Египет забрани износа на пшеница
Египет ще забрани износа на съществени артикули, в това число брашно, леща и пшеница, пробвайки се да отбрани питателните си запаси на фона на последствията от съветската инвазия в Украйна. Забраната, която обгръща също тестени произведения и фасул Фава, ще се ползва в продължение на три месеца от деня след публикуването ѝ в Държавен вестник, се споделя в изказване на министерството на търговията на страната.
Египет внася по-голямата част от пшеницата си от Русия и Украйна, употребявайки тези доставки като основа на програмата си за субсидиране на самун за милиони хора. Покачващите се цени на зърното, до момента в който войната разтриса интернационалните пазари, оказва напън върху финансите на държавното управление, което желае да пресече спекулациите.
Ходът на Египет е следващият образец за протекционизъм при храните в международен мащаб и рискува по-нататъшни разтърсвания при международната търговия със зърнени култури, написа Bloomberg. Молдова, Сърбия и Унгария не разрешиха експорта на някои зърнени култури. Индонезия, най-големият експортьор на хранителни масла в света, стяга контрола върху доставките.
Водещият експортьор на брашно – Турция – ускори пълномощията на министерството на земеделието върху редица артикули, позволявайки му да прави „ периодически договорености “, в случай че е належащо.
Българското държавно управление към този момент отхвърля да е забранявало износа на зърно, само че огромни производители настояват, че има скрита заповед. Според финансовия министър Асен Василев става въпрос за „ нараснал надзор “ по митниците. Държавата също по този начин утвърди 1.1 милиарда лева, с които да закупи 1.1 млн. тона пшеница, слънчоглед и царевица за държавния запас.
Египетското държавно управление покачва задачата си за закупуване на локална пшеница до 5.5 млн. тона, само че хората към момента би трябвало да „ рационализират “ потреблението си, сподели министър председателят Мостафа Мадбули в сряда. Той се срещна с министри, с цел да прегледа дейностите по поддържането на питателните магазини заредени и налични.
Войната увеличи цените на пшеничното брашно с 19%, а на растителните масла – с 10%, сподели Мадбули. Потребителската инфлация към този момент се форсира до 8.8% през февруари, движена от по-високите цени на храните.
Русия алармира, че възнамерява да ограничи търговията с някои първични материали, макар че към момента не е прецизирала кои артикули или страни ще бъдат наранени. Нейният министър председател в сряда предизвести, че страната би трябвало да даде приоритет на личните си доставки на пшеница, с цел да обезпечи самун за жителите.
Египет внася по-голямата част от пшеницата си от Русия и Украйна, употребявайки тези доставки като основа на програмата си за субсидиране на самун за милиони хора. Покачващите се цени на зърното, до момента в който войната разтриса интернационалните пазари, оказва напън върху финансите на държавното управление, което желае да пресече спекулациите.
Ходът на Египет е следващият образец за протекционизъм при храните в международен мащаб и рискува по-нататъшни разтърсвания при международната търговия със зърнени култури, написа Bloomberg. Молдова, Сърбия и Унгария не разрешиха експорта на някои зърнени култури. Индонезия, най-големият експортьор на хранителни масла в света, стяга контрола върху доставките.
Водещият експортьор на брашно – Турция – ускори пълномощията на министерството на земеделието върху редица артикули, позволявайки му да прави „ периодически договорености “, в случай че е належащо.
Българското държавно управление към този момент отхвърля да е забранявало износа на зърно, само че огромни производители настояват, че има скрита заповед. Според финансовия министър Асен Василев става въпрос за „ нараснал надзор “ по митниците. Държавата също по този начин утвърди 1.1 милиарда лева, с които да закупи 1.1 млн. тона пшеница, слънчоглед и царевица за държавния запас.
Египетското държавно управление покачва задачата си за закупуване на локална пшеница до 5.5 млн. тона, само че хората към момента би трябвало да „ рационализират “ потреблението си, сподели министър председателят Мостафа Мадбули в сряда. Той се срещна с министри, с цел да прегледа дейностите по поддържането на питателните магазини заредени и налични.
Войната увеличи цените на пшеничното брашно с 19%, а на растителните масла – с 10%, сподели Мадбули. Потребителската инфлация към този момент се форсира до 8.8% през февруари, движена от по-високите цени на храните.
Русия алармира, че възнамерява да ограничи търговията с някои първични материали, макар че към момента не е прецизирала кои артикули или страни ще бъдат наранени. Нейният министър председател в сряда предизвести, че страната би трябвало да даде приоритет на личните си доставки на пшеница, с цел да обезпечи самун за жителите.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ