата не било доста прелестно, по тази причина египтяните носели огромно многообразие от перуки. Който бил по-беден - от овча кожа и растителни нишки, а богатите си разрешавали луксозни перуки от натурален косъм.
Изработването на перуки било много доходоносна специалност и те обичайно се правели от дами. Но модата за тях от време на време изчезвала и хората отглеждали косата си и си правели комплицирани прически. Например навивали кичури на съчка, намазвали ги с кал и ги оставяли да изсъхнат. После сваляли клечките, махали калта и получавали къдрици.
Оплешивяването и белите коси се считали за покруса, само че Еберс папирусът дава несъмнено средство против косопад: трябвало да се разтрие прогнил магарешки черен дроб върху главата. Срещу побеляването съвършено пособия багра от кръвта на черно теле с масло. Тя миришела, само че парфюмът от лотос спасявал ситуацията.
Картина от XIII век пр.н.е., показваща дами в церемониални дрехи, като едната е с парфюмен конус. Снимка: Rama / CC BY-SA 3.0 fr
Но най-странното откритие на египтяните били ароматните конуси. Те представлявали примес от масло, смола, лой или восък с уханна смирна, които били размеквани на топлота и излъчвали мощен мирис. Очевидно египтяните ги слагали, с цел да показват своя статус: носели ги доближени на фараона и жреци.
Тези животни били сериозен проблем за жителите на Древен Египет: те опустошавали посевите по крайбрежията на Нил, преобръщали рибарските лодки и убивали хората, които се опитвали да ги прогонят.
Разяреният хипопотам е страшилище, спрямо което крокодилите са просто дреболия. И подобен звяр можел да връхлети във всеки миг, тъй като той плувал, където си желае, и не можело да се построи никаква ограда против него. Не е изненадващо, че египтяните считали хипопотамите за знак на хаоса и едно от най-лошите въплъщения на злия господ Сет.
Следователно ловът се считал за изключително потребен и това постоянно се правело от богатите египтяни. Особено фараоните, тъй като богоподобният цар, собственоръчно унищожил признака на злото, заслужавал обожанието на своя народ.
Египтяните не са имали оръжие, което би могло да убие хипопотам от разстояние: кожата му е дебела, лъкът е малко евентуално да я пробие, а не всяка стрела можела да го уцели в окото. Затова употребявали копия.
Хипопотамът трябвало да бъде сърдит, като крещели в лицето му всевъзможни древноегипетски проклятия и пожелания за неприятности в отвъдното. И когато той отворел паст и изревавал в отговор - хвърляли оръжието тъкмо там.
Както разбирате, задачата не е била от лесните и ловът не всеки път завършвал наред. Например фараонът Менес е починал от рани, нанесени от този звяр.
Но в случай че въпреки всичко успеели да повалят този исполин, празникът бил огромен: тези същества имат доста месо и мазнини. Фараоните, които не желали да ловуват хипопотами, ходели за щрауси. Но това надалеч не било толкоз на респект.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Тя се правела от натрошен пшеничен или ечемичен суров самун и сок от фурми и сместа се оставяла да ферментира в запечатани с гипс кани. Получената „ бира “ освен се изсмуквала през сламка, само че и се изяждала, като се изгребвала кашата от дъното. Пиели я всеки ден – у дома, до момента в който работели на полето, и просто за храна.
Строителите на пирамидите за фараоните публично получавали част от заплащането си в бира. А в някои исторически интервали тя въобще била считана за валута. На децата, апропо, също не било неразрешено да опитат.
Стела, изобразяваща сирийски наемник, който пие бира. Египетско Ново царство, 18-а династия, Аменхотеп IV. / Neues Museum, Berlin
Египтяните яли по-малко месо, в сравнение с самун, защото не било лесна задача да се отглежда добитък без огромни пасища. Изследвания на останките на поданиците на фараона Ехнатон, извършени от антрополози от университета в Арканзас, демонстрират, че множеството от жителите на Древен Египет са страдали от дефицит на протеини.
Само заможните можели да си разрешат говеждо месо, а прасетата не можели да се ядат - те били свещени животни, принадлежащи на господ Сет.
Но крокодилът, макар че също бил заветен, било допустимо да се яде. Също и хипопотами, както и щрауси. Всичко това било доста вкусно и питателно.
Но за основен деликатес измежду египтяните се считали таралежите. Те били овалвани в глина и запичани. След това махали горния пласт дружно с бодлите и ги консумирали с фурми и бира.
Жителите на Древен Египет постоянно са имали проблеми със зъбите. В храната им имало доста абразиви: пясък от воденичните камъни се смесвал с брашно при смилането, каменни частици от съдовете падали в тестото. Затова хлябът нормално скърцал по зъбите. Естествено, дъвченето на пясък не се отразявало добре на оралното здраве.
Положението било още по-лошо за богатите египтяни, тъй като те употребявали доста сладка храна. Всичко допустимо било смесвано с мед, изяждано с фурми и заливано със сок от нар. Следователно гнилите зъби били нещо обикновено.
Разбира се, египтяните не желали да се примирят с това, по тази причина ги почиствали, както могат. Те даже изобретили паста за зъби, или по-скоро прахуляк. Състоял се от смляна каменна сол, пипер, изсушен цвят от ирис и мента. Всичко това се напоявало със слюнка и се втривало в зъбите с пръсти или сдъвкан клон.
Австрийският ортодонт доктор Хайнц Нойман един път приготвил прахуляк по египетска рецепта от научен интерес. След като я тествал, той декларирал, че венците му били доста мъчителни и кървели, само че дъхът му станал по-свеж и по-чист.
Ако комбинацията от сол и пипер не ви харесва, не се тормозете. Има различен вид, достигнал до нас – примес от стрити на прахуляк копита от бик, пепел, изгорени яйчени черупки и пемза. А за ободряване на дъха - бонбон от тамян, смирна и канела, сварени в мед.
Като цяло в Древен Египет медицината била доста странна. В папирус, открит от египтолога Едуин Смит, са непокътнати доста самобитни предписания за разнообразни болести. Според лекарите от това време главната причина за множеството здравословни проблеми била обвързвана с червата. Египтяните непрекъснато страдали от две болести на този най-съществен орган в човешкото тяло – запек и диария.
Папирусът на Едуин Смит е най-старият оживял медицински документ в света. Написан с йератичен шрифт в Древен Египет към 1600 година пр.н.е., текстът разказва анатомични наблюдения, прегледи, диагнози, лекуване и прогноза на 48 типа медицински проблеми с изтънчени детайлности. Сред описаните лекувания са зашиване на рани, попречване и лекуване на зараза с мед и плесенясал самун, прекъсване на кървенето със сурово месо и обездвижване при пострадвания на главата и гръбначния мозък. Преведен през 1930 година, документът разкрива изтънчеността и практичността на древноегипетската медицина. Public Domain
И двете болести трябвало да се лекуват със слабителни. Средството се приготвяло от рициново масло. Лекарите препоръчвали на пациентите да го одобряват три пъти месечно. Защо толкоз постоянно? Профилактика. За пречистване на организма.
Ако със запека всичко е ясно, тогава за какво слабително е било употребявано за разстройство? Очевидно египтяните са се придържали към хомеопатичния принцип: сходното се лекува с сходно.
Освен рициново масло били употребявани и клизми. Според Плиний Стари египтяните ги измислили, откакто следили по какъв начин го прави свещената птица ибис. Не е ясно дали ибисите в действителност са правили нещо сходно, само че съгласно египетската митология клизмите били обичаното средство на господ Тот.
Това било освен здравна, само че и чисто хигиенична процедура. Използването на клизми е разказано в медицинския Ебенс папирус. Клизмата се правела с мехур на вол, към който била обвързвана дървена тръба, или от кратуна. Естествено, злоупотребата с лаксативи, увлечението с клизми и ежедневното пиянство на бира довели до голям брой проблеми с червата, само че египтяните вярвали, че това е обикновено.
Древен Египет имал много развита правоприлагаща система. Това може да се съди от оживелите протоколи от правосъдни съвещания от тези времена. Но следователите тогава не се занимавали изключително със спазването на всевъзможни човешки права.
В папируси се загатва, че разпитите на обвинени се провеждали по следния метод: субектът бил вързан за кол и удрян с пръчки по ръцете и краката, до момента в който не опише всичко, което би трябвало да знаят честните реализатори на волята на фараона. Присъстващият по същото време писар правел записка в протокола: „ беше обичай с двойна сопа “ или „ беше обичай с пръчки “.
Но най-странното е, че законите разрешавали по този метод да бъде осъден освен нарушителят, само че и очевидците – за всеки случай. Има записи за синове, плебеи и съпруги на обвинени, които били бити, с цел да е несъмнено, че не лъжат.
Египтяните не обичали да бавят следствието и разпитвали очевидците в съда, а не преди него. Давала се клетва, която можела да варира според от времето или желанието на съдията.
Например една свидетелка се заклела по този начин: „ Ако има доказателства против мен, ще бъда осъдена със 100 удара. “ Друг мъж декларирал: „ Ако неистина, всичките ми прислужници и имущество ще ми бъдат отнети. “ Бедните служащи, от които нямало какво да се конфискува, били принудени да кажат истината „ под боязън от пострадване “.
Наказание в Древен Египет. Стенопис от египетска гробница от XV век пр.н.е. Public Domain
Ако обвиненият заявял, че е почтен, даже след ударите с пръчка, той бил освобождаван. Един правосъден протокол разказва мъж на име Аменхау, който бил разпитан в съда. Въпреки пръчките той траял да упорства: „ Не видях нищо! Всичко, което видях, към този момент сте чули от устните ми! ” Аменхау бил освободен, само че все пак до името му в папируса е оставена записка „ популярен нарушител “.
Покровителствала богинята Бастет, а тя не понасяла смешки. Можела да престане да пази от зли духове и - най-важното - от мишки, които ще изядат реколтата. Затова котките били толкоз обгрижвани, че даже получавали респект след гибелта си. А античните египтяни бръснели веждите си в символ на тъга.
Египтяните обаче очевидно не са мислили за тоалетни за домашните си любимци. Поне археолозите към момента не са разкрили нищо сходно. Но самите антични египтяни са употребявали хигиенични устройства, които в този момент бихме определили като котешки легени.
Кутиите с пясък и друго по-малко прелестно наличие се изпразвали всекидневно, а пълнителят им се сменял с чист. Богатите хора имали дървени или даже каменни седалки, инсталирани над сандъка, бедните трябвало да се оправят без тях. Египтяните нямали канализации с вода, които да отнасят отпадъците – шампионата в това откритие принадлежи на римляните.
Много египтяни, в това число дами, бръснели главите си. Причината била елементарна: за отбягване на въшки. За жреците и жриците процедурата била наложителна, тъй като боговете претендирали освен морална, само че и физическа непорочност.
Но ходенето с плешива глава в жегата не било доста прелестно, по тази причина египтяните носели огромно многообразие от перуки. Който бил по-беден - от овча кожа и растителни нишки, а богатите си разрешавали луксозни перуки от натурален косъм.
Изработването на перуки било много доходоносна специалност и те обичайно се правели от дами. Но модата за тях от време на време изчезвала и хората отглеждали косата си и си правели комплицирани прически. Например навивали кичури на съчка, намазвали ги с кал и ги оставяли да изсъхнат. После сваляли клечките, махали калта и получавали къдрици.
Оплешивяването и белите коси се считали за покруса, само че Еберс папирусът дава несъмнено средство против косопад: трябвало да се разтрие прогнил магарешки черен дроб върху главата. Срещу побеляването съвършено пособия багра от кръвта на черно теле с масло. Тя миришела, само че парфюмът от лотос спасявал ситуацията.
Картина от XIII век пр.н.е., показваща дами в церемониални дрехи, като едната е с парфюмен конус. Снимка: Rama / CC BY-SA 3.0 fr
Но най-странното откритие на египтяните били ароматните конуси. Те представлявали примес от масло, смола, лой или восък с уханна смирна, които били размеквани на топлота и излъчвали мощен мирис. Очевидно египтяните ги слагали, с цел да показват своя статус: носели ги доближени на фараона и жреци.
Тези животни били сериозен проблем за жителите на Древен Египет: те опустошавали посевите по крайбрежията на Нил, преобръщали рибарските лодки и убивали хората, които се опитвали да ги прогонят.
Разяреният хипопотам е страшилище, спрямо което крокодилите са просто дреболия. И подобен звяр можел да връхлети във всеки миг, тъй като той плувал, където си желае, и не можело да се построи никаква ограда против него. Не е изненадващо, че египтяните считали хипопотамите за знак на хаоса и едно от най-лошите въплъщения на злия господ Сет.
Следователно ловът се считал за изключително потребен и това постоянно се правело от богатите египтяни. Особено фараоните, тъй като богоподобният цар, собственоръчно унищожил признака на злото, заслужавал обожанието на своя народ.
Египтяните не са имали оръжие, което би могло да убие хипопотам от разстояние: кожата му е дебела, лъкът е малко евентуално да я пробие, а не всяка стрела можела да го уцели в окото. Затова употребявали копия.
Хипопотамът трябвало да бъде сърдит, като крещели в лицето му всевъзможни древноегипетски проклятия и пожелания за неприятности в отвъдното. И когато той отворел паст и изревавал в отговор - хвърляли оръжието тъкмо там.
Както разбирате, задачата не е била от лесните и ловът не всеки път завършвал наред. Например фараонът Менес е починал от рани, нанесени от този звяр.
Но в случай че въпреки всичко успеели да повалят този исполин, празникът бил огромен: тези същества имат доста месо и мазнини. Фараоните, които не желали да ловуват хипопотами, ходели за щрауси. Но това надалеч не било толкоз на респект.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ