Защо да слагаме дрянови клонки в коледната баница?
Ефирна утринна мъгла, тъмни сенки на оголени дървета, а измежду тях разцъфнал дрян!
Чрез него изгрява пролетното слънце, в дребните жълти съцветия. Тези ароматни топчета разкриват освен своята светлина, само че и забавна информация. Те са цялост от дребни цветчета с по 4 чашелистчета, 4 венчелистчета и 4 тичинки. Ботаническа детайлност, от която можем да извлечем посланието на първото за годината цъфтящо дърво.
Числото 4 показва правдивост, непоклатимост във физическия свят, страдалчество, служене. Когато погледнем цветчето в неговата целокупност, т.е. съберем или умножим трите 4ки, получаваме 12 - кръговрат , довеждане докрай на еволюцията, или 64- шестицата прибавя заблуда, придвижване и смяна, само че сборът на двете числа е 10- начало на идващ стадий . А посредством жълтият цвят се излъчват ч естотите на мъдростта, интелекта, жизнеността, желанието за деяние, волят а. И какво по-подходящо за първото дърво, което разцъфва - ето, остарялото окапа и се трансформира, продължаваме нататък с нови сили и по-мъдри!
В космогонията на старите българи , първото нещо (цвят, човек, писмен знак, ден), началото е постоянно на границата сред познатото и мистериозното непознато, вълшебното. То разрешава да надникнем за малко в бъдещето. В своите основни празници , българинът е ознаменувал този преход, като посредством разнообразни ритуали се е стараел той да е по-безболезнен и да предложения положителната орис, освен за фамилията, само че и за общността.
В доста от тези ритуали основна роля има дрянът, тъй като е резистентен на неподходящи условия и има жилава и здрава дървесина. Вярвало се е, че посредством контакта с него тези качества се придвижват и на индивида.
Така дрянът се трансформира в медиатор на здраве, дългоденствие и шанс.
Ето и някои образци:
Новата година, съгласно остарелия български календар, стартира на з имното слънцестоене - Еднажден . Тогава се е чествало раждането на новото слънце или Млада Бога . Тогава дребните момчета, олицетворение на това младо зараждащо се слънце, са сурвакали по-възрастните с дрянова клонка с пъпки , на която са правили три кръга: най-долният бил и най-големия, знак на Земята и материалния свят, и като подобен се украсявал най-вече със сушени плодове, шарени конци и други знаци на плодородието. Вторият, по средата, символизирал душата, човешки свят и също се украсявал. Третият, най-малкия, символизирал Небето, духовния свят и не се украсявал. Сурвакането или потупването с тази дрянова клонка имала за цел да придвижи върху нас това триединство и по този начин да се хармонизираме и заредим със мощ и живот за идната година.
В тази връзка, постоянно се е употребила и дряновицата - сопа, с която да наредят палавите и непослушните: " Ей в този момент ще видиш като взема дряновицата ", или да те синхронизирам, че нещо си излязъл отвън строя. След сурвакането, дряновицата се хвърляла в река, забождала се е на покрива или се забивала в пчелина за повече мед.
Знаем, че по Коледа се прави баница с шансове с дрянови пъпки за здраве (защото дървото е крепко и жилаво), също така и кръглата им форма способства за чувството на комплектност, цикличност, цялост, новото Слънце. На този ден се е гадаело за здраве, като пъпките се назовават на съответните хора, а откакто се види късметчето, се хвърлят в огъня. Ако пукат, на добре е, само че в случай че стартират да пушат или почернеят - ами, повече пост и молебствия.
На първи януари, дамите си миели косата с вода, в която е бил потънал дрян, с цел да е здрава и блестяща.
На Сирница или Сирни заговезни , когато става предпролетното пречистване с огън, момците мятали запалени стрели от див дрян в двора на обичната мома като любовно послание- " пламтя по теб, и ти да гориш ", от време на време безусловно. Колко покриви и плитки са били подпалвани, само че какво може да спре младежкия жар (удвоен от силата на дряна)…
Нататък по календара, на Гергьовден хората се опасвали с върбови или дрянови клончета срещу болки в кръста. А и с цел да придобият еластичност.
Дрянът се намесва и в сватбения обред . При подготовката на булката, косата й се разделяла постоянно на път със сурова дрянова пръчка, и по-късно се сплитала на една или две плитки. Тестото за обредния самун се разбърквало с разнообразни уреди, които пазят и благославят- точилка, дудук, дрянова пръчка.
Не на последно място, един от атрибутите на лечителите-русалии била сопа от явор или дрян, украсена с железни джунджурии.
Магическата мощ на дряна (Cornus mas) се крие освен в дървесината, от която са се правили и красиви д ръжки на оръжия и музикални принадлежности, само че и в плодчетата - дренки . Продълговати и доста стипчиви, зреят сред август и октомври, когато стават рубиненочервени и по-ядливи. В античен Рим и Гърция ги мариновали зелени, както маслините.
Плодчетата са богати на пектин, захари, танини (откъдето идва и стипчивостта), минерали като калий, фосфор, калций, магнезий и желязо, салицилова киселина и витамини С и К. Консумирането им води до запичане, понижаване на температурата, пречистване на пикочните пътища, усилване на имунитета. Затова елементарна запарка от плодовете е чудесна при настинка, стомашно-чревни разстройства, камъни и песъчинки в бъбреците. Възстановява и алкално-киселинния баланс, в случай че има нарушаване и там.
Поради своя характерен усет (стипчиво-сладък) и хубав цвят, дренките са забавна добавка към ястия като пилаф със сушени плодове и към ракия. Отделно, от тях се вършат сладка, сокове, сиропи, вино, компоти . Сушат се, а за какво и да не се пекат - ще са чудесни печени.
Източник:
Чрез него изгрява пролетното слънце, в дребните жълти съцветия. Тези ароматни топчета разкриват освен своята светлина, само че и забавна информация. Те са цялост от дребни цветчета с по 4 чашелистчета, 4 венчелистчета и 4 тичинки. Ботаническа детайлност, от която можем да извлечем посланието на първото за годината цъфтящо дърво.
Числото 4 показва правдивост, непоклатимост във физическия свят, страдалчество, служене. Когато погледнем цветчето в неговата целокупност, т.е. съберем или умножим трите 4ки, получаваме 12 - кръговрат , довеждане докрай на еволюцията, или 64- шестицата прибавя заблуда, придвижване и смяна, само че сборът на двете числа е 10- начало на идващ стадий . А посредством жълтият цвят се излъчват ч естотите на мъдростта, интелекта, жизнеността, желанието за деяние, волят а. И какво по-подходящо за първото дърво, което разцъфва - ето, остарялото окапа и се трансформира, продължаваме нататък с нови сили и по-мъдри!
В космогонията на старите българи , първото нещо (цвят, човек, писмен знак, ден), началото е постоянно на границата сред познатото и мистериозното непознато, вълшебното. То разрешава да надникнем за малко в бъдещето. В своите основни празници , българинът е ознаменувал този преход, като посредством разнообразни ритуали се е стараел той да е по-безболезнен и да предложения положителната орис, освен за фамилията, само че и за общността.
В доста от тези ритуали основна роля има дрянът, тъй като е резистентен на неподходящи условия и има жилава и здрава дървесина. Вярвало се е, че посредством контакта с него тези качества се придвижват и на индивида.
Така дрянът се трансформира в медиатор на здраве, дългоденствие и шанс.
Ето и някои образци:
Новата година, съгласно остарелия български календар, стартира на з имното слънцестоене - Еднажден . Тогава се е чествало раждането на новото слънце или Млада Бога . Тогава дребните момчета, олицетворение на това младо зараждащо се слънце, са сурвакали по-възрастните с дрянова клонка с пъпки , на която са правили три кръга: най-долният бил и най-големия, знак на Земята и материалния свят, и като подобен се украсявал най-вече със сушени плодове, шарени конци и други знаци на плодородието. Вторият, по средата, символизирал душата, човешки свят и също се украсявал. Третият, най-малкия, символизирал Небето, духовния свят и не се украсявал. Сурвакането или потупването с тази дрянова клонка имала за цел да придвижи върху нас това триединство и по този начин да се хармонизираме и заредим със мощ и живот за идната година.
В тази връзка, постоянно се е употребила и дряновицата - сопа, с която да наредят палавите и непослушните: " Ей в този момент ще видиш като взема дряновицата ", или да те синхронизирам, че нещо си излязъл отвън строя. След сурвакането, дряновицата се хвърляла в река, забождала се е на покрива или се забивала в пчелина за повече мед.
Знаем, че по Коледа се прави баница с шансове с дрянови пъпки за здраве (защото дървото е крепко и жилаво), също така и кръглата им форма способства за чувството на комплектност, цикличност, цялост, новото Слънце. На този ден се е гадаело за здраве, като пъпките се назовават на съответните хора, а откакто се види късметчето, се хвърлят в огъня. Ако пукат, на добре е, само че в случай че стартират да пушат или почернеят - ами, повече пост и молебствия.
На първи януари, дамите си миели косата с вода, в която е бил потънал дрян, с цел да е здрава и блестяща.
На Сирница или Сирни заговезни , когато става предпролетното пречистване с огън, момците мятали запалени стрели от див дрян в двора на обичната мома като любовно послание- " пламтя по теб, и ти да гориш ", от време на време безусловно. Колко покриви и плитки са били подпалвани, само че какво може да спре младежкия жар (удвоен от силата на дряна)…
Нататък по календара, на Гергьовден хората се опасвали с върбови или дрянови клончета срещу болки в кръста. А и с цел да придобият еластичност.
Дрянът се намесва и в сватбения обред . При подготовката на булката, косата й се разделяла постоянно на път със сурова дрянова пръчка, и по-късно се сплитала на една или две плитки. Тестото за обредния самун се разбърквало с разнообразни уреди, които пазят и благославят- точилка, дудук, дрянова пръчка.
Не на последно място, един от атрибутите на лечителите-русалии била сопа от явор или дрян, украсена с железни джунджурии.
Магическата мощ на дряна (Cornus mas) се крие освен в дървесината, от която са се правили и красиви д ръжки на оръжия и музикални принадлежности, само че и в плодчетата - дренки . Продълговати и доста стипчиви, зреят сред август и октомври, когато стават рубиненочервени и по-ядливи. В античен Рим и Гърция ги мариновали зелени, както маслините.
Плодчетата са богати на пектин, захари, танини (откъдето идва и стипчивостта), минерали като калий, фосфор, калций, магнезий и желязо, салицилова киселина и витамини С и К. Консумирането им води до запичане, понижаване на температурата, пречистване на пикочните пътища, усилване на имунитета. Затова елементарна запарка от плодовете е чудесна при настинка, стомашно-чревни разстройства, камъни и песъчинки в бъбреците. Възстановява и алкално-киселинния баланс, в случай че има нарушаване и там.
Поради своя характерен усет (стипчиво-сладък) и хубав цвят, дренките са забавна добавка към ястия като пилаф със сушени плодове и към ракия. Отделно, от тях се вършат сладка, сокове, сиропи, вино, компоти . Сушат се, а за какво и да не се пекат - ще са чудесни печени.
Източник:
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ