Учените разкриха основната мистерия на фараоните
Египетските папируси са съхранили легендата за страната Пунт – именитата земя на блаженството и изобилието. И „ по-малките братя “ описаха на учените къде да я търсят. Прочетете за необикновената находка в публикацията ни.
В непознати води
През зимата на 1880-1881 година новоизпеченият чиновник на Ермитажа Владимир Голенищев каталогизира египетски антики. Трябваше да се откри кои тъкмо монументи на античната цивилизация се съхраняват във фондовете.
В хода на рутинна работа ученият, който още не е навършил 25 години, прави изумително изобретение: открива папирус от епохата на Средното царство в чудесно положение. На него има литературно произведение, което е оживяло съвсем напълно. Голенищев дава на артефакта номер 1115 и го назовава импровизирано „ Приказката за корабокрушенцата “.
По заповед на фараона изтъкнат жрец трябвало да отплава към далечни земи до „ неизчерпаемите медни мини “. След като екипира огромен екипаж, той потегли.
„ И тогава се издигна стихия, до момента в който бяхме в морето и преди да успеем да стигнем сушата, плавайки под платна. И тогава вятърът стана по-силен и по-силен и вълните бяха осем лакти високи. И тогава мачтата се срути, а корабът беше загубен и нито един моряк не оцеля. Само аз бях изхвърлен на острова от вълните на морето “, споделя пратеникът на фараона.
Той се разсънва на четвъртия ден след бедствието и незабавно схваща, че се намира в непозната околност. Освен това е доста привлекателно: тук има в обилие всевъзможни ястия. След като задоволява глада си, пътешественикът прави жертва на боговете. И незабавно пред него се появи „ господарят на острова “ - голяма змия.
След като изслушва тъжната история на непознатия, чудовището се смилява и пощадява живота му. Благодарният дава обещание, че фараонът сигурно ще възнагради „ господаря на острова “. Змията, смеейки се, дава отговор: той, владетелят на земята Пунт, няма потребност от това. И той изпраща благородника вкъщи, като му обезпечава злато, смирна, тамян, абанос и богати блага.
Най-вероятно всяко дете в Древен Египет е знаело тази история. Лесно е да си представим по какъв начин се споделя през нощта или се предава устно, като детска легенда. Но европейците, жадни за познания, вземат решение да ревизират достоверността му. А откритието на Владимир Голенищев единствено ускорява вълнението.
Няма подозрение
Всъщност “Приказката за корабокрушенеца ” не е единственият източник, където се загатва Пунт. За него описват голям брой надписи върху обелиски и стели. Както и ритуални текстове, където кралството постоянно се назовава „ родината на боговете “.
Освен това до през днешния ден са оживели документи, които демонстрират, че доста египетски владетели са изпращали огромни експедиции в страната на блаженството.
Така на Камъка на Палермо има изложение на корабите, които по заповед на фараона Сахуре (XXV век прочие н. е.) отплаваха до Пунт и се завръщат. Почти 100 хиляди мери смирна, три хиляди единици скъпо дърво, безчет доста скотски кожи и слонова кост. От историографска позиция пътуването, проведено от кралица Хатшепсут, е с огромна стойност.
Около 1477 година прочие н. е. тя изпраща пет от най-хубавите си кораби в страната. Писарите плават дружно с търговците и воините. Те би трябвало непрекъснато да записват всичко, което виждат. Когато корабите доближават крайната си дестинация, ги посрещат локални поданици – доста мургави, с дълги коси и косми по лицето.
Египтяните, с по-светла кожа, облечени в бели облекла и доспехи, вършат незаличимо усещане на локалните. Както отбелязва един от летописците, те са били сбъркани с богове, излезли по знамение от морето. И кралят на Пунт Пареху даже се съглася да стане гражданин на Хатшепсут, макар че откривателите считат тази информация за по-късна историческа проникване.
Последните, които посещават „ земния парадайс “, са пратениците на Рамзес III. По-късно икономическите връзки сред двете страни отслабват и „ земята на боговете “ вечно се трансформира в красива легенда.
И през XIX век в Европа стартират разгорещени научни диспути за това къде да търсим Пунт. Някои считат, че това е далечната покрайнина на египетското царство, други - една от териториите, прилежащи на него.
Доказателства в интерес на втората версия се появяват при започване на XXI век. През 2011 година археолози от Италия, Съединени американски щати и Египет организират разкопки в сухата лагуна Мерса Гавасис покрай Хургада. И откриват останките от антично пристанище: шест дока, в тях - чилета въжета (най-голямото е с дебелина на човешки гърди), както и елементи от великански кораби.
" Откритията на брега на Червено море вземат решение дебата един път вечно. Тези находки отстраняват всички подозрения, че може да стигнете до Пунт по море ", споделя пред кореспонденти английският египтолог Джон Бейнс, участник в разкопките.
Но остава още един въпрос: къде тъкмо са плавали античните? И неотдавна учените откриха отговора.
Кръгът на търсене се стеснява
Уликата е открита в същата „ Приказка за корабокрушенеца “. Сред безбройните блага на Змията има „ странни животни “, в това число маймуни. По описания от други документи излиза наяве, че става дума за характерен тип – бабуини.
Те не се срещат в Египет. Местообитанието им е Централна и Източна Африка. Но в страната на пирамидите приматите са толкоз ценени, че са принасяни в жертва на боговете. И, несъмнено, правеха мумии.
През 2015 година проучвателен екип от Египетския музей и Калифорнийския университет взема проби от ДНК от 10 балсамирани павиана, датиращи от 16-ти до 10-ти век пр.н.е. Резултатите от разбора демонстрират, че тяхната татковина е Африканският рог: модерни Джибути, Сомалия, Етиопия и Еритрея.
Последните, прочее, повече от останалите претендират за наследници на Пунт. Факт е, че на територията на днешните Еритрея и Етиопия при започване на нашата епоха процъфтява могъщото Аксумско царство. Това обаче надалеч не е първата цивилизация.
Днес е известно, че Аксум е зародил от руините на по-ранна просвета. Един от центровете му - античното пристанище Адулис - към момента радва археолозите с антични находки. Така че може би там е отплавало посолството на Хатшепсут.
Превод: В. Сергеев
В непознати води
През зимата на 1880-1881 година новоизпеченият чиновник на Ермитажа Владимир Голенищев каталогизира египетски антики. Трябваше да се откри кои тъкмо монументи на античната цивилизация се съхраняват във фондовете.
В хода на рутинна работа ученият, който още не е навършил 25 години, прави изумително изобретение: открива папирус от епохата на Средното царство в чудесно положение. На него има литературно произведение, което е оживяло съвсем напълно. Голенищев дава на артефакта номер 1115 и го назовава импровизирано „ Приказката за корабокрушенцата “.
По заповед на фараона изтъкнат жрец трябвало да отплава към далечни земи до „ неизчерпаемите медни мини “. След като екипира огромен екипаж, той потегли.
„ И тогава се издигна стихия, до момента в който бяхме в морето и преди да успеем да стигнем сушата, плавайки под платна. И тогава вятърът стана по-силен и по-силен и вълните бяха осем лакти високи. И тогава мачтата се срути, а корабът беше загубен и нито един моряк не оцеля. Само аз бях изхвърлен на острова от вълните на морето “, споделя пратеникът на фараона.
Той се разсънва на четвъртия ден след бедствието и незабавно схваща, че се намира в непозната околност. Освен това е доста привлекателно: тук има в обилие всевъзможни ястия. След като задоволява глада си, пътешественикът прави жертва на боговете. И незабавно пред него се появи „ господарят на острова “ - голяма змия.
След като изслушва тъжната история на непознатия, чудовището се смилява и пощадява живота му. Благодарният дава обещание, че фараонът сигурно ще възнагради „ господаря на острова “. Змията, смеейки се, дава отговор: той, владетелят на земята Пунт, няма потребност от това. И той изпраща благородника вкъщи, като му обезпечава злато, смирна, тамян, абанос и богати блага.
Най-вероятно всяко дете в Древен Египет е знаело тази история. Лесно е да си представим по какъв начин се споделя през нощта или се предава устно, като детска легенда. Но европейците, жадни за познания, вземат решение да ревизират достоверността му. А откритието на Владимир Голенищев единствено ускорява вълнението.
Няма подозрение
Всъщност “Приказката за корабокрушенеца ” не е единственият източник, където се загатва Пунт. За него описват голям брой надписи върху обелиски и стели. Както и ритуални текстове, където кралството постоянно се назовава „ родината на боговете “.
Освен това до през днешния ден са оживели документи, които демонстрират, че доста египетски владетели са изпращали огромни експедиции в страната на блаженството.
Така на Камъка на Палермо има изложение на корабите, които по заповед на фараона Сахуре (XXV век прочие н. е.) отплаваха до Пунт и се завръщат. Почти 100 хиляди мери смирна, три хиляди единици скъпо дърво, безчет доста скотски кожи и слонова кост. От историографска позиция пътуването, проведено от кралица Хатшепсут, е с огромна стойност.
Около 1477 година прочие н. е. тя изпраща пет от най-хубавите си кораби в страната. Писарите плават дружно с търговците и воините. Те би трябвало непрекъснато да записват всичко, което виждат. Когато корабите доближават крайната си дестинация, ги посрещат локални поданици – доста мургави, с дълги коси и косми по лицето.
Египтяните, с по-светла кожа, облечени в бели облекла и доспехи, вършат незаличимо усещане на локалните. Както отбелязва един от летописците, те са били сбъркани с богове, излезли по знамение от морето. И кралят на Пунт Пареху даже се съглася да стане гражданин на Хатшепсут, макар че откривателите считат тази информация за по-късна историческа проникване.
Последните, които посещават „ земния парадайс “, са пратениците на Рамзес III. По-късно икономическите връзки сред двете страни отслабват и „ земята на боговете “ вечно се трансформира в красива легенда.
И през XIX век в Европа стартират разгорещени научни диспути за това къде да търсим Пунт. Някои считат, че това е далечната покрайнина на египетското царство, други - една от териториите, прилежащи на него.
Доказателства в интерес на втората версия се появяват при започване на XXI век. През 2011 година археолози от Италия, Съединени американски щати и Египет организират разкопки в сухата лагуна Мерса Гавасис покрай Хургада. И откриват останките от антично пристанище: шест дока, в тях - чилета въжета (най-голямото е с дебелина на човешки гърди), както и елементи от великански кораби.
" Откритията на брега на Червено море вземат решение дебата един път вечно. Тези находки отстраняват всички подозрения, че може да стигнете до Пунт по море ", споделя пред кореспонденти английският египтолог Джон Бейнс, участник в разкопките.
Но остава още един въпрос: къде тъкмо са плавали античните? И неотдавна учените откриха отговора.
Кръгът на търсене се стеснява
Уликата е открита в същата „ Приказка за корабокрушенеца “. Сред безбройните блага на Змията има „ странни животни “, в това число маймуни. По описания от други документи излиза наяве, че става дума за характерен тип – бабуини.
Те не се срещат в Египет. Местообитанието им е Централна и Източна Африка. Но в страната на пирамидите приматите са толкоз ценени, че са принасяни в жертва на боговете. И, несъмнено, правеха мумии.
През 2015 година проучвателен екип от Египетския музей и Калифорнийския университет взема проби от ДНК от 10 балсамирани павиана, датиращи от 16-ти до 10-ти век пр.н.е. Резултатите от разбора демонстрират, че тяхната татковина е Африканският рог: модерни Джибути, Сомалия, Етиопия и Еритрея.
Последните, прочее, повече от останалите претендират за наследници на Пунт. Факт е, че на територията на днешните Еритрея и Етиопия при започване на нашата епоха процъфтява могъщото Аксумско царство. Това обаче надалеч не е първата цивилизация.
Днес е известно, че Аксум е зародил от руините на по-ранна просвета. Един от центровете му - античното пристанище Адулис - към момента радва археолозите с антични находки. Така че може би там е отплавало посолството на Хатшепсут.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ